Р Е Ш Е Н И Е № 294 С о ф и я , 10 януари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 д е к е м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1231/2016 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба с две допълнения към нея от защитника адв.А.И. от АК-София на подсъдимия Р. Н. Д. от В., живущ в П., против осъдителната част на присъда № 28 от 15.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 262/2016 г. от Окръжен съд-Враца, с наведени в тях доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и алтернативни искания за отмяната й в атакуваната част и постановяване от касационната инстанция на оневиняващо го изцяло решение по предявеното му обвинение или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания по приложението на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият Д. не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в допълненията й доводи. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната нова въззивна присъда в обжалваната й част съобразно наведените касационни основания в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : След еднократно прекратяване на основание чл.288, ал.1, т.1 от НПК на съдебното производство с определение от с.з. на 28.01.2016 г. и връщане на делото (първоначално образувано пред Районен съд-Мездра като НОХД № 509/2015 г.) за новото му разглеждане на прокурора заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, свързани с неяснота на изложението в обвинителния акт за отправени от подс.Д. словестни изрази като закани за убийство към пострадалия Цв.Ц., довели до ограничаване на правото на защита на първия, след внасяне на нов обвинителен акт е било образувано НОХД № 98/2016 г. по описа на Районен съд-Мездра. По същото с присъда № 16 от 12.04.2016 г. подсъдимият Р. Н. Д. от В., живущ в П., е бил признат за невинен в това на 03.07.2015 г. в Мездра, по телефона да се е заканил с убийство на Ц. Ц. Ц. от с.гр., като това заканване да е възбудило основателен страх у него за осъществяването му, поради което е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Мездра като неправилна, необоснована, незаконосъобразна с доводи за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност при извеждане на правно релевантните факти, а оттам и до незаконосъобразни правни изводи с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. С присъда № 28 от 15.09.2016 г. по ВНОХД № 262/2016 г. Окръжен съд-Враца е отменил частично първоинстанционната оправдателна присъда и като е признал подс.Д. за виновен на инкриминираната дата и място, чрез отправяне по мобилен телефон на конкретни реплики към пострадалия Ц. му се заканил с убийство и това заканване е възбудило основателен страх у него за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционната оправдателна присъда е била частично потвърдена относно една от ангажираните от прокурора реплики на заканата с убийство. В тежест на подсъдимия са присъдени направените в хода на съдебното и на досъдебното производство разноски по водене на делото общо в размер на 443,60 лева. В бланковата касационна жалба и допълненията към нея защитникът на подсъдимия адв.И. развива доводи за допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречие между диспозитива и мотивите на въззивната присъда, за неправилно приложение на материалния закон поради несъставомерност на инкриминираното му поведение, като настоява за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оневиняване на подзащитния му от ВКС по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения : Акцентът в доводите на защитника е фокусиран върху „пренебрегването” от въззивния съд на основни принципи в наказателния процес – на непосредственост и устност, при които именно първоинстанционният съд събирал доказателствата и което му давало право да даде вяра на едни и отрече такава на други и това било неговото „предимство”, в чиято „суверенна преценка недопустимо Врачанският окръжен съд се е намесил”. Така изложено, това възражение е в крайно противоречие с характера на въззивната проверка и правомощията на тази инстанция да провери изцяло контролирания от нея първоинстанционен съдебен акт, да събира и проверява самостоятелно относимите към предмета на доказване доказателства с допустимите доказателствени средства, да приема нови фактически положения (безспорно, в обема на внесеното от прокурора обвинение) и да прави различни от първата инстанция правни изводи. Оправдано от резултата в първата инстанция, защитникът не е имал интерес от събиране наново на доказателства „непосредствено и устно” от окръжния съд, а и това не се е налагало, отразено в определението му по чл.327 от НПК. Оттук нататък право и задължение е на този съд като „втора първа инстанция” да направи собствен доказателствен анализ на доказателствените материали при спазване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК и той го е сторил законосъобразно. За разлика от районния съд, окръжният се е спрял пространно, първо, на основанията на първия да изключи или откаже доверие на показанията на св.Ц. и на „преките очевидци” (слушатели) свидетелите И., П., П. на принудително проведения от него „разговор” с подс.Д., възпроизвели чутото от тях по сходен, на места идентичен начин, но с една категорична насоченост – да бъде предизвикано съзнание у св.Ц. за промяна на бъдещото му поведение при желание за вземане на детето Я. от П., където живеело с майка си. Учудващо защитникът интерпретира значението на възприетите от съда изрази спрямо Ц. като път да бъде „мотивиран към правилен тип поведение – да престане да звъни по всяко време и за щяло и за нещяло на семейството”, за което обаче „ще му бъдат счупени краката, ще се прибере в ковчег в Мездра” и т.н. И ако думите били произнесени „дистанционно”, на 200 км разстояние (без дори да е необходимо заканата да е възприета присъствено – виж Р-544/97-І, Р-641/13-І), то явяването на Ц. в П. на всеки две седмици или месец за осъществяване на личен контакт с детето е доста конкретно свързано с това, „което ще му се случи”. Ето защо, въззивният съд от една страна е имал както законовото основание да упрекне районния съд в неправилен подход при анализа на техните показания, така и при осъществения собствен взаимосвързан и обективен анализ на същите да ги възприеме като разкриващи обективната истина за агресивното и заканително поведение на подс.Д. към нежелаещия да разговаря с него св.Ц.. Преценката пък дали употребените от Д. фрази са израз на субективното му отношение да осъществи следващото се от тях противоправно поведение е дължима към момента на възприемането им от адресата, а не след изследване на последващото му (на заплашения) поведение и доколко то е било повлияно от отправената му закана. Безспорно е, че престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК е на формално извършване, поради което обстоятелствата, свързани с промяна в поведението на св.Ц. в следващите дни и посещения в П. за свиждане с детето Я. с или без „охрана” или „страничен” свидетел, в които се взира защитникът, са без значение и правилно са ползвани от въззивния съд само при проверката за достоверност на кредитираните от него свидетелски показания на Ц., П., П., И.. Всъщност, именно те са стойностната основа за разкриване на обективната истина по делото. Т.н. „втора група доказателства” са голословните твърдения на пълно отричане на фактите в обясненията на подс.Д. и обърканите показания на живеещата понастоящем с него и бивша съжителка със св.Ц. и майка на детето им Я. св.Т.. За да отрече доверие на последните, окръжният съд е изложил убедителни съображения (стр.3-8 от мотивите), като на 4 места е извел с каква цел са били изречени заканите на подсъдимия към св.Ц. – не просто към заплашване на телесната му цялост, а към лишаването му от живот, с което е обосновал възприетия в диспозитива на присъдата си израз, че ще бъде убит. Поради това не може да се възприеме доводът в жалбата, че е налице противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, тъй като няма изложен в тази насока противоречив фактически и правен извод от контролирания съд. ВКС намира, че окръжният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.1-3 вр.чл.305, ал.3 от НПК, изследвал е доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, доказателствата са оценени според действителното им съдържание, взаимосвързано, обективно и пълно, без да има преиначени или пренебрегнати и ясно, категорично и убедително е изложил вътрешното си убеждение относно фактическите обстоятелства от предмета на доказване, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг негов състав, още по-малко при така установените факти да бъде постановено от ВКС оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон се основават на непълен прочит на цитираното ТР № 53/89 г. на ОСНК на ВС, пространно коментирано от окръжния съд, в чиито съображения обаче защитникът съзира „обърканост и противоречие”, което ограничавало правото им на защита. И това възражение е неоснователно. Първо, защото настоящият касационен състав не намира каквото и да е основание да не сподели разясненията, дадени в цитираното ТР 53/89 г. на ОСНК относно елементите от обективната и субективна страна на коментираното престъпление. От друга страна, защото като е отречено у извършителя да е изискуемо (оформено) решение да осъществи заканата за убийство, това значи, че обективирана с думи или действия, насочена към конкретното лице, тя да е била възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за да възбуди основателен страх от осъществяването й, т.е. да е манифестирана по начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е в състояние да породи страхови изживявания у пострадалия. В случая е налице погрешното разбиране у жалбоподателя, че на доказване подлежи страхът от заканата, а не възможността за неговото възникване у жертвата като обективен критерий от състава на престъплението. Именно в тази насока е разсъждавал въззивният съд и правилно е достигнал до извода, че отправената от подс.Д. закана за убийство на св.Ц. е била насочена към създаване на основателен страх за осъществяване на демонстрираното намерение да посегне на живота му. По този начин законосъобразно са изведени всички елементи от състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция и оневиняване на подс.Д. поради несъставомерност на поведението му. Няма касирано основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а и ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание е в синхрон с отчетените налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и не е налице основание за смекчаване на отговорността му. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 28 от 15.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 262/2016 г. от Окръжен съд-Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :