О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48 Гр.С., 18.01.2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.01.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия П. Хорозова ч.т.д. № 2872/2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. О. гр. Св. В., приподписана от процесуалния пълномощник адв. Ч., против определение № 261/03.07.2017 г. по ч.т.д.№ 137/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 224 от 27.02.2017 г. на Бургаския окръжен съд, І ГО, постановено на основание чл.129 ГПК, за връщане като нередовна на искова молба вх.№ 1148/25.01.2017 г. и за прекратяване на производството по делото, заведено против частния жалбоподател по реда на чл.422 ал.1 ГПК от Ф. О. – Д., САЩ за установяване на вземане в размер на 1 500 000 евро по запис на заповед. Съставът на въззивния съд, след като е изискал цялото заповедно производство по гр.д.№ 820/2016 г. на Несебърския районен съд, е приел, че исковото производство действително подлежи на прекратяване, но като недопустимо – т.к. възражението по чл.414 ГПК е депозирано след законоустановения срок и заповедта за изпълнение относно спорната сума е влязла в законна сила. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че въззивният съд формално е потвърдил обжалваното определение, но се е произнесъл по различно от първоинстанционния съд основание за прекратяване на производството, с което е излязъл извън предмета на обжалване, иззел е правомощията на исковия съд за преценка на допустимостта на молбата по чл.422 ГПК и е нарушил правото на защита на ответника. Искането за допускане на обжалваното въззивно определение до касация се основава на следните въпроси, разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. Кой съд - заповедният или исковият, преценява дали подаденото от длъжника възражение по чл.414 ал.1 ГПК е подадено в срок и допустимо ли е втората инстанция да се произнася по тези въпроси, ако по тях не се е произнесъл първоинстанционният исков съд. Твърди се допуснато противоречие с указанията на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.5а, т.10а и т.8а; 2. Допустимо ли е в производство по чл.422 от ГПК втората инстанция да се произнася по въпроса, подадено ли е в срок възражение по чл.414 от ГПК, преди по този въпрос да се е произнесъл първоинстанционният исков съд и преди да е внесена държавната такса по делото. По този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при липса на формирана задължителна съдебна практика по него. Ответникът по частната жалба - Ф. О., чрез процесуалния пълномощник адв. Д., с писмен отговор оспорва основателността й, както и наличието на поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на определението на АС – Бургас. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. Налице е основание за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно определение на Бургаския апелативен съд, с оглед вероятната му недопустимост, в която хипотеза касационният съд не е обвързан от формулираните в изложението към частната жалба правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението на нормата – ДВ, бр. 86/2017 г., с оглед момента на подаване на частната жалба – 11.08.2017 г./. Съображенията в този смисъл са следните: Първата инстанция е върнала исковата молба като нередовна по смисъла на чл.128 т.2 ГПК и е прекратила производството по делото на основание чл.129 ал.3 ГПК, а въззивната инстанция е достигнала до същия краен резултат, но на основание чл.130 ГПК – поради недопустимост на молбата по чл.422 ал.1 ГПК. Когато е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, еднаквият краен резултат в посочените хипотези може да има различни правни последици. В първия случай – при наличие на неотстранени в законоустановения срок нередовности на исковата молба, при прекратяването на делото съдът в исковото производство следва да обезсили заповедта за изпълнение /и издадения изпълнителен лист/, съгласно указанията на т.13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а във втория случай – при недопустимост на исковата молба, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение, прекратяването на производството по иска не води до обезсилване на заповедта /респ. на изпълнителния лист, ако такъв е издаден/. Във втората хипотеза въпросът следва да бъде разрешен с участието на ответника, доколкото изводът дали заповедта за изпълнение е стабилизирана зависи от преценката на предприетите от него процесуални действия в заповедното производство. Според чл.129 и чл.130 ГПК, при връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, препис от частната жалба не се връчва на ответника и производството пред въззивната инстанция се развива едностранно, т.к. се предполага, че засегнат от прекратяването на исковото производство е само ищецът. В производството по чл.422 ГПК прекратяването на делото, в зависимост от основанието за това, поражда негативни правни последици за ищеца или за ответника, като във втория случай защитата на страната се осъществява най-късно пред въззивния съд. Ето защо в това производство въззивната инстанция е обвързана от приетото от първата инстанция основание за неговото прекратяване и ако намери, че то не е надлежно, тя следва да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба, респ. за извършване на проверка по предварителните въпроси, по които първата инстанция не е формирала воля. Следователно, като се е произнесъл за първи път относно допустимостта на исковата молба на посоченото по-горе основание, съставът на въззивния съд е излязъл от дължимия обхват на проверка, възложен му с частната жалба, чието искане е било именно за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаския окръжен съд за извършване на преценка относно допустимостта на иска с оглед това, дали възражението на длъжника в заповедното производство е подадено в срок. Горното съставлява основание за обезсилване на въззивното определение по чл.270 ал.3 пр. последно ГПК вр. чл.278 ГПК, като постановено по предмет, с който апелативната инстанция не е била сезирана, и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ и ОБЕЗСИЛВА определение № 261/03.07.2017 г. по ч.т.д.№ 137/2017 г. на Бургаския апелативен съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: