Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр.София, 18 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 272/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно нохд № 362/2012 год. на Хасковския окръжен съд и отмяна на решение № 111/30.07.2012 год. на наказателна колегия. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценката на доказателствения материал, както и в нарушение на закона. С връщане на делото за ново разглеждане, според прокурора, ще се реализира възможността друг състав на съда да отстрани нарушенията и да приложи правилно закона по отношение на Б. и К.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на И. Ш. Б. и Р. М. К. в писменото становище оспорва основателността на искането. Поддържа, че няма допуснати съществени нарушения на правилата с оценка на доказателствения материал само в полза на подсъдимите, както и че законът е приложен в съответствие с редакцията на нормативните актове в сила към инкриминираните дати. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите о чл.347 НПК и намира искането, което е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК, за неоснователно. Хасковският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 362/2012 год. потвърдил присъда № 334/03.05.2012 год. по нохд № 1055/2011 год., с която признал подсъдимите Б. и К. за невиновни в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 03.08. до 15.08.2006 год. на ГКПП-Капитан Андреево в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство чрез свидетелите К., Ч., Р., Ю., Ф.Б., Ал.Б., С., Б., Ч., М. и Н. да са нарушили разпоредбите на закон – чл.11, ал.1 и ал.2 от Валутния закон и чл.2, ал.2, ал.3, ал.5, чл.5, чл.6, чл.8, ал.2 от Наредба № 10/16.12.2003 год. на Министерството на финансите /ред. ДВ, бр.1/06.01.2004 год./ относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране като в качеството си на местни физически лица не са декларирали пред митническите органи общия размер на изнасяната валута в наличност като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – 350 680 евро с левова равностойност 685 870,46 лева – и ги оправдал по повдигнатото им обвинение да са извършили престъпление по чл.251, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и направените по делото разноски. Искането не е съобразено с приетите за установени фактически обстоятелства макар и да не се оспорва, че двамата подсъдими са декларирали носената от тях валута в предоставените им от митническите служители декларации по установения образец. Не е установено на посочените дати, когато са преминавали пред ГКПП Капитан Андреево, да са пренасяли валута в по-голям размер от декларирания и при извършената проверка от контролните органи да е намерена в тях или да е укрита в превозното средство. Не са направени констатации по предвидения ред за неизпълнение на задълженията във връзка с износа на валута. Очевидно е, че не биха могли да отговарят за бездействие според изменението в Наредба № 10/ДВ, бр.1 от 06.01.2007 год./, предвиждащо задължение за деклариране собствеността на валутата. По въпроса дали парите принадлежат на подсъдимите, инстанциите по същество са дали верен отговор, основан на несъмнени и неопровергани доказателства. Такива са показанията на свидетелите, включително и митническите служители, правилно оценени като безпротиворечиви, достоверни и последователни, поради което и правилно кредитирани за относими към предмета на доказване обстоятелства. Извод, съответстващ на възражението в искането за нарушение в процесуалната дейност по оценка, не може да бъде направен. Инстанциите по същество са спазили изискването по чл.107, ал.3 НПК да съответства на съдържанието им и действителния смисъл. Затова няма основание да се възприеме като основателно възражението за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Законът е приложен правилно. Обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение, не са установени. В този смисъл въззивният съд е изложил съображения, които настоящият състав споделя изцяло. Законосъобразно е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал. Наличието на пряк умисъл за извършване на престъпление по чл.251 НК следва да се докаже, а не да се предполага и то, какъвто е конкретният случай, само въз основа на установеното, че подсъдимите и някои от свидетелите неведнъж са пътували заедно до Република Турция. С оглед на изложеното, че не са допуснати нарушения от вида на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК искането на главния прокурор е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно нохд № 362/2012 год. на Хасковския окръжен съд и отмяна на решение № 111/30.07.2012 год. на наказателна колегия, постановено по отношение на И. Ш. Б. и Р. М. К.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: