Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване * трафопост


4



Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

София, 22.03. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 625/2010 година.

Производство по чл. 290 ГПК.
П. кооперация „С. К.”,[населено място] чифлик, В. област е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1969/2009 г., с което е отхвърлен искът на кооперацията срещу „Е.ОН Б.М.” АД,[населено място] за сумата 14 881.33 лв. обезщетение за ползване на собствения й недвижим имот – място с площ 227 кв.м., ведно с изградената в него постройка – трафопост, за периода от 9. 1. 2004 г. до 31. 12. 2008 г..
Ответникът „Е.ОН Б. М.” АД счита жалбата за неоснователна.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 6. 12. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Констатирано е, че с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК от състав на ВКС, второ търговско отделение по т. д. № 696/2008 г., е прието, че при липса на сключен двустранен договор за достъп до енергийно съоръжение по чл. 117, ал. 2 от Закона за енергетиката, възникналият между страните спор относно ползването от енергийното предприятие на обект, който не е негова собственост, следва да се уреди по общите правила на неоснователното обогатяване. Варненският окръжен съд с обжалваното решение е приел, че потребителите, които имат собствени енергийни уредби и съоръжения, са длъжни да предоставят достъп на съответното енергийно предприятие, с лицензия за дейност, срещу заплащане на цена за предоставения достъп. Констатирал е, че тези отношения следва да бъдат регламентирани с договор, а цената за достъпа се определя с помощта на методика, одобрена от енергийния регулатор Д., поради което исковият ред по чл. 59 ЗЗД е неприложим.
При касационната проверка се установи следното:
Делото е образувано по иск на ПК „С. К.” за сумата 18 000 лв. обезщетение за ползване от ответника на собствения на кооперацията недвижим имот – дворно място от 227 кв. м. и постройка – трафопост. С първоинстанционното решение на Варненския районен съд по гр. д. № 149/2009 г., искът е уважен за сумата 14 881.33 лв. по заключение на вещо лице, определило средния месечен наем по пазарни цени за ползването на земята и постройката. Първоинстанционният съд е приел, че кооперацията-ищец е собственик на недвижимите имоти, ползвани без правно основание от ответното дружество, което дължи обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд е отхвърлил иска по посоченото съображение, че отношенията между страните следва да се уредят чрез двустранен договор по нормативно предвидени цени, а не по реда на чл. 59 ЗЗД. Наред с това окръжният съд е приел, че няма категорични доказателства, кооперацията да е собственик на процесните имоти – земя и постройка.
Изводът на окръжния съд относно правото на собственост на кооперацията е необоснован, несъответен на доказателствата по делото. По делото е представен договор от 21. 9. 1999 г., по силата на който държавата, в лицето на министъра на земеделието, е продала на ПК „С. К.” земя – частна държавна собственост с площ 227 кв.м. в землището на[населено място], парцел V по плана за парцелиране на стопанския двор – плодохранилище и прилежаща територия към обект „Трафопост”. Този обект кооперацията е придобила като част от обект „Плодохранилище”, изкупен по реда на § 29 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, с договор от 14. 4. 1999 г.. Несъответно на закона е съображението на въззивния съд, че съгласно Закона за електростопанството от сила от 1976 г. и отменен със Закона за енергетиката от 16. 7. 1999 г., и конкретно чл. 2, ал. 1 от закона, процесната вещ – трафопост е от категорията на ел. мрежа, която представлява държавна собственост. Позоваването на чл. 2 от Закона за електростопанството /отм./ е неточно, защото не изчерпва целия текст на разпоредбата. В ал. първа е предвидено, че електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост, но в алинея втора на чл. 2 е признато правото на кооперативни организации да притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствени нужди. По делото са събрани гласни доказателства, че постройката на трафопоста е изградена от заличеното ТКЗС заедно с изграждането на основната сграда - плодохранилище и е захранвала с ел. енергия основната сграда. По същите съображения въззивният съд необосновано е отрекъл правото на собственост на кооперацията, като се е позовал на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, че правото на собственост върху енергийни обекти може да се прехвърля само на лицензирани енергийни предприятия. Тези неточни констатации произтичат от липсата на разграничение между „енергийните обекти”, които има предвид закона и процесните имоти, за които се претендира обезщетение за лишаване от ползване. Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕЕ „електроразпределителна мрежа” е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на ел. енергия с цел доставка на потребителите. По делото са събрани доказателства – свидетелски показания и заключение на вещо лице, че в постройката на трансформатора са поставени съоръжения, които са притежание на ответника и се обслужват от негови служители. В този смисъл е и признанието на управителя на кооперацията Вл. М. в с. з. на 20. 3. 2009 г. пред районния съд. При тези данни, решаващият съд следваше да съобрази, че спорът между страните не е за ползването на елекрическите съоръжения, намиращи се в постройката на трафопоста, които са под специален режим, а за използването на постройката и терена около нея. Няма законова забрана тези обекти – постройката и земята, да принадлежат на друго лице различно от енергийното предприятие. В ЗЕЕЕ /1999-2004 г./ и в действащия Закон за енергетиката /ДВ бр. 107 от 7. 12. 2003 г./ е предвидено съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти, прилежащи към енергийните обекти. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, сервитутното право възниква за съществуващите енергийни обекти по силата на този закон, а съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за енергетиката, сервитутите са право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие и ограничаване на собствениците в ползването на поземлените имоти, прилежащи към енергийните обекти. Последната разпоредба детайлно регламентира правата на енергийното предприятие при упаржняването на сервитута, както и правата и задълженията на собственика на служещия имот. В закона е предвидено, че титулярът на сервитута - енергийното предприятие, притежаващо енергийните съоръжения и лицензия за дейността, дължи плащане на обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Това плащане е предпоставка за възникване на сервитута – чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ. По настоящото дело няма данни да е реализирана административната процедура по чл. 210, 211 и 215 ЗУТ за определяне на обезщетението за упражняване на сервитута от енергийното предприятие – ответник по иска или определянето му по взаимно съгласие на страните – чл. 64, ал. 6 ЗЕ, и за плащане на обезщетението. Следователно правоотношенията между страните следва да се уредят по общия ред за недопустимост на неоснователното обогатяване, принцип, който е възприет с посоченото решение № 91/11. 09. 2009 г. по т. д. № 596/2008 г. на ВКС, търговска колегия, ІІ т. о.. Като е отказал да даде търсената от ищеца защита по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Касационният съд констатира, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по съществото на делото, тъй-като за изясняването му е необходимо извършването на нови съдопроизводствените действия – чл. 293, ал. 3 ГПК.
В първоинстанционното производство по делото е прието заключение на вещо лице Н. Ц. /л. 39 от досието на гр. д. № 149/2009 г./, с което е определено месечното обезщетение за ползване на терена и постройката като пазарен наем в размер от 220 до 275 лв. за различните периоди. Заключението не е достатъчно обосновано, не съдържа изложение на механизма за формиране на крайните суми за месечно обезщетение въз основа на анализ на конкретните дадености на случая и съпоставката им с показателите, утвърдени от житейската практика. Оценката на обезщетението за неоснователно ползване следва да има предвид и факторите, заложени в чл. 65, ал. 1 ЗЕ, по които се определя обезщетението за сервитутите – площта на чуждия поземлен имот, върху която се реализира ползването на енергийното предприятие и неговата справедлива пазарна оценка. От приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна държавна собственост /л. 7 от досието на гр. д. № 149/2009./ е видно, че земята е закупена от ПК „С. К.” за 293 лв., сума която е близка по размер на сумата, определена от вещото лице Ц. като месечно обезщетение за ползване на имота. Точното разрешаване на спора изисква конкретизиране на площта от поземления имот, върху която се осъществява дейността на енергийното предприятие във връзка с обслужването и поддържането на енергийните съоръжения, разположени в постройката – трафопост, както и юридическа индивидуализация на поземления имот по реда на чл. 18ж, ал. 7 ППЗСПЗЗ или чрез подробен устройствен план по ЗУТ. Следва да бъде назначена нова техническа експертиза за размера на обезщетението за ползване на имота на ищеца като се имат предвид дадените указания.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 17. 12. 2009 г. по гр. д. № 1969/2009 г. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: