Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                      №233                      София, 12.05.2010 година        Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1065 по описа за 2009 година, за да се произнесе  съобрази следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. М. против решение № 261 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 6 от 23.04.2007 г. по гр.д. № 176/1995 г. на Районен съд- С. за извършване на съдебна делба чрез публична продан и е постановено друго за съставяне и обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол за реална поделяемост на две жилища на делбения втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ-589 в кв.234 по плана на гр. С.. В касационната жалба за наведени твърдения, които по същество се свеждат до необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба М. Е. М. не е изразил становище по същата. С определение № 1* от 18.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречива съдебна практика по приложението на чл.39, ал.2 ЗС. В настоящия случай въззивният съд, въз основа на представен одобрен инвестиционен проект и експертно заключение, че оспорените от настоящата касаторка пунктове по него могат да се решат и оформят в хода на реалното изпълнение като незначителни отклонения от проекта, след което да се отразят съответстващо в екзекутивна документация и без данни за стойността на необходимите преустройства, е приел, че делбеният имот е поделяем на два реални дяла, представляващи самостоятелни жилища, без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми, тъй като обема и стойността на необходимото преустройство е минимален /изграждане на входна врата, премахване на две неносещи стени и на част от ограждащата стена на килера, изграждане на допълнителна стена, която разделя двата жилищни обекта, зазиждане на вратата, водеща към югоизточния балкон, разделяне на общото ел.табло/, без сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид и без трудност за техническо изпълнение. В решение № 204 от 5.06.2002 г. по гр.д. № 123/2001 г. на ВКС, І г.о. е прието, че без експертно становище за стойността на необходимите преустройства, изводът на въззивния съд, че имотът е поделяем, е нелогичен и незаконосъобразен, т.е. дадено е тълкуване, че в случаите на предвиждани бъдещи преустройства, преценката за поделяемост се извършва и с оглед стойността на необходимите строително-монтажни работи. Правилна е практиката по решение № 204 от 5.06.2002 г. по гр.д. № 123/2001 г. на ВКС, І г.о. Когато съществуващ обект се разделя на повече самостоятелни обекти чрез предвидени бъдещи преустройства, реалната му поделяемост в делбения процес се преценява не само с оглед съответствието на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и правила, удостоверено от одобрен инвестиционен проект, но и с оглед изискванията на чл.39, ал.2 ЗС преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. Съдебната практика в различни решения е приемала, че значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, респ.жилището, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време, напр. ако във връзка с преустройството се налага отделни помещения да не ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място /напр. до санитарен възел/. Във всички случаи в преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необосновани изводи за поделяемостта на делбения имот. В случая, видно от експертното заключение от 28.01.2009 г. одобреният инвестиционен проект не е съобразен с реалното състояние на имота, поради което не може да бъде изпълнен без отклонения. Съдът не е извършил преценка допустимо ли е в този случай реалното поделяне с оглед нормативните изисквания, а е възприел единствено техническото становище на вещото лице, че осъществяването е възможно с незначителни отклонения. Същевременно в нарушение на чл.157, ал.1 ГПК /отм./ и указанията по приложение на процесуалния закон в т.10 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК въззивният съд не е назначил съдебна експертиза, която да установи стойността на предвидените по проекта преустройства, поради което изводът му, че преустройството за реалното разделяне на делбения имот на две самостоятелни жилища отговаря на изискванията на чл.39, ал.2 ЗС е изцяло необоснован. В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено, а доколкото разрешаването на спора за реалната поделяемост на делбения имот е свързан със събирането на нови доказателства /експертно заключение/, делото следва да се върне за ново разглеждане от Софийски окръжен съд. Въз основа на изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 261 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: