Р Е Ш Е Н И Е №156 София, 01 август 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 339/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Д. Н. Т. срещу въззивна присъда № 316 от 13.12.2013 г., постановена по внчхд № 988/2013 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. В жалбата са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Депозирано е и допълнение към касационната жалба, в което са развити аргументи в подкрепа на релевираното касационно основание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Частният тъжител Д. Т. и повереникът му адв.Н., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Подсъдимият Д. Д. и защитникът му-адв.С., редовно призовани, не се явяват. Адвокат С. е депозирала писмено становище в оспорване на касационната жалба. В него се прави искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 204 от 01.10.2013г., постановена по нчхд №1964/2013 г., Районен съд - Бургас е признал подсъдимия Д. М. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.първо и трето, вр. чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Подсъдимият Д. е бил осъден да заплати на Д. Т. сумата от 100лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени направените от частния тъжител разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. Със същата присъда подсъдимите Д. Д., С. К., П. Я. и М. С. били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им с тъжбата от частния тъжител обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.първо и трето, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.Отхвърлени са и предявените граждански искове в размер на по пет хиляди лева, като неоснователни. Частният тъжител е бил осъден да заплати на подсъдимите направените от тях разноски. С въззивна присъда № 316 от 13.12.2013г., постановена по внчхд № 988/13г., Окръжен съд-Бургас е отменил първоинстанционната присъда, касателно подсъдимия Д. М. Д. в наказателно-осъдителната й част, гражданско-осъдителната, както и във връзка с осъждането относно разноските и държавната такса, като вместо това този подсъдим е бил признат за невиновен в това, че с писмо, написано на 14.03.2013г. в [населено място] и входирано с вх. № 7-94-Д-52 от 20.03.2013г. в Община-Созопол, е разгласил позорящи обстоятелства по адрес на Д. Н. Т. в качеството му на длъжностно лице-кметски наместник на [населено място], [община], по повод изпълнение на службата му, с думите, че е присвоил 50декара земеделска земя с лъжесвидетели-15декара стопански двор и кошара 4-5 декара, поради което го е оправдал по обвинението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.първо и трето, вр. чл.147, ал.1 от НК.Тъжителят е осъден да заплати държавна такса за подаване на въззивната жалба. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба на частния тъжител е допустима, тъй като същата е насочена към новата въззивна присъда, постановена от ОС-Бургас, относно подсъдимия Д. Д.. В останалата част съдебният акт е с характеристики на въззивно решение, което законодателят е изключил от актовете, предмет на касационна проверка. По този въпрос практиката на ВКС е последователна и еднопосочна. С жалбата на тъжителя, която е бланкетна се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. В депозираното допълнение към касационната жалба се развиват аргументи, в подкрепа на направеното оплакване. Част от аргументацията сочи на твърдения за необоснованост на въззивния акт, с друга част се оспорва доказаността на фактите и съпътстващото ги събиране и оценка на доказателства и една трета част е относима към правните изводи на съда във връзка с приетата несъставомерност на деянието, за което подсъдимият Д. е обвинен. Доводите, касателно последната са единствените, които подлежат на коментар от настоящата инстанция. Обосноваността на съдебния акт не е сред касационните основания, доколкото касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища/контролът е само относно спазване на процесуалните правила за неговото правилно формиране/. Възраженията във връзка с оценката на доказателствата обуславят принципно касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, но доколкото такова основание не е релевирано в срока за обжалване на въззивната присъда, то същото е извън пределите на касационната проверка. Настоящият състав на касационната инстанция, намира жалбата за неоснователна, тъй като въззивният съд при постановяване на акта си не е допуснал нарушения на материалния закон. Правилно окръжният съд е дефинирал признаците от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление-клевета, като даденото тълкуване принципно е в унисон с приетото в докрината и съдебната практика. Независимо, че настоящият състав на касационния съд не споделя всички аргументи, касателно приетата обективна несъставомерност на деянието, доколкото изцяло намира за правилни тези, досежно липсата на субективната страна, то правилни се явяват и крайните изводи, а именно, че подсъдимият Д. не следва да носи наказателна отговорност по повдиганото му обвинение за клевета. Това е така, тъй като е достатъчно и само един от признаците на престъпния състав да липсва, за да не може да се ангажира наказателната отговорност на лицето. Съгласно разпоредбите на НПК осъдителна присъда се постановява само когато обвинението/без значение дали става въпрос за престъпление от общ или частен характер/ е доказано по несъмнен начин, което изисква категоричност в доказването на всички признаци от състава. Правилно съдът е приел, че от субективна страна престъплението може да бъде извършено само при форма на вината умисъл, като той може да бъде пряк или евентуален. Това означава, че от доказателствата по делото следва да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е съзнавал-бил е сигурен или е допускал, че информацията, съдържаща се в писмото, депозирано в Община-Созопол е невярна и въпреки това подава инкриминираното писмо. За субективната страна на престъплението се съди не от последвалите обяснения на подсъдимия, а от неговите конкретни обективни действия, реализирани във връзка с изготвянето и депозирането на въпросното писмо. Съдът е проследил в хронологически ред действията на подсъдимия и съселяните му, довели до вземане на решение за изпращане на инкриминираното писмо, предвид бездействието на институциите, които са били сезирани преди това със същата проблематика. Подсъдимият е действал със съзнанието, че той изразява становището на всички присъствали граждани на проведеното седем месеца по-рано събрание, на което е бил гласуван като достоверен текстът, който подсъдимия е възпроизвел в писмото. Посочените в писмото факти вече са били известни и многократно тиражирани. По делото е установено, че именно бездействието на институциите е мотивирало подсъдимия да изготви писмото, за да бъде извършена надлежна проверка на действията на кметския наместник, а не да разгласи позорящи частния тъжител обстоятелства.Изцяло се споделят разбиранията на контролирания съд за границите на приемливата критика по отношение на държавни служители, което е подкрепено с анализ на относимото вътрешно законодателно и практиката на ЕСПЧ, поради което не се налага преповтарянето му в настоящото решение. При правилно приета субективна несъставомерност на деянието е безпредметно обсъждането на останалите признаци от състава на престъплението. Атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна, липсва касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за уважаване жалбата на частния тъжител. Предвид на горното искането на защитата на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред тази инстанция е основателно, поради което следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част въззивна присъда № 316 от 13.12.2013г., постановена по внохд № 988/2013 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. ОСЪЖДА частния тъжител Д. Н. Т. да заплати на подсъдимия Д. М. Д. сумата от 150лева, представляваща направените пред ВКС разноски. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: