Р Е Ш Е Н И Е

№ 50355

гр. София, 26.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД- Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3307 /2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 и чл. 247, ал.1, пр.1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5550/27.06.2022 г. от ответника „Юробанк България“- АД, с искане да се поправи постановеното по делото решение като разноските по касационното обжалване в ползата на банка се присъдят срещу двамата ищци, които отговарят солидарно, както и с искане да се отменят решенията на първа и втора инстанция, в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищците Д. А. В. и С. М. В., съобразно изхода на делото пред касационния съд.
От ищците Д. А. В. и С. М. В., в едноседмичния срок, не е постъпило писмено становище.
Гр.д. № 3307 /2021 г. на ВКС, III ГО е образувано по касационната жалба на „Юробанк България“- АД като ответник по общо пет обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от Д. А. В. и С. М. В. за прогласяване на нищожност на клаузи по договор за кредит HL20687/09.05.2007 г. и по допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към него. Банката е обжалвала въззивното решение № 260512 / 12.04.2021 г. по гр.д. № 3177/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №260849 /13.10.2020 г по гр.д. № 16460/2018 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са обявени за нищожни клаузите по чл.3, ал. 3 от договора за кредит и по чл. 12 от допълнителното споразумение към него, на основание чл.143, т. 5 и т.10 ЗЗП.
С решение №109/09.06.2022 г. по гр.д. № 3307 /2021 г. съставът на ВКС, III ГО е отменил решение № 260512 / 12.04.2021 г. по гр.д. № 3177/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта по иска относно чл.3, ал. 3 от договора за кредит и вместо това е отхвърлил иска. В диспозитива на решението е посочено, че искът е предявен от Д. А. В.. Със същото решение ищецът Д. А. В. е осъден да заплати на банката ответник 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. С решението съставът на ВКС не се е произнесъл по присъдените разноски пред първа и втора инстанция.
При тези факти, настоящият състав на ВКС служебно констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като при отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожност на чл.3, ал.3 от договора за кредит, е пропусната едната от страните- С. М. В.. В случая ищците са упражнили едно право на иск, при условията на съвместна процесуална легитимация, те са задължителни другари. Поради това съдът е разгледал един иск, а не два отделни, и е формирал воля за неоснователност на целия иск, като този извод касае всички участници в производството. В този случай пропускането на едната страна в диспозитива на решението е очевидна фактическа грешка, и не е произнасяне по част от предмета на делото. Затова този порок на решението се отстранява по реда на чл. 247 ГПК, а не по чл. 250 ГПК (в същия смисъл е решение №245/12г. на ІІ ГО). Не се налага призоваване на страните в открито съдебно заседание, и следва да се постанови решение за поправка на ОФГ, като се добави в диспозитива на решението пропуснатата страна С. М. В..
По отношение молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по общо пет предявени субективно и обективно съединени искове, които са неоценяеми. С касационното решение е отхвърлен само един от исковете. Съобразно уважената част от исковете, на ищците следва да им се присъдят 1880 лв. за първа и втора инстанция. Поради това решенията на първа и втора инстанция следва да се отменят в частите, в които банката е осъдена да плати общо разноски на двамата ищци в размер на 2350лв., като вместо това банката се осъди да плати на ищците общо 1880лв. разноски за двете инстанции.
Искането за солидарно осъждане на ищците да платят 100лв. юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като солидарността възниква по силата на закона или по силата на договор, а в случая не е предвидена солидарна отговорност при присъждане на разноски по чл. 78 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III ГО,

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на ОФГ на основание чл. 247, ал.1 ГПК в решение №109/09.06.2022 г. по гр.д. № 3307 /2021 г. на ВКС, III ГО като във втория абзац от диспозитива „ОТХВЪРЛЯ исковете …“ след името „Д. А. В.“ да се чете „и С. М. В.“.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение №109/09.06.2022 г. по гр.д. № 3307 /2021 г. на ВКС, III ГО, в частта за разноските като постановява: ОТМЕНЯ решение №260849/13.10.20г. на Пловдивски районен съд и решение №260512/21г. на Пловдивски окръжен съд, в частите, с които банката е осъдена да плати общо разноски на двамата ищци в размер на 2350лв., като вместо това ОСЪЖДА „Юробанк България“- АД да плати на ищците Д. А. В. и С. М. В. общо 1880лв. разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.