Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр.София, 15 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 313/2009 година
Производството е образувано по искането на защитника на осъдения И. Г. Г. за възобновяване на нохд № 698/2008 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 13/23.02.2009 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1,2,3 НПК. Обосновава се необходимостта за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите нарушения и правилно решаване на въпроса за авторството на деянието.
Частните обвинители Б. К. Б., М. Т. Б., А. М. Т. и К. М. Б.-чрез повереника, оспорват основателността на искането като се обосновават с липсата на допуснати нарушения от посочените.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно, защото не са налице законовите основания за възобновяване на наказателното дело.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Старозагорският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 698/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 57/05.09.2008 год. по нохд № 106/2008 год. на Радневския районен съд, с която признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 01.12.2007 год. в гр. Р. при управление на МПС в пияно състояние и по непредпазливост в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗДвП причинил телесни повреди на повече от едно лице: средни-на свидетелите Б. Б. , М. Б. и Кр. Б. и тежка-на А. Т. На основание чл.343, ал.3, б. А вр.чл.343, ал.1, б. Б вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим.
Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски, направени по делото, вкл. и от частните обвинители.
Въззивният съд изцяло възприел установената фактическа обстановка, основана на вярната и правилна оценка на събраните по предвидения процесуален ред достатъчно и възможни доказателства за относимите обстоятелства. Отговорил на възраженията за невиновност, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, по начин и със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Без да излага нови допълнителни съображения по ясен и категоричен начин е заявил съгласието си с изводите в обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че авторството на деянието, механизма на причиняване на ПТП и уврежданията на пътуващите в правилно движещия се лек автомобил, управляван от св. Кр. Б. , са резултат от допуснати нарушения на правилата за движение от с. на подсъдимия – управление след употреба на алкохол с резултат над 2,80‰, превишена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение. Възприел е за правилна оценката на доказателствения материал, а изложените съображения, включително и относно констатираните противоречия – за съответни на изискванията по чл.305, ал.3 НПК.
Не е вярно твърдението в искането на осъдения, че въззивният съд е допуснал конкретизираните нарушения, които е определил като съществени и отговарящи на изискването да са касационно основание за отмяна.
Неоснователно е искането като такова да се определи пренебрегването на данните от фотоалбума-снимка № 12-л.12/дос.пр./ - че вратата на водача на автомобила, управляван от осъдения, е била отворена, с което подкрепя възражението на невиновност. От събраните по делото гласни доказателства (напр. показанията на свидетеля Ст. Т. „вратата не е отваряна-категорично”) изваждането на подсъдимия е било възможно, но след отваряне на вратата на шофьора тъй като дясната, към която е паднал след обръщане на автомобила му по таван върху другия автомобил е била увредена по начин /обърната навътре, сгъната/, че не е било възможно отварянето й. Затова като е приел за установено от годни доказателства това обстоятелство, а не е взел предвид и обсъждал посочената снимка от фотоалбума, за която няма данни в кой момент е направена, съдът не е допуснал нарушение при оценка на доказателствения материал.
Не отговаря на истината от фактическа с. и твърдението, че положението, в което е намерен осъдения-лежащ върху тавана с крака на една с. , е основанието да бъде прието възражението му, че не той, а друго лице е управлявал автомобила и е предизвикал ПТП. По категоричен и убедителен начин вещите лица, изготвили комплексната съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, са се обосновали в заключението, че возещият се на дясна предна седалка при установения механизъм на произшествието не само че не би могъл сам да излезе от автомобила, но и че би получил значителни травматични увреждания /много по-тежки от тези на осъдения/, както и черепно-мозъчна травма с тежки счупвания на черепа в резултат на неизбежния удар на главата в колонката между предна и задна врата при установената сумарна скорост на автомобила при удара 135 км/ч., че при такива увреждания в процентно измерение живи могат да останат не повече от 10%. Изложили са съображенията си в подкрепа на извода, че констатираните увреждания по тялото на осъдения са в резултат на удари от други предмети в автомобила и че той е достигнал до вътрешната дясна странична повърхност на купето след като вече е била деформирана при първоначалния удар, както правилно са възприети. Вярна е оценката на показанията на свидетелите, пристигнали за кратко време след произшествието и установили, че са намерили вратата затворена, както и на тези, установяващи, че отварянето е станало с цел да бъде изваден подсъдимия поради невъзможност да бъде отворена дясната врата, до която се е намирал. Експертизата не е оспорена от страните, приета е от съда и са изложени подробни мотиви защо я намира за достатъчно пълна, обоснована и не пораждаща съмнение за достоверността на заключението и съответствието му с останалите доказателствени материали, които съвкупно е обсъдил и анализирал според изискванията в НПК.
Интерпретацията на части от показания на свидетели и заключения на вещите лица, на позоваването на факти, определени като неотчетени, а значими за опровергаване на обвинението /напр. че осъдения бил бос, че обувките му били заклещени между предната дясна врата и пода и др./ са в очевидна подкрепа на позицията на защита на подсъдимия, поради противоречието им с останалия, обсъден в пълнота, доказателствен материал. Съдът може да изгради своите изводи само въз основа на цялостна и задълбочена оценка на събраните по предвидения процесуален ред гласни и писмени доказателства за относимите обстоятелства, а не избирателно в нарушение на изискванията по чл.107, ал.3 НПК.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на правото на подсъдимия да прави искания за нови доказателства, макар и да е отказал да допусне до разпит двама свидетели и допълнителен оглед на автомобила на осъдения за установяване на биологични следи в купето. Отказът е направен с мотивирано определение и след изслушване становището на всички страни. Допустимостта на искани от страните доказателства не е резултат на произволно решение, а основано на преценка доколко тези обстоятелства, установяването на които се иска, са относими към предмета на доказване, дори и да не са направени с жалбата, а след даване ход на делото. Извършването на оглед и евентуално допускане на експертиза съобразно направеното искане месеци след извършване на деянието, когато до автомобила са имали възможност за достъп различни лица и по различни поводи – вкл. и във връзка с извършване на процесуално-следствени действия, правилно е отказано, но не е нарушено съществено процесуално право. Събират се само доказателства, които могат да бъдат оценени като годни да установят определено обстоятелство, което в конкретния случай на посочените основания е било невъзможно. Правилен е и отказа за допускане на двама свидетели. Не без значение за това решение е и установеното по делото-вкл. от св. Г на осъдения, че по това лице, за което се твърди че е извършител, не е имало кръв и че е бил само изплашен, пребледнял. Обстоятелствата, за които са посочени-че единият е бил на бензиностанцията, където е видял и евентуалния извършител, а вторият – че е бил с осъдения, но не и по време и място на произшествието са неотносими и няма да имат значение за правилното решаване на делото. С оглед на това не е нарушен нито принципа по чл.12 НПК – страните имат равни процесуални права, нито на право от предвидените в чл.55 НПК във връзка със събиране на доказателства. Доколкото осъденият и защитата му са намерили за необходимо да събират доказателства с цел оневиняване-макар и месеци след произшествието, за неустановения Т. от Тополовград – сочен като автор на деянието, първоинстанционният съд е дал пълна възможност и е допуснал достатъчно доказателства, които е съпоставил с останалия доказателствен материал, Отказът да ги приеме за убедителни и достоверни, опровергаващи обстоятелствата по обвинението, е обосновал с подробни съображения, които въззивният съд правилно е възприел като съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК.
Няма нарушение и на досъдебното производство, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 вр.ал.1, т.2 НПК. Страните-осъденият и неговият з. , както и частните обвинители, са имали възможността да се запознаят с материалите на извършеното разследване и да изразят становището си, което е записано подробно и е удостоверено с подписите им. Спазени са изискванията по чл.227 НПК за предявяване на разследването и не са ограничени във времето, продължителността на което не се определя от норма в НПК или от органа на разследването, а е съобразно искането на страните.
Наказанието, наложено на осъдения, не е в нарушение на правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени с оглед тежестта и значението всички индивидуализиращи личността и деянието обстоятелства. Осъденият е допуснал едни от най-тежките нарушения на правилата за движение, в резултат на които са пострадали четири лица, които по никакъв начин не са съпричинили резултата и последиците, които е следвало да понесат. Изложени са съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че за поправяне на осъдения се налага да изтърпи наказанието в място за лишаване от свобода, за да бъде изолиран от обществото-макар и за минималния предвиден за този вид престъпление срок – три години. Не е достатъчно извършителят на престъплението да има чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието (реабилитиран е по право за извършеното на 30.11.1991 год. престъпление по транспорта – чл.343, ал.2, б. А вр.ал.1, б. Б) и наложеното наказание лишаване от свобода да е до 3 години, т.е. да са налице част от предпоставките по чл.66, ал.1 НК. Обоснованата оценка на всички относими за отговорността обстоятелства, вкл. поведението на осъдения като водач на МПС, резултата, последиците, тежестта на извършените нарушения и отношението му към извършеното не дава възможност да се направи извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане института на условното осъждане и да се очаква за в бъдеще да промени поведението си към спазване на законите и правилата на обществото. С оглед на това е и изводът, че наложеното наказание по размер и начин на изпълнение не е в нарушение на изискванията за справедливост и за съответствие с целите по чл.36 НК, т.е. няма основание от предвидените в чл.348, ал.1, т.3 НПК за изменение.
Предвид изложеното искането за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването на посочените основания е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. Г. Г. за възобновяване на нохд № 698/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, втори наказателен състав и отмяна на въззивно решение № 13/23.02.2009 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: