2 Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 30 април 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Гебрев, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 286/2019 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. М. срещу решение № 18/29.01.2019г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по внохд № 626/2018 година. С атакувания съдебен акт е изцяло потвърдена първоинстанционна присъда № 71/01.10.2018г. по нохд № 1292/18г., постановена от Окръжен съд- Пловдив, а на подсъдимия М. са възложени направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 337,68 лева. С първоинстанционния съдебен акт подс. Н. П. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3, пр.2 във връзка с чл.198, ал.1 от НК, като при условията на чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание 6 /шест/години лишаване от свобода и е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на осн. чл. 59, ал.2 във връзка с ал.1 от НК съдът е приспаднал времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „ Задържане под стража”, считано от 16.03.2018г. до влизане в сила на присъдата. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. В касационната жалба на подсъдимия И. се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като се моли за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание. Претендира се неправилен анализ и оценка на показанията на пострадалия, който не разпознал извършителя, а бил предубеден и „подготвен” какви показания да даде от полицейските служители Л., П. и Т.. Оспорват се фактическите изводи на съда относно авторството и механизма на деянието. Като последица от допуснатите процесуални нарушения се претендира и нарушение на материалния закон. Справедливостта на наложеното наказание се атакува с доводи за подценяване значението на констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- младата възраст на подсъдимия, наличието на две малолетни деца и обстоятелството, че след деянието подсъдимият изтеглил пострадалия от пътното платно, за да не бъде той прегазен от преминаващи превозни средства. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят М. лично и чрез защитника си поддържа доводите в касационната жалба. Поставя се акцент на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са останали неотчетени от решаващия съд и са довели до налагане на наказание в завишен размер. Представителят на ВКП моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. По твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения - осн. по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. На първо място жалбоподателят възразява срещу процесуалната дейност на съда, довела до обосноваване на изводите за авторството и механизма на деянието. Възражението не може да бъде споделено. Въззивният съд е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на присъдата контролираната инстанция, като е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Същите са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно действителните им смисъл и съдържание и при спазване на правилата на формалната логика. Обстоятелствата, подлежащи на установяване според поставените от обвинението фактически рамки, са резултат от процесуално издържана и съответна на закона дейност на съда по допускането, събирането, оценката и анализа на доказателствените средства. Неоснователно се претендира, че съдът е отдал приоритетно значение на показанията на пострадалия, които били предубедени и пристрастни, а той самият бил „подготвен” от полицейските служители- св. Л., П. и Т. какво да заяви в свидетелските си показания. Първо, твърденията за подобна „подготовка” не намира каквато и да е обективна опора в материалите по делото. Второ, вярно е, че пострадалият Н. не е участвал в разпознаване на подсъдимия, но показанията му правилно са оценени като последователни и безпротиворечиви, а като последица - и като достоверни относно хронологията на събитията и начинът на протичането им. Същевременно съдът не е основавал изводите си по фактите единствено и само на показанията на пострадалия, а е подходил критично към тях, съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници. Правилно съдът е счел, че показанията на св. Н. напълно кореспондират с показанията на св. Л., П., Т., Н., Л., заключенията на съдебно-техническата експертиза, съдебно-медицинската експертиза и съдебно-оценителната експертиза, протоколи за освидетелстване на пострадалия, както и тези за оглед на веществените доказателства. Сам подсъдимият не е отричал нито нанасянето на удара в лицето на пострадалия, нито обстоятелството, че е взел телефона му, но е заявил в обясненията си, че е направил това, след като пострадалият е паднал на земята и телефонът е изпаднал от него. Друг е въпросът, че при разкриване на самоличността му той сам и доброволно (протокол за доброволно предаване – л.73 от ДП) е предал на органите на досъдебното производство телефонът - предмет на престъплението. С основание съдът е отхвърлил тези му обяснения, като опит да се отрече извършването на грабеж, тъй като обсъжданите доказателствени средства са останали изолирани от останалия доказателствен материал и опровергани от показанията на св. Н., подробно описал как е усетил след падането си на земята как нападателят му отваря ципа на дрехата му и му взима телефона. Известно е, че право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи съображения защо те не могат да бъдат оценени като достоверни. В настоящия случай въззивният съд в най-пълна степен подробно и ясно е обосновал съображенията си, като убедително е защитил извода си за достоверност на показанията на пострадалия. С оглед на изтъкнатото по-горе и доколкото не се констатират посочените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила, не е налице основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. ВКС не установи твърдяното от жалбоподателя М. нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, защитено с довода, че то е последица от неправилната дейност на съда по установяване на значимата за процеса фактология. В касационната жалба не се съдържат други съображения, извън вече посочения довод, а както стана ясно по-горе той не се споделя от настоящия състав на ВКС. Затова, достатъчно е да се посочи, че в рамките на вярно установените фактически положения, законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация от приетата по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.198, ал.1 от НК. На последно място, касационната инстанция не констатира и явна несправедливост на наложеното наказание. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК е защитено с довода за неотчетени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Този довод е неоснователен, тъй като контролираният съд внимателно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и извън дейността му по индивидуализация на наказанието не са останали нито семейното му положение и обстоятелството, че е баща на две малолетни деца, нито факта на преместването на пострадалия извън пътното платно. Възрастта на подсъдимия (29 години) също не предполага допълнително смекчаване на наказателно-правното му положение. Затова, правилно съобразените отегчаващи отговорността обстоятелства- множеството осъждания, които не се отразяват на правната квалификация и причиняването на две увреждания, всяко от които с характеристиките на средна телесна повреда обуславят извод, че както деянието, така и извършителят му разкриват значителна обществена опасност и изискват изолирането на дееца от обществото за определения от инстанциите по същество по-продължителен период, за да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция. В заключение, искането за намаляване на наказанието не може да бъде уважено. Водим от горното и като намери касационните жалби за неоснователни, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18 от 29.01.2019г., постановено по ВНОХД № 626/18 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: