10 Р Е Ш Е Н И Е №5 гр. София, 01.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и седемнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3674/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на етажните собственици при сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], ул.”Три уши„№ 6, чрез председателя на УС - [фирма], против решение № 1804/11.08.2015 год. по т.д.№ 2512/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 488/19.03.2015 год. по т.д.№ 8241/2013 год. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от етажните собственици иск, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на [фирма] в Търговския регистър, а именно – заличаване на дружеството , в резултат на приключило производство по ликвидация.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.Страната коментира изводите на въззивния съд като манипулативни и превратни, в несъответствие с контекста, в който са събирани конкретните доказателства. Така оспорва позоваването на съда на факта на недоказано да е предявено от ищеца пред ликвидатора вземане, тъй като самият ищец не се позовава на такъв факт, а на предходно образувано, спрямо производството по ликвидация, заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, за събиране на вземането си от [фирма], на знанието на ликвидатора – предходен управител на дружеството - за това спорно вземане и за приложимост към същото на процедурата по чл.267 изр.второ от ТЗ – изпращането на нарочна покана до кредитора, като кредитор с известно на длъжника вземане.Според касатора, самото висящо съдебно производство, независимо от процесуалния ред по който е инициирано , е достатъчно условие за противен на формирания от съда извод ,за липса на неуредени задължения на дружеството, като предпоставка за заличаването му, съгласно чл.273 ал.1 ТЗ. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба. Счита,че разпоредбите на чл.272 ТЗ и чл.273 ТЗ са ясни и недмусмислени и не подлежат на тълкуване, а образуваното от ищеца заповедно производство би било от значение само и ако за същото ликвидиращото се дружество е било уведомено, тъй като уредени , по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ , могат да бъдат само тия задължения, които са известни - за които дружеството е било надлежно уведомено, чрез предявяването им след поканата по чл.267 ТЗ. С определение № 648/14.07.2016 г., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по следните два въпроса : 1/Обуславя ли наличието на висящо съдебно / исково или заповедно / производство , образувано против обявено в ликвидация дружество, извод за съществуване на неуредени задължения от страна на ликвидиращото се дружество, респ. представлява ли наличието на това съдебно производство пречка по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца от регистъра, воден от Агенция за вписванията ? и 2 / След като кредитор на обявено в ликвидация дружество е образувал съдебно производство, за установяване на твърдени свои вземания към дружеството, необходимо ли е отделно предявяване на тези вземания, за да може кредиторът да се ползва от предвидената защита по чл.272 ТЗ ? Въпросите следва да бъдат обединени в общия въпрос : Образувано и неприключило до вписване ликвидацията на търговското дружество и заличаването му в търговския регистър /висящо/ съдебно производство,относно спорно вземане на кредитор на ликвидиращото се дружество, достатъчно ли е да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца или и в тази хипотеза е необходимо предявяване на вземането, в срока по чл.267 ТЗ ? Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е обоснован, предвид необходимост от внасяне на яснота по въпроса какво визира законодателят под „спорно задължение„, в разпоредбата на чл.272 ал.3 ТЗ, и същото съобразимо ли е като неудовлетворено, при преценка на предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ за постановяване заличаване на дружеството в ликвидация, независимо от обстоятелството, дали е било предявено в срока по чл.272 ал.1 вр. с чл.267 от ТЗ, доколкото е предмет на висящо съдебно производство между кредитора и ликвидиращият се длъжник.Съвместното приложение на разпоредбите на чл.267 ТЗ, чл.272 ал.3 ТЗ и чл.273 ал.1 ТЗ предпоставя затруднения от тълкувателен характер,чието преодоляване би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 ГПК,намира следното : Ищецът е предявил иск, с правно основание чл.29 ЗТР, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър – заличаването му като търговец, в резултат на приключило производство по ликвидация. Ищецът твърди, че заличаването е постановено в противоречие с чл.273 ал.1 ТЗ – при неуредени задължения на ответника към етажните собственици в сградата, находяща се в [населено място], ул. „Три уши „ № 6 , за които вземания ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. Същото е приключило / предвид първоначално постановен отказ / с издадена заповед за изпълнение, но след вписване заличаването на [фирма]. Ищецът твърди, че преди иницииране на заповедното производство е довел до знанието на управителя на дружеството , последващо назначен за ликвидатор, претенцията си и същата дори е била оспорена от последния, представяйки електронна кореспонденция в подкрепа на този факт.Не твърди да е предявявал вземане пред ликвидатора, след обявяване на поканата по чл.267 ТЗ в Търговския регистър. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че знанието за претенцията на ищеца от управителя на ответника,последващо назначен за ликвидатор, е ирелевантно, като действие предхождащо образуването на производството по ликвидация и доколкото ищецът не е предявил вземането си след поканата на ликвидатора и в шестмесечни срок от обявяването й , съгласно чл.272 ал.1 вр. с чл.267 ТЗ. Само по този начин длъжникът би могъл да е уведомен, че кредиторът му междувременно не се е отказал от претенцията си /оспорена след узнаването, като неправилно формирана по размер /, респ. какъв размер на същата се поддържа и след оспорването. Счел е, че доколкото и в протичащото едностранно заповедно производство ответникът не е бил /и не е могъл / да бъде известен за претенцията на ищеца, висящността му към момента на заличаване на търговското дружество е също ирелевантна. С тези решаващи мотиви е обоснован и крайният извод,че преценката за липса на неуредени задължения на ликвидиращото се дружество е вярна,респ. са били налице предпоставките на чл. 273 ал.1 ТЗ за заличаването му. Видно е ,че въззивният съд е отрекъл значението на образувано и висящо съдебно производство, при преценка на предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ, респ. приел като задължително условие за удовлетворяването предявяването на вземането, в срока по чл.272 ал.1 вр. с чл.267 ТЗ. По правния въпрос : За да се даде отговор на правния въпрос, следва да се извърши съвместно тълкуване на относими разпоредба от Глава ХVІІ- та на ТЗ. Така чл.267 ТЗ задължава ликвидаторите,след обявяване прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си.Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Обявяването на поканата за предявяване на вземания в търговския регистър законът обвързва с последващ 6 – месечен срок, в който не може да се пристъпи към разпределяне на имуществото - чл.272 ал.1 ТЗ. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си , дължимата сума се влага в банка на негово име – чл.272 ал.2 ТЗ. Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора – чл.272 ал.3 ТЗ. Разпоредбите провокират множество въпроси: 1/ кои кредитори се считат „известни„ ; 2 / на кои известни кредитори ликвидаторът дължи писмено уведомяване - на такива с безспорни вземания или и на кредитори със спорни вземания ; 3/ кои кредитори са със „спорни„ вземания – за които са налице висящи съдебни или арбитражни производства по установяване на вземанията им или е достатъчно фактическото съществуване на спор между длъжник и кредитор; 4/ какви са последиците от несъобразяване на ликвидатора при разпределение на имуществото с предявено безспорно или спорно вземане. Отговорът на тези въпроси би предпоставил и отговора на настоящия правен въпрос. За да се отговори следва да се изхожда от целта на производството по ликвидация – извънсъдебно, по правило доброволно, прекратяване на търговското дружество,с разпределяне на имуществото му, но само след удовлетворяване на неговите кредитори, както и на установената от законодателя дължима от ликвидатора в производството грижа – на добрия търговец / чл.269 ТЗ /. Грижата на добрия търговец е по-засилена спрямо грижата на добрия стопанин грижа – това е онази грижа, която добрият, почтен и опитен търговец обикновено проявява по отношение задълженията си, грижа, отчитаща добрите професионални стандарти, мярка за която не е всеки, а добрият представител на професията. Същевременно подлежи на съобразяване и принципа за дължимо добросъвестно упражняване на права и задължения от всички правни субекти, както и за равнопоставеност на същите. Безспорно „известни„ са всички кредитори, чиито вземания фигурират в търговските книги на дружеството в ликвидация или за които ликвидаторите обективно са могли да узнаят / напр. от разменена търговска кореспонденция, влезли в сила съдебни или арбитражни решения, независимо от неотразяването им в търговските книги и др./. Доколкото се визират „известни кредитори” и по аргумент от последиците на чл.272 ал.2 ТЗ, предвидени за „уведомените” кредитори, очевидно законодателят има предвид безспорни кредитори на длъжника – такива на които нещо със сигурност дължи. Това следва и от съдържанието на дължимото по чл.267 ТЗ уведомяване – покана за предявяване на вземанията.Очевидно подобна покана конфронтира с позиция на оспорване на вземането от длъжника. По своята същност поканата за определено действие предполага съгласие за съответно поведение на насрещната - канещата - страна, каквото поведение оспорването на вземането от длъжника изключва.В аспект на дължимата грижа на добрия търговец,обаче, настоящият състав приема, че наличието на безспорно за длъжника основание за вземане на кредитор, при спор единствено досежно размер, обезпечения или привилегии, предпоставя също качество „известен„ кредитор. Същото разрешение следва да се приеме и при съществуващо между страните правоотношение, предполагащо възмездност, но незнание на длъжника относно конкретното вземане на това основание / напр. задължения към енергоснабдителни дружества, топлофикация, ВиК - от търговските си книги длъжникът е в известност какво е плащал /.Следователно, по мнение на настоящия състав, чл.267 ТЗ изисква изрично писмено уведомяване на известните безспорни кредитори на длъжника в ликвидация, като безспорност може да е налице и само досежно основанието на вземането, респ. да е налице спор относно конкретния му размер, обезпечения или привилегии или незнание на длъжника за размера му.Във всички тези случаи, добросъвестният ликвидатор, действащ с грижата на добрия търговец, дължи писмено уведомяване на кредитора. Във всички останали случаи – неизвестните и изцяло спорни за длъжника в това им качество - кредитори следва да положат дължимата грижа за собствените си работи, респ. търговците - грижата на добрия търговец, като следят състоянието на длъжника и предявят вземанията си в срока по чл.272 ал.1 ТЗ , след обявяване на поканата в търговския регистър. Целта на поканата, вкл. обявяването й в търговския регистър, е единствено довеждане до знанието на дружеството наличието на вземане. Глава ХVІІ на ТЗ не обвързва изтичането на 6-месечния срок от обявяване поканата в търговския регистър, съгласно чл.272 ал.1 ТЗ, с преклузия за удовлетворяване на вземанията / за разлика от производството по несъстоятелност – чл.739 ал.1 ТЗ / . Аргумент за това е както липсата на съответна изрична разпоредба с тези последици, така и нормата на чл.272 ал.2 ТЗ, според която уведомените кредитори, непредявили вземанията си, не губят правото да ги получат,а ликвидаторът се задължава да вложи в банка, на тяхно име, дължимите суми. Доколкото правните субекти следва да бъдат равнопоставени, непогасяването на правото на удовлетворяване за известните и безспорни кредитори / които именно визира чл.272 ал.2 ТЗ / следва да се предостави реципрочно и на останалите, при липса на изрична правна норма в противен смисъл. Оттук следва, че и да не е предявил вземането си даден кредитор, доколкото претендирането му е станало известно на длъжника в ликвидация, респ. ликвидатора преди разпределението на имуществото - вкл. чрез междувременно или предходно заведено съдебно или арбитражно производство, същият би могъл да участва в разпределението, стига вземането му да би било признато от длъжника, респ. скрепено със сила на прeсъдено нещо. При липса на изрично законодателно разрешение / вкл. за т.нар. „висяща„ или „ограничена правосубектност„ на заличен търговец, за нуждите на висящи към момента на заличаването му спорове, по които е страна/, настоящият състав споделя становището, че приключването на производството по ликвидация следва да изчака разрешаването на правния спор, с предходно заделяне на имущество в обезпечение на спорното вземане / чл. 272 ал.3 ТЗ /. По този начин не биха били препятствани интересите на останалите кредитори от навременно удовлетворяване на техните вземания. Така отговорът на първите три подвъпроса е следният : „Известни” следва да се считат всички кредитори, за които са налице данни в търговските книги на длъжника в ликвидация или знание за вземането на които е обективно достигнало до същия, респ. до ликвидатора и не се оспорва.Писмена покана за предявяване на вземанията ликвидаторът дължи на известните му безспорни кредитори, каквито са и кредиторите, чието вземане не се оспорва по основание, макар да е спорно по размер,обезпеченост или привилегии.Водещо в очертаване кръга на уведомяваните е качеството „кредитор„, не и обективното съдържание на вземането и идентичност на същото с представата на длъжника.Всички останали – неизвестни на длъжника или спорни по основание – оспорвани изобщо като възникнали или все още съществуващи – вземания, кредиторите следва да предявят в срока по чл.272 ал.1 ТЗ. Дори,обаче, да не са предявени спорните вземания в срока по чл.272 ал.1 ТЗ, ако е налице висящо съдебно или арбитражно производство за установяването им, за което длъжникът в ликвидация, респ. ликвидатора са в известност, тези кредитори участват в разпределението, съгласно предвиденото в чл.272 ал.3 ТЗ – със заделяне на имущество в обезпечение на вземането им до установяването му със сила на прeсъдено нещо. Ако спорно вземане не е предявено в срока по чл.272 ал.1 ТЗ, нито е станало известно на длъжника в ликвидация,респ.ликвидатора до извършване разпределение на имуществото, вкл. като предмет на висящ съдебен или арбитражен спор, кредиторът – непроявил достатъчна дължима грижа за собствените си работи, респ. грижата на добрия търговец - следва да понесе последицата да се удовлетвори от остатъчно имущество, ако такова изобщо е налице, след удовлетворяване на всички кредитори и преди заличаване на търговеца, в случай че до този момент вземането му би било установено със сила на пресъдено нещо, респ. от възможност за възобновяване на производството, при откриване на ново имущество след заличаване на търговеца / чл.273 ал.2 ТЗ /.Спорно е не само вземане, за чието установяване е налице висящо съдебно или арбитражно производство, но и такова, по което обективно съществува спор между длъжник и кредитор, за възникването му изобщо или съществуването му към момента на ликвидацията. Последният от подвъпросите визира хипотезата на предявено надлежно или сведено до знанието на ликвидатора безспорно или спорно вземане на кредитор и последиците от неприлагане разпоредбата на чл.272 ал.3 ТЗ за спорното, аналогично и неприлагането на ал.2 на същата при безспорно, но непредявено в срока по чл.272 ал.1 ТЗ вземане на кредитор. В решение № 45 по т.д.№ 4/2011 год. на І т.о. на ВКС се приема, че обективната липса на предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл.273 ал.1 ТЗ – уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството, независимо от оповестяване съществуването им в доклада на ликвидатора, предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно - вписване на несъществуващо обстоятелство – заличаването на търговеца, като обективно реализирана цел на производството по ликвидация.Настоящият състав споделя това разбиране, което и с оглед гореизложеното следва да се приложи и извън тясната хипотеза в цитираното решение – предявено , макар и спорно вземане - т.е. и в случаите, когато ликвидаторът е бил длъжен да уведоми кредитори с безспорни, вкл. само по основание вземания, но не ги е уведомил и не е разкрил сметки на тяхно име, с влагане на дължимите суми или е бил в известност за висящи съдебни или арбитражни производства за установяване вземания на кредитори, но не е заделил имущество в обезпечение на вземанията им. Подобна последица отговаря на целта на производството и е в унисон с дължимата от ликвидатора грижа на добрия търговец, като би предотвратила злоупотребата с прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди приключване на споровете за установяване на вземанията им, а и осигурява приключване на съответните производства, при възстановена правосубектност на дружеството – последица, която в производство по чл.273 ал.2 ТЗ не би била постижима.Възобновяване на производството в тази хипотеза би било приложимо само за надлежно предявили вземанията си и съответно съобразени от ликвидатора, но останали неудовлетворени при разпределението на имуществото кредитори, в случай на открито ново имущество за разпределение / напр.неизвестно или пропуснато при разпределението имущество или заделено по чл.272 ал.3 ТЗ, без обективно постигнат резултат до заличаването на търговеца – хипотезите на имущество, чието придобиване е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие и срок , което е било предмет на съдебен спор по предявен от дружеството в ликвидация иск или е било заделено по чл.272 ал.3 ТЗ и искът на кредитора е отхвърлен,са предпоставени от правосубектност на търговеца – страна в производството , каквато след прекратяването със заличаване, не е налице /. Както вече се посочи, настоящият състав споделя становището за разрешаване на висящите спорове относно вземанията на кредитори , аналогично на тези в защита на права на ликвидиращото се дружество, преди приключване на производството по ликвидация и заличаване на търговеца, доколкото законодателят не би дал изрично разрешение на проблема de lege ferenda. В обобщение и след дадения отговор на значимите преюдициални въпроси, отговорът на правния въпрос е : Образувано съдебно /или арбитражно/ производство с предмет спорно вземане на кредитор, би било достатъчно за съобразяването му при разпределение имуществото на ликвидиращото се дружество, със заделяне на имущество, в обезпечение на вземането ,съгласно чл.272 ал.3 ТЗ, дори и без предявяване на вземането в срока по чл.272 ал.1 ТЗ, ако дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са били в известност за образуването на производството до извършване разпределение на имуществото.В противен случай и ако този факт би бил узнат след разпределението, но преди прекратяването на производството по ликвидация и заличаване на търговеца, съответният кредитор може да се удовлетвори от наличен остатък или / и ако би било установено вземането му със сила на присъдено нещо или е налице последващо признание на длъжника / да иска възобновяване на производството, при наличие на новооткрито имущество / чл.273 ал.2 ТЗ /. По основателността на касационната жалба : В настоящият случай вземането на ищците произтича от дължими от ответника, като етажен собственик , такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, за периода април – декември 2012 година.Не е установявана известност на вземането,съгласно търговските книги на дружеството.Доколкото ответникът не оспорва качеството си на етажен собственик за периода на начислено задължение, а такси за покриване разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост са дължими по закон / чл. 6 ал.1 т.10 от ЗУЕС /, следва да се приеме знание за съществуващо основание на дължимо към етажната собственост плащане, т.е. е налице преждеупоменатата хипотеза на „известност„ на кредитора, която, макар и спорна по отношение размера на вземането,не е следвало да се пренебрегне изцяло в производството по ликвидация.Образуваното заповедно производство не е достигнало до знанието на ответното дружество,респ. на ликвидатора, до заличаването на дружеството в търговския регистър,но преждеупоменатата известност на вземането на кредитора, макар и само по основание, е предпоставяла писмена покана до кредитора, респ. изплащане или превеждане признавания размер по сметка на ищците.Като не е сторено това, заличаването е извършено при несъществуващи към същия момент предпоставки по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ за приключване на производството по ликвидация – липса на неудовлетворени кредитори, респ. вписаното обстоятелство по заличаване на търговеца е несъществуващо и установяването му,с уважаване на настоящия иск,предпоставя заличаване на заличаването, съответно - възобновяване правосубектността на ответника, което би позволило и последващо установяване вземането на ищците със сила на присъдено нещо, в случай , че би продължило оспорването му. Следователно,въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл.29 ЗТР вр. с чл.273 ал.1 вр. с чл.267 и чл.272 от ТЗ – и следва да бъде отменено, като се уважи иска на ищците. С оглед изхода на спора следва да се присъдят всички направени от ищците разноски , съответно в размер : 385 лв. – за първа , 300 лв. за въззивна и 370 лева - за касационна инстанция . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1804 / 11.08.2015 год. по т.д.№ 2512/ 2015 год. на Софийски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от етажните собственици при етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица] - Р. Н. Чакалска / собственик на офис № 1 / , П. Ц. П. / собственик на офис № 3 /, А. Г. И. /собственик на офис № 3А /, М. Н. П. / собственик на офис № 5/, [фирма] / собственик на офиси № 2 и № 4 /, [фирма] / собственик на офис № 6 / и [фирма] – собственик на офиси № 7,8 и 9 / п р о т и в [фирма] иск, с правно основание чл. 29 ал.1 ЗТР, че по партидата на [фирма] в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано,със заявление рег.№ 20130917111438, несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца [фирма], поради приключило производство по ликвидация. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на ищците, представлявани от Председателя на Управителния съвет - [фирма], понесените в производството разноски за всички инстанции, в размер на : 385 лева за първа, 300 лева – за въззивна и 370 лева за касационна инстанция или разноски в общ размер от 1 055 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :