Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
С о ф и я, 10 ноември 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 д е к е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1890/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалба (назована „въззивна”, коригирано в допълнението й като „касационна”) от защитника на подс.С. А. А. от Р. адв.Ст.М. от АК-Смолян и касационна жалба от втория му защитник адв.Т.Д. от АК-Пловдив, имащи за предмет нова въззивна присъда № 128 от 24.06.2013 г., постановена по ВНОХД № 192/2013 г. на апелативен съд-Пловдив, в които се навеждат доводи за неправилността й поради неправилното приложение на закона и явната й несправедливост поради осъждането му за несъставомерно деяние с искане за отмяната й и оправдаването му от касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.
Подсъдимият С. А. не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Т.Д. поддържа оплакванията си и искането за отмяна на обжалваната присъда, като бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Върховният касационен съд извърши проверка на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното :
С присъда № 5 от 17.01.2012 г., постановена по НОХД № 100/2011 г. Смолянският окръжен съд е признал подс.С. А. А. от Р. за виновен в това през месец ноември 2005 г., в качеството си на длъжностно лице – управител на „Б.”-ЕООД-Р. да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 14 190 лева за данъчния период 01.10-31.10.2005 г., като е затаил истина в месечната данъчна декларация по чл.100 от ЗДДС (отм.) и на основание чл.257, ал.1, пр.1-во (отм.) вр.чл.255, ал.1, пр.2-ро (изм.) от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда е признат за невинен в това на 11.03.2005 г., в същото си качество да е избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като е затаил истина в месечната данъчна декларация по чл.100 от ЗДДС (отм.) за м.февруари 2005 г. относно същите облагаеми доставки като визираните в декларацията за м.ноември 2005 г. и е оправдан по обвинението му чл.257, ал.1, пр.1-во (отм.) вр.чл.255, ал.1, пр.2-ро (изм.) от НК за този период.
С присъдата е бил уважен предявеният от Министъра на финансите против подсъдимия граждански иск, като същият е осъден да заплати на Държавата сумата от 14 190 лева, представляващ невнесен ДДС за инкриминирания период и доставки, ведно със законната лихва от 15.11.2005 г. до окончателното й изплащане.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по водене на делото разноски – 385 лв за ДП, 195 лв по сметка на ОС-Смолян и дължима се ДТ върху уважения размер на иска в размер на 567,60 лв.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ст.М. с оплакване за постановяването й в нарушение на материалния закон и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда по предявеното и изменено на основание чл.287, ал.1 от НПК обвинение.
С решение № 67 от 05.04.2012 г. по ВНОХД № 67/2012 г. Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло обжалваната присъда заради констатирани съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора с указания за отстраняване на нарушенията.
По внесен на 17.05.2012 г. нов обвинителен акт е било образувано НОХД № 54/2012 г. по описа на окръжен съд-Смолян, по което е била постановена присъда № 3 от 21.03.2013 г., с която подс.А. е бил признат за невинен в това през м.ноември 2005 г. в Смолян, в качеството си на управител на „Б.”-ЕООД-Р. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 14 190 лв за данъчен период от 01.10 до 31.10.2005 г., като е затаил истина в месечната данъчна декларация по чл.100 от ЗДДС (отм.) за същия период, в която не отразил плащането на цената по облагаеми доставки по договор за покупко-продажба № 1 от 10.02.2005 г. с доставчик „Био-МТ”-О.-Р. и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.257, ал.1, пр.1-во (отм.) вр.чл.255, ал.1, пр.2-ро (изм.) от НК.
Присъдата е била протестирана от окръжна прокуратура-Смолян заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за подс.А. присъда, съобразно предявеното му обвинение, подробно развито в допълнението към него, в което са били наведени и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ на съда, станали известни на прокурора след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда.
С присъда № 128 от 24.06.2013 г. по ВНОХД № 192/2013 г. Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.А. за виновен за осъществяване на инкриминираното деяние, на основание чл.257, ал.1, пр.1-во (отм.) вр.чл.255, ал.1, пр.2-ро (изм.) вр.чл.2, ал.2 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 385 г. на ОДП-Смолян за тези от ДП и 685 лв по сметка на ВСС за тези от съдебната фаза на процеса.
Новата осъдителна въззивна присъда се обжалва от защитниците на подсъдимия адв.М. и адв.Д. с доводи за неправилен доказателствен анализ и неправилното приложение на материалния закон и заради осъждането въобще на подзащитния им с искания за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция.
Допълнителни доводи в подкрепа на касираните основания са изложени и писмено в представеното допълнение от защитника адв.Д..
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема, че жалбите са подадени от страни, имащи право на жалба, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими, като разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не по изложените в същите съображения :
Протестирайки срещу осъждането на подзащитния им, защитниците двусмислено коментират реалността на инкриминираната облагаема сделка по ЗДДС, действащ към м.ноември 2005 г., но основно заради субективната несъставомерност на деянието, според тях, претендират оправдаването му от настоящата инстанция, без да съобразят фактическата рамка, в която ВКС може да упражни това свое правомощие.
Въззивният съд, позовавайки се на “признанието” на подс.А. сделката да е реална, отхвърля показанията на св.Т.Р. относно узнаването за същата, но без да положи усилия да провери дали дружеството, в което тя е била съдружник (“Био-МТ”-О.-Р.) е имало някаква дейност и паричен потенциал да плати в брой на продавача “Б.”-ЕООД-Р., и двете представлявани и управлявани от подс.А., за продажбата на интелектуалните продукти, подробно описани в договора за продажбата им и приемо-предавателния протокол. От данните в делото става ясно, че парични средства в новообразуваното дружество „Био-МТ-О. в периода от м.февруари до м.ноември 2005 г. е внасял съпругът й Е. Р. (няма белег защо не е разпитан като свидетел, въпреки участието му като страна в редицата водени с подс.А. граждански дела), но от копията на ПКО (и справка, изготвена от последния - т.1, л.149-164) се установява това да е ставало периодично, във връзка с осъществявани СМР по проекта, заради който е било създадено това дружество, според показанията на св.Р., но чийто разпит не е засегнал тези съществени обстоятелства. Без анализ са останали и изводите на ССЕ по поставените допълнителни въпроси дали е имало такова движение на “паричния поток”, дали поднесените от подсъдимия на съда касови бележки за закупени горива (без да са персонифицирани с “Б.”-ЕООД) наистина показват разхода на процесните “получени в брой” съгласно представената разписка 80 000 лева, определяни като пазарна цена на продадените продукти по договора от 10.02.2005 г. и чието разходване подс.А. е свързвал със закупуване на строителни материали, обков и други в периодичните си отговори при извършване на наредената от прокурора предварителна проверка (виж т.1, л.95, т.2, л.1-6 и др.). В тази насока гласни доказателствени средства могат да се открият и съберат сред ангажираните в исковите производства по повод претенции на сем.Р. към подс.А. и съпругата му св.М.А. (напр. коментираните в мотивите към решение № 73 по гр.д.№ 14/2010 г. на окръжен съд-Смолян).
В крайна сметка се стига до тотално противоречие - от една страна подсъдимият настоява сделката да е реална, но поради незаконосъобразни консултации със счетоводители да не я е декларирал, съответно платил налога си към републиканския бюджет, което пък бил преодолял с допълнителното деклариране през 2011 г. по реда на чл.126 от ЗДДС (нов), а от друга, защитниците му възразяват да са налице както обективните, така и субективните елементи на данъчното престъпление по чл.257 вр.чл.255 от НК (отм. и изм.).
Утвърдено е в практиката, че когато при реално осъществена облагаема по ЗДДС сделка същата не е осчетоводена, не е вписана в дневника за продажби и в справката-декларация (СД) за съответния данъчен период, то е налице затаяване на истина и реалният резултат са постига с неначисляването, т.е. укриването на възникналото за данъчно задълженото лице данъчно задължение и неплащането му в законоустановения срок. При т.н.”фиктивна” сделка същата се осчетоводява, вписва се в регистъра за покупките и с отразяването й в съответната СД се потвърждава неистина, а резултатът е постигане на данъчен кредит, който може да се приспадне с дължим от данъчно задължения субект ДДС за съответния данъчен период, а ако реално се претендира и получи неследващ му се за възстановяване ДДС, деецът върши престъплението, визирано в новата редакция на чл.256 от НК (изм.обн.ДВ бр.75/2006 г.).
Докато при същинското данъчно престъпление (чл.255-257 НК отм./изм.) затаяването на истината или потвърждаването на неистина в СД относно осъществяване или не на облагаема/и по ЗДДС сделка/и преследваният престъпен резултат с деянието е избягване заплащането на данъци, като те следва да са в големи размери, документното престъпление по чл.313, ал.2 вр.ал.1 от НК е на формално извършване, при наличие на изискуемата се специална цел в умисъла на дееца, без изискване дължимите данъци да са в големи размери, т.е. те са само цел на дееца.
Установяването на тези факти е от съществено значение да се възприеме и съответното приложимо право – без да се коментират твърде пространните теоретични разсъждения както на защитата, така и на повлиялия се от нея съд, да се приеме дали сме изправени пред същинско данъчно престъпление (престъпление против данъчната система) или документно престъпление по чл.313, ал.1 или 2 от НК. В това отношение за изводите на съда могат да послужат и данните за други управлявани от жалбоподателя А. фирми по проекти за твърде сериозни суми. Именно на този фон следва да се разрешат въпросите по относимите към обвинението факти, приложимото право, въпросът за давността за наказателно преследване и отговорността му за действително извършеното от него. Позоваването на едно “голо” признание на данъчно задължение от ФЛ или от управителя на данъчно задълженото ЮЛ също следва да бъде преценено през призмата за съставомерност или не на повдигнатото на дееца обвинение.
Липсата на изводи в тази насока прави касационната проверка за приложимото право за преждевременна и налага връщане на делото на въззивния съд на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК от фазата на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 128 от 24.06.2013 г., постановена по ВНОХД № 192/2013 г. от Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |