Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр.София, 29.07.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Петя Колева в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 274 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия И. Д. Л., чрез защитника му, срещу решение № 77 от 07.12.2021г., постановено по ВНОХД № 162/21г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 115 от 03.06.2021г. по НОХД № 1050/20г. на Бургаския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.07.2017г. в община Карнобат, на кръстовището, образувано от главен път I-6 и второстепенен път II-73, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел ”Комбо” с peг. номер ** **** ** , нарушил правилата за движение - чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. К. Б. и средна телесна повреда на Т. Н. П., поради което и на основание по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, и на лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. С жалбата се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – намаляване на наказанието лишаване от свобода и отмяна на допълнителното наказание лишаване от право да управлява МПС. Релевинани са и трите касационни основания. Сочат се две съществени процесуални нарушения – установен механизъм на произшествието, който се различава от описания в обвинителния акт, без да е направено изменение на обвинението, и липса на мотиви за отхвърляне на другите механизми, посочени като възможни от вещите лица. Нарушението на материалния закон според касатора е свързано с неправилна оценка на поведението на водача на другия автомобил, като се твърди, че П. е допуснала нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е реагирала адекватно на демонстрираното намерение от подсъдимия да й отнеме предимство, както и че е превишила допустимата скорост от 60 км/ч. Съпричиняването от нейна страна и от страна на пострадалата Б., която е пътувала без предпазен колан не е отчетено от съда при определяне на наказанието, поради което според жалбоподателя е явно несправедливо. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като твърди, че П. е съпричинител на вредоносния резултат, тъй като автомобилът на Л. е бил видимо препятствие на пътя. Изтъква възможен конфликт на интереси между две от вещите лица, което налага критичен анализ на тройната експертиза. Моли да не бъде налагано наказанието по чл.343г от НК, тъй като подсъдимият е с увреждане и специално пригоденият автомобил е единственото му средство за придвижване. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Според него всички възражения на касатора вече са получили правилен отговор с въззивното решение, а наложената комплексна санкция е справедлива. Самият подсъдим представя писмено становище, в което поддържа съображенията на защитника си и уточнява несъгласието си с възприетия от съда механизъм на произшествието и извода му за вината на участниците в него. Изразява съжаление за извършеното, твърди, че след произшествието е изключително внимателен при управлението на МПС. Моли да не бъде лишен от възможност за придвижване. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Твърдението за нарушено право на защита поради осъждане за непредявени факти от обвинението е по повод началния момент, от който движението на подсъдимия Л. е представлявало опасност за движението и е следвало да бъде отчетено като такова от водачът на другия автомобил Т. П.. Докато в обвинителния акт се сочи, че опасността е възникнала, когато Л. е преминал стоп-линията, в решението си съдът е приел, че това е станало по-късно, когато е потеглил от дясната граница на платното за движение на П.. Оплакването, че по този начин съществено е променена обстоятелствената част на обвинението, не е основателно. Значимият факт е какво е било поведението на Л., начинът, по който се е придвижил до мястото на удара. В конкретния случай той не е променен, тъй като и в обвинителния акт и в съдебното решение е прието, че е преминал стоп-линията, навлязъл е в кръстовището от път без предимство, и е преминал и дясната граница на лентата за движение на приближаващия го от ляво автомобил с намерение да завие в посока към гр. Бургас. Определянето на момента, в който при така описаната пътна ситуация П. е следвало да отчете, че е възникнала опасност за движението, е задача на органа по ръководство и решаване в съответната фаза от наказателния процес. Когато е изследвала обстоятелствата, свързани с произшествието, за да прецени кой от участвалите водачи да привлече към наказателна отговорност, прокуратурата е преценила, че опасността е възникнала, когато Л. е пресякъл стоп-линията. В решението е застъпено различно становище по този въпрос, а именно, че това е станало при потеглянето му от дясната граница на пътното платно. Фактите, въз основа на които съдът е направил друг извод, не се отличават съществено от описаните в обвинителния акт, поради което не се налага изменение на обвинението и постановеният съдебен акт е законосъобразен. Самите вещи лица, изготвили тройната автотехническа експертиза, напълно правилно, независимо че са специалисти в друга област, са записали в т.4.4. от заключението си, че моментът на възникване на опасността е юридическо понятие и „следва да бъде посочен от разследващия орган“. Следващото възражение за допуснато съществено процесуално нарушение е срещу начина, по който съдът е формирал изводите за механизма на произшествието. Твърди се, че немотивирано е отхвърлил варианти, определени от вещите лица като технически възможни. Действително, в хода на съдебното следствие са обсъждани четири възможни варианта на поведение на подсъдимия: Да е навлязъл в кръстовището с равномерно движение и скорост от 16км/ч. без изобщо да спре; Да е спрял на стоп-линията, след което да е потеглил и в момента на удара автомобилът му да е достигнал скорост от 16км/ч. Да е навлязъл в кръстовището, да е спрял непосредствено до дясната граница на лентата за движение на П., да е потеглил от място, и в момента на удара да се е движел с 16 км/ч.; Да е предприел пресичане на пътя с предимство, когато П. се е намирала достатъчно далеч от него, но да не е успял да се изтегли, тъй като автомобилът му внезапно изгаснал. Настоящият състав констатира, че всяка една от посочените хипотези е надлежно обсъдена, при което съдът е възприел като достоверен описания в обясненията на подсъдимия механизъм, с изключение на твърдението за внезапно изгасване на автомобила „Опел Комбо“. Твърдението на Л., че е спрял на дясната граница на платното за движение на пътя с предимство, не е опровергано от други доказателства и съдът не е имал причина да не му се довери. Съобразил е и становището на вещите лица, че именно този механизъм е най-вероятен. Мотивирал се е с липсата на спирачни следи от автомобила „Опел Астра“, която при положение, че П. е наблюдавала непрестанно и внимателно пътя пред себе си, както твърдят спътничките й в автомобила, може да бъде обяснена единствено с минималното време за реакция, значително по-кратко от това, с което би разполагала, ако опасността беше възникнала при преминаването на Л. през стоп-линията. Обясненията на подсъдимия са законосъобразно отхвърлени в частта им, в която заявява, че автомобилът е изгаснал, като съдът е съобразил, че това твърдение е опровергано категорично от експертното заключение, според което в момента на удара превозното средство е било в движение, а не в покой. ВКС намира, че апелативният съд правилно е приел, че опасността за П. е възникнала, когато Л. е потеглил от позицията си до дясната граница на лентата й за движение, където бил спрял. Независимо, че не е спрял на стоп-линията, той е преустановил движението си без да създаде конфликтна точка с приближаващия от ляво автомобил. Ясно е манифестирал, че осигурява предимство на другия водач. Като е приел, че подсъдимият е създал опасност за движението от момента на потеглянето от мястото, където се е установил след стоп-линията, но въпреки това го е признал за виновен за несъобразяване с пътната маркировка М6, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, вр. чл.64, т.1 от ППЗДвП не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото автомобилът „Опел Астра“ би могъл безпрепятствено да премине през кръстовището, и ако подсъдимият се е установил след стоп-линията. Това нарушение не е съставомерно и може да бъде ценено само като отегчаващо обстоятелство. Опасността е възникнала, едва когато е той е решил, че няма да изчака движещите се по пътя с предимство и е потеглил. Допуснатото нарушение, което е довело до удар между двата автомобила, респективно до причиняване на смърт и средна телесна повреда на пострадалите, е визираното в чл.50, ал.1 от ЗДвП. „Предимство“ по смисъла на ЗДвП е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно. Водачът без предимство би могъл да осигури тази възможност на другия участник в движението и по начин, различен от предписания в закона, напр. ако спре и изчака след стоп-линията, в аварийната лента, ако се приближава с минимална скорост и т.н. Това би съставлявало самостоятелно нарушение, различно от отнемането на предимство. Причината за катастрофата е неосигуряването на предимство от страна Л., а не несъобразяването с указаното с маркировка място за изчакване, поради което въззивното решение следва да бъде изменено в този смисъл. Касационната проверка за правилно приложение на материалния закон следва да бъде отнесена единствено към конкретната фактическа обстановка, законосъобразно изяснена по делото. Останалите обсъждани варианти са само хипотетични. Експертното становище, че ако св.П. е реагирала своевременно със задействане на спирачния механизъм удар не би настъпил, се отнася до ситуациите, при които другият водач се движи равномерно и изобщо не спира при навлизане в кръстовището, или ако потегля от стоп-линията и се движи равноускорително до мястото на удара. В първия случай той би подминал конфликтната точка преди П. да я е достигнала, а във втория, изобщо не би попаднал в опасната зона за спиране. Според установените факти, обаче, поведението на подсъдимия е било различно. Той е спрял след стоп-линията, в непосредствена близост до лента за движение на ползващите се с предимство, и е потеглил от там. При тези обстоятелства задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП да намали скоростта и да спре, възниква за П. едва когато е отстояла на 29 метра от мястото на удара, при дължина на опасната зона за спиране 41 метра. Това означава, че ударът е бил непредотвратим независимо от реакцията й, и нейното поведение не е фактор, допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По същия начин и възражението за съпричиняване от страна на Б. почива на твърдението на подсъдимия за непоставен предпазен колан, каквото обстоятелство не е установено по делото. Напротив, при изложение на фактическата обстановка съдът изрично е записал в мотивите на решението си, че тя е била с предпазен колан. Този извод не е произволен, а е мотивиран надлежно с показанията на свидетелите – очевидци П. и С., подкрепени от тези на св.К. и вещото лице П.. Бургаският апелативен съд не е допуснал явна несправедливост при определяне размера и вида на санкционните последици. Изтъкнатият в жалбата аргумент, че следва да бъде отчетено и съпричиняването от страна на двете пострадали, е неоснователен, тъй като, както беше посочено по-горе, съпричиняване не е налице. Всички смекчаващи обстоятелства са надлежно преценени и независимо от наличието и на отегчаващи такива, съдът е отмерил срок на лишаването от свобода под минималния и е постановил изпълнението му да бъде отложено за най-краткия изпитателен срок. Искането за отмяна на наложената допълнителна санкция „лишаване от право да управлява МПС“ не може да бъде уважено. В конкретния случай именно с него се осъществява превантивната функция на наказанието по чл.36, ал.1, пр.2 от НК. Съобразено е с факта, че отегчаващите обстоятелства - минали нарушения на ЗДвП и съпътстващото по чл.6, т.1 от ЗДвП, са свързани именно с качеството на Л. на водач на МПС, както и с причината да осъществи инкриминираното деяние – невъзможност да оцени правилно пътната ситуация. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.2, т.2 и ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 77 от 07.12.2021г., постановено по ВНОХД № 162/21г. на Бургаския апелативен съд, като признава за невиновен и оправдава подсъдимия И. Д. Л. по обвинението да е осъществил престъплението по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК поради нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.