Ключови фрази
Неустойка * договор за приватизационна продажба * прекомерност на неустойка * намаляване на неустойка между търговци


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 229
гр. София, 21.01. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1050/2011 година


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 389 от 06.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд решение № 59 от 06.07.2011 г. по т. д. № 134/2011 г., с което е потвърдено решение № 377 от 20.01.2011 г. по т. д. № 968/2009 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] - [населено място], да заплати на основание чл.92 ЗЗД на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумата 680 953.75 лв. - неустойка по чл.10.1 /б/ от договор за приватизационна продажба № РД-01-818/15.02.2007 г. за неизпълнение на задължение по чл.9.4 от договора, ведно със законната лихва от 23.12.2009 г. и разноски в размер на 41 307.23 лв., и на Агенцията - ищец са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 14 069 лв.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на закона. К. излага подробни доводи срещу изводите на въззивния съд за размера на неизпълненото задължение по чл.9.4 от приватизационния договор, върху което се дължи уговорената в чл.10.1 /б/ неустойка, и за липса на прекомерност на неустойката като основание по чл.309 ТЗ за нейното намаляване. Твърди, че съдът е смесил критериите за нищожност и прекомерност на неустойката и не е оценил правилно фактите и момента, които имат значение за преценката дали неустойката е прекомерна по смисъла на чл.309 ТЗ. Навежда оплакване, че въпреки наличието на служебно задължение да следи за съответствието на уговорката за неустойка със закона и с добрите нрави, въззивният съд е отказал да разгледа възражението му за нищожност на съдържаща се в чл.10.1 /б/ договорна клауза с мотив, че е преклудирано на основание чл.367, ал.1 ГПК във вр. с чл.370 ГПК. Позовава се на допуснати процесуални нарушения по чл.266, ал.3 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК вследствие недопускането на поисканата с въззивната жалба съдебно - счетоводна експертиза и неизлагането на мотиви към решението за уважаване на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /А./ оспорва жалбата като неоснователна. Моли за оставяне на решението в сила. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд в обжалваната с въззивната жалба на [фирма] част, с която е уважен предявеният от А. против дружеството - жалбоподател иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 680 953.75 лв. по чл.10.1 /б/ от сключения на 15.02.2007 г. договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] - [населено място], Бургаски апелативен съд е приел, че ответникът дължи неустойката поради доказаното в хода на делото частично неизпълнение на поетото с чл.9.4 от договора задължение да изплати и/или уреди в шестмесечен срок от придобиване на правата върху акциите отразените в Приложение № 7.3 публични задължения на приватизираното дружество към бюджета и към осигурителни предприятия. За неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба за неправилно включване в базата за изчисляване на неустойката на задължение за сумата 21 396.44 лв., представляваща начислени осигуровки върху обезщетения за персонала по колективен трудов договор. Позовавайки се на отсъствието на съставен от компетентен орган по надлежния ред административен акт за недължимост на осигуровките, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо да се произнася за съществуването на публичните задължения в рамките на гражданскоправния спор за изпълнение на приватизационния договор.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника за прекомерност на неустойката и направеното във връзка с него искане за намаляването й на основание чл.309 ТЗ. Изложени са съображения, че с оглед спецификата в характера и целите на приватизационния договор, конкретните обстоятелства по делото и липсата на ангажирани от ответника доказателства за претърпени вреди от уговорения размер на неустойката не са осъществени предпоставките на чл.309 ТЗ за намаляване на неустойката.
Въззивният съд е отказал да обсъди възражението на ответника за недължимост на неустойката поради противоречие на договорната клауза на чл.10.1 /б/ с добрите нрави и със закона, обуславящо нейната нищожност. Отказът за произнасяне по действителността на клаузата за неустойка е мотивиран с това, че възражението е заявено едва в писмените бележки на ответника пред въззивната инстанция и съгласно чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК е преклудирано.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС при разрешаване на значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да следи служебно за нищожността на уговорената в приватизационен договор неустойка поради противоречие с добрите нрави и за приложението на преклузивния срок по чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК към възражението на купувача за нищожност на неустоечната клауза.
С т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по противоречиво разрешавания от съдилищата в Република България въпрос за предпоставките, при които съдържащата се в приватизационните и в търговските договори уговорка за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/. Според дадените указания, нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на решението е застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Предвидените в процесуалния закон преклузии за заявяване на обстоятелства и възражения от значение за изхода на делото не се разпростират върху нищожността като отрицателен юридически факт, доколкото тя препятства възникването на вземането за неустойка и съставлява пречка за присъждане на търсената с иска по чл.92 ЗЗД неустойка. Засиленото служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за спорните граждански и търговски правоотношения, изключва приложението на преклузията по чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно основание чл.92 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави /и закона/. След като е длъжен служебно да прецени действителността на неустоечната клауза, на по-силно основание съдът дължи произнасяне по изрично направеното възражение за нищожност, дори то да е въведено в предмета на делото след преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Когато спорът за заплащане на неустойката е пренесен пред въззивната инстанция, въззивният съд също трябва да извърши служебна проверка и да обсъди евентуалната нищожност на клаузата за неустойка, без да е ограничен от разпоредбата на чл.269 ГПК. Същото становище е застъпено и в посоченото от касатора решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК.
Предвид изложеното, на поставените в производството по чл.288 ГПК процесуални въпроси следва да се отговори в следния смисъл : Въззивният съд, разглеждащ иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за приватизационна продажба, е длъжен да следи служебно за евентуална нищожност на съдържащата се в договора уговорка за неустойка поради противоречие с добрите нрави /и закона/, без да е ограничен в произнасянето си относно действителността на уговорката от разпоредбата на чл.269 ГПК; Поради правното значение на добрите нрави за действителността на договора предвиденият в чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК преклузивен срок е неприложим спрямо възражението на ответника - купувач за нищожност на неустоечната клауза.
При постановяване на обжалваното решение Бургаски апелативен съд е процедирал в противоречие с така възприетите разрешения като е отказал да обсъди възражението на ответника - касатор за недължимост на претендираната от А. неустойка поради противоречие на клаузата на чл.10.1 /б/ от приватизационния договор с добрите нрави и със закона. Вярна е констатацията на въззивния съд, че в хода на делото ответникът е поддържал непоследователна и противоречива защитна позиция, доколкото пред първата инстанция е твърдял само прекомерност на неустойката по смисъла на чл.309 ТЗ, а на нищожността се е позовал едва в писмените бележки пред въззивната инстанция. Пропускането на срока по чл.367, ал.1 ГПК обаче не е преклудирало правото на ответника да оспори в по-късен момент обвързаността си от неустоечната клауза като възрази, че тя е нищожна и не поражда правни последици. Поради служебното задължение да следи за съответствието й с добрите нрави и със закона въззивният съд е бил длъжен да се произнесе дали посочената клауза, от която зависи положителният изход на спора по иска с правно основание чл.92 ЗЗД, е действителна или не. Като е уважил иска за неустойка, без да обсъди изрично релевираната от ответната страна нищожност на уговорката за заплащането й, Бургаски апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на въззивното решение и съставлява основание по чл.281, т.3 ГПК за неговата отмяна.
Настоящият състав на ВКС намира, че след отмяната делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да се осигури възможност на страните да реализират защитата си по повод действителността на уговорката за неустойка пред инстанция по съществото на спора. В противен случай, чрез разрешаването на спора по същество от касационната инстанция, би се стигнало до недопустимо нарушаване на изискванията за инстанционност при разглеждане на делото.
В касационната жалба са наведени множество доводи за неправилност на формираните от въззивния съд изводи за размера на неизпълненото задължение по чл.9.4 от приватизационния договор и за отсъствие на прекомерност по смисъла на чл.309 ТЗ на неустойката. Въпросите за базата, върху която следва да се изчисли неустойката, и за прекомерността на неустойката са обусловени от отговора на въпроса дали клаузата на чл.10.1 /б/ от приватизационния договор е действителна или нищожна на основанията по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД. Това налага посочените въпроси да бъдат разгледани повторно от въззивния съд в зависимост от произнасянето по възражението за нищожност на неустоечната клауза, което прави безпредметно обсъждането на поддържаните във връзка с тях касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК. Единствено следва да се отбележи неоснователността на довода за допуснато нарушение по чл.236, ал.2 ГПК вследствие липсата на мотиви към въззивното решение по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивната жалба на касатора не съдържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК неизлагането на мотиви за потвърждаване на решението не опорочава въззивния акт.
С оглед изхода на делото обжалваното решение следва да се отмени и в частта за разноските. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 59 от 06.07.2011 г., постановено по т. д. № 134/2011 г. на Бургаски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :