Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 04 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……....….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора…...........…….Тома КОМОВ….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 186 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Д. Й. С. и защитника му – адв. М. срещу въззивна присъда № 362 от 29.11.2012г., постановена по внохд № 2167/12г. на Софийски градски съд, НО – 6 въззивен с-в. В жалбите се сочат всички касационни основания. Излагат се доводи, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин; че не е установена категорично собствеността на инкриминираните вещи; че оценката на доказателствата е извършена неправилно от въззивната инстанция. Алтернативно се настоява за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения за тази инстанция защитник на подсъдимия – адв. Д., се доразвиват оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в нарушаване правото на защита и на процесуалната дейност на въззивния съд по оценка на доказателствата. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Д. със същите доводи, като алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че законът е бил приложен правилно, а в мотивите на постановения съдебен акт са били изложени съображения за кредитирането на едни и отхвърлянето на други гласни доказателства. Гражданският ищец [фирма], редовно призован, не се представлява. Не се явява и упълномощеният адвокат Д. С.. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 28.01.2011г., постановена по нохд № 10747/10г. по описа на Софийски районен съд, НО – 103 с-в, подсъдимият Д. Й. С. бил признат за невинен в това, че на 07.03.2010г. около 09.30 ч. в [населено място], в[жк] чрез използване на моторно превозно средство – т.а. „Волво” с д.к. [рег.номер на МПС] , отнел чужди движими вещи – електрическа бетонобъркачка и кофа за багер „Б.” на обща стойност 800 лв., собственост на [фирма], от владението на техническия ръководител на строителния обект Д. Г. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1 т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Със същата присъда бил отхвърлен и предявеният от [фирма] граждански иск срещу подсъдимия С. за причинени от деянието имуществени вреди, като неоснователен. По протест на прокурор от СРП било образувано внохд № 2167/12г. по описа на Софийски градски съд, НО - 6 въззивен с-в. С присъда № 362 от 29.11.2012г. била отменена постановената първоинстанционна присъда и постановена нова, с която подсъдимият Д. С. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1 т.4, пр.1 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание от четири години „лишаване от свобода”. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда било извършено групиране на наказанията по нохд № 2046/06г. на РС гр. Пловдив; нохд № 2795/06г. на РС гр. Бургас; нохд № 8004/03г. на СРС и нохд 12821/07г. на СРС, като на основание чл.25, ал.1 от НК било наложено общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода”. На основание чл.68, ал.1 от НК така определеното общо наказание било приведено в изпълнение при първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затвор. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски. В гражданската част първоинстанционната присъда била потвърдена. В подадените от подсъдимия и неговата защита касационни жалби се акцентира основно върху допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата и такива, свързани с нарушаване правото на защита. Така наведените доводи касационната инстанция намери за неоснователни. Анализирайки събрания доказателствен материал в неговата цялост, въззивният съд е отчел противоречията в гласните доказателствени средства, като е възприел показанията на свидетелите Р. и А., както и тези на св. Г. от досъдебното производство, присъединени към доказателствата чрез прочитането им, а показанията на свидетелите С., А. и П. не е кредитирал като противоречиви и обслужващи защитната теза. За това са били изложени и съответни доводи в мотивите на въззивната присъда. Проверката на правилността на вътрешното убеждение на решаващия съд е извън обхвата на касационната проверка, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Не могат да бъдат споделени и доводите в допълнението към въззивната жалба, че съдът не изпълнил задължението си да провери достоверността на показанията на св. Р., като назначи следствен експеримент относно възможността на последния да види и запише регистрационния номер на товарния автомобил, с който вещите били извозени от строителния обект. Назначаването на такъв експеримент очевидно не е било необходимо, тъй като именно записаният от свидетеля регистрационен номер е позволил на разследващите да установят, че това е номерът на товарен автомобил, предоставен за управление на св. М. Г., който в показанията си не отрича, че именно на неговия автомобил били натоварени бетонобъркачката и кофата за багер. Липсват основания за изключване на показанията на последния свидетел, депозирани на досъдебното производство, поради оказан натиск от страна на разследващите. По делото не се съдържат каквито и да било данни, включително и в показанията на св. Г., за упражнено насилие при разпита му като свидетел, поради което тези доводи в жалбата са лишени от реално основание. На последно място касационният съд не споделя и изложените доводи за нарушено право на защита на подсъдимия, свързани с мотивите на въззивния съд, че св. Г. участвал в натоварването на процесните вещи като посредствен извършител, а такова обстоятелство не било инкриминирано в обвинителния акт. Изводите за посредствено извършителство от страна на подсъдимия, който използвал незнанието на пълнолетно вменяемо лице, въвличайки го в престъпната дейност, са такива от правна, а не от фактическа страна, тъй като в обвинителния акт е описано участието на свидетеля в отнемането на вещите. Приетите за установени от въззивната инстанция факти са идентични с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и по тези факти подсъдимият се е защитавал, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било ограничено. Оплакването в жалбата за явна несправедливост на наказанието, макар и неподкрепено с конкретни аргументи се явява основателно. При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства всички предходни осъждания, въпреки, че съгласно трайно установената съдебна практика, когато лицето е осъдено с отделни присъди, по които е наложено общо наказание по чл.25, ал.1 от НК, е налице едно осъждане. Наред с това следва да се отбележи, че наличието на два квалифициращи престъплението елемента, не налага извод, че обществената му опасност многократно надвишава тази на престъпленията от същия вид. На последно място стойността на предмета на посегателство е относително ниска, което също следва да се отрази върху тежестта на наказателната санкция. Предвид така изложените съображения, касационната инстанция намери, че следва да намали наложеното на подсъдимия С. наказание за престъплението по чл. 195, ал.1 т.4, пр.1 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК от четири години на една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 362 от 29.11.2012г., постановена по внохд № 2167/12г. на Софийски градски съд, НО – 6 въззивен с-в, като намалява наложеното на подсъдимия Д. Й. С. наказание за престъплението по чл. 195, ал.1 т.4, пр.1 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК от четири години на една година и шест месеца „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: