6 Р Е Ш Е Н И Е № 478 София, 23 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1502/2014 година Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения М. Г. Н. за възобновяване на производството по ВНОХД № 64/2014 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и отмяна на постановеното въззивно решение № 64/03.07.2014 г. В искането за възобновяване се сочи, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за ограничаване правото на защита на осъденото лице поради неяснота на повдигнатото обвинение с обвинителния акт, тъй като описаните факти е следвало да получат правна квалификация по чл. 209, ал. 2 от НК. Изразява се несъгласие с извършената от въззивния съд интерпретация на доказателствените материали, която е довела до предположителни изводи. Твърди се още, че въззивният съд е преформулирал доводите на защитата и не е дал отговор на действително поддържаните. В заключение се иска възобновяване на производството, отмяна на постановените осъдителни съдебни актове и оправдаване на осъдения Н. или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, осъденият М. Г. Н. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване по съображенията, изложени в същото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подаденото искане за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С присъда № 24/26.03.2014 г., постановена по НОХД № 162/2013 г. от Районен съд- Трявна, подсъдимият М. Г. Н. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 210, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 45 от ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия и същият е осъден да заплати на гражданската ищца К. С. П. сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения : При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Първо, следва да се отбележи, че квалификацията на деянието, дадена с обвинителния акт, отразява вътрешното убеждение на прокурора по фактите и правото и не засяга процесуалните права на обвиненото лице, посочени в чл. 55, ал. 1 от НПК. Нещо повече, неправилната правна квалификация по принцип би ползвала подсъдимия, защото, след като е доказателствено необезпечена, се открива възможността за неговото оправдаване. На следващо място, твърдението, че описаната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт е следвало да получи правна квалификация по чл. 209, ал. 2 от НК, а не по чл. 209, ал. 1 от НК не държи сметка в две насоки. Осъденият пропуска, че повдигнатото обвинение е за съучастническа дейност. Върховният касационен съд вече е имал повод да изрази становището си, че когато деецът не действа сам, а в съучастие с други лица, усложнената конструкция на измамата позволява общият им умисъл да обедини отговорността като на извършители както на предизвикалия заблуждението, така и на само поддържалия го – виж, решение № 573/2012 г. на ВКС по н.д. №2844/2011 г., І н. о. Описаното поведение на осъдения Н. в обстоятелствената част на обвинителния акт съвсем не е сведено само до „солидаризиране” с вече формираната невярна представа у измаменото лице, без той да я утвърждава. Напротив, очертано е неговото активно поведение с цел утвърждаване на тази невярна представа, което има определен принос за заблуждението. Изтъкнатите от осъдения неточности в мотивите на съдебните актове имат своето основание, но те не влияят върху крайния извод за доказаност на обвинението. По делото присъстват данни за телефонна комуникация между осъдения Н. и неустановени лица на 12, 13 и 14. 11.2012 г., но не и за съдържанието на проведените разговори, поради което съдът не е имал основание да гради изводи за тях. Това обаче няма съществено значение, тъй като доказателствено обезпечените факти свързват осъдения по несъмнен начин с извършената на 15.11.2012 г. измама на пострадалата П.. Установено е по делото, че на инкриминираната дата от един и същи телефонен номер са проведени разговори с пострадалата П. и лица, представили се за нейна дъщеря, доктор и служител на „здравната каса”. Свидетелката П. добросъвестно съобщава за съдържанието на разговорите – че дъщеря й е пострадала, че е нужна спешна операция, за която е необходимо да се заплати сумата от 4 500 лева, че ще бъде изпратена линейка, за да транспортира П. до лечебното заведение. От показанията на свидетеля Ц. се установява времевият интервал, в който осъденият се е намирал в [населено място], както и това, че той, след пристигането в града, се е насочил именно към [улица]и конкретно към жилищната сграда, намираща се на № 34, обитавана от пострадалата – виж и показанията на свидетеля К.. Пострадалата П. категорично заявява, че осъденият Н. е лицето, на което тя е предала паричната сума от 4 500 лева. Съдът с основание се е отнесъл с доверие към информацията, съобщена от свидетелката, тъй като тя е разговаряла с осъдения, имала е възможност да възприеме неговите белези и впоследствие да го идентифицира. Съобразявайки така установените данни, правилно предходните инстанции при спазване на процесуалните изисквания са заключили, че осъденият е едно от лицата, участвали в престъпното посегателство, осъществявайки последната фаза на измамата – получаването на парите. Оспореният от осъдения резултат от извършеното действие по разпознаване в досъдебното производство не разколебава крайния извод на въззивния съд. От възизвното решение е видно, че съдът е разсъждавал върху протокола за разпознаване с оглед поддържаните защитни доводи за неговата негодност като доказателствено средство. Подчертал е обаче, че останалият доказателствен материал категорично подкрепя извода, че именно осъденият е един от авторите на престъплението. Връзката между осъдения Н. и лицата, провели телефонната комуникация с пострадалата, също е установена чрез обсъдените от предходните инстанции косвени доказателствени факти. В тази връзка следва да се посочи още, че при срещата на осъдения със свидетелката П. той е потвърдил пред нея данните за влошеното здравословно състояние на дъщеря й и е заявил, че е дошъл да я вземе с линейка. Така посочените обстоятелства са напълно съответни на информацията, която П. е получила преди това по телефона от неустановените лица. В доказателствената съвкупност присъстват достатъчно данни, които да обезпечат изводите на съда за времевия период, в който е извършена проверката на лекия автомобил. Такива данни се съдържат не само в показанията на полицейските служители, но и в показанията на свидетеля Ц., депозирани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по съответния ред. Затова видените от осъдения противоречия в показанията на свидетелите И. и Ч. не допринасят за поддържаната защитна теза. Не се оправдава от данните по делото и възражението, че съдът не е дал отговор на наведените защитни доводи. Въззивният съд е обсъдил всички аргументи, поддържани с въззивната жалба и допълнението към нея, и е обосновал своите съображения за отхвърлянето им. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била подложена на анализ от въззивния съд и така е даден отговор на възраженията, касаещи оценката на доказателствените източници. Обобщено, съдържащият се в атакуваното решение анализ на доказателствата и доказателствените средства не страда от едностранчивост, избирателност или превратност. Ето защо твърденията в искането за възобновяване за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на решението, са неоснователни. В искането за възобновяване не се съдържат доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Затова настоящият съдебен състав само ще посочи, че при установените факти материалният закон е приложен правилно, а определеното наказание е ориентирано към законоустановения минимум и не разкрива признаци на несправедливост. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като не установи наличие на предпоставките по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. Н. за възобновяване на производството по ВНОХД № 64/2014 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.