Р Е Ш Е Н И Е     № 461   София, 25 ноември , 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 502/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалби на подс. Д. Д. Д. от гр. В., чрез неговия з. – адвокат О. К. К. от гр. В., чрез неговия з. – адвокат Ю, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 77/2009 г. Твърди се в дете жалби се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска намаляване на размера му и приложение на чл. 66 НК, а в жалбата на подс. И. К. и намаляване размера на присъденото обезщетение.   Повереникът на частният обвинител и граждански ищец счита жалбите за неоснователни, като е поискал присъждане на направените разноски.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни поради което решението следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 131/17.07.2009 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 20/13.02.2009 г., постановена нохд № 29/2009 г., на Варненския окръжен съд, в частта с която на подс. И. К. К. и Д. Д. Д., на основание чл. 199, ал. 3, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, са били наложени наказания от по три години лишаване от свобода, отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от по пет години, като ги е увеличил на по четири години и шест месеца лишаване от свобода, определяйки им „общ” първоначален режим на изтърпяване.   Отменил е посочената присъда в частта й с която на двамата подсъдими е било наложено наказание „пробация” по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 4 НК, а за подс. К. и по чл. 42, ал. 2, т. 6 НК.   Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание в двете жалби:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения за неправилно увеличаване на размера, на наказанията и от там за отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Санкциите по размер, така както са определени от състава на въззивният съд, са напълно справедливи. Същият законосъобразно не се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанията по размер и приложението на чл. 66 НК. И според настоящата инстанция, при завишаването им са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и именно за това са в посочения размер, от по четири години и шест месеца. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   В тази връзка, точно са били преценени изключително високата степен на обществена опасност на деянието, времето и мястото на извършването му без никакъв повод от пострадалия, употребата на алкохол, пълната незаинтересуваност от състоянието му и изоставянето на улицата, нанесените телесни увреждания и тежкото здравословно състояние в резултат на тях.   Ето защо, касационните жалби в тази им част, се явяват неоснователни.величените по размер наказания от въззивната инстанция са справедливи, съобразени с данните за деянието и дейците, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи, с разпоредбите на чл. 54 НК.   С оглед на извода за справедливостта на определените по размер наказания от въззивната инстанция, е безпредметно обсъждане приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като съществуват законови пречки за това.   По довода в жалбата на подс. И. К. , за несправедливост на размера, на присъденото обезщетение.   И това оплакване е неоснователно. Законосъобразни са направените изводи от предходните съдилища, че пострадалият В. е претърпял неимуществени вреди в резултат на деянието, на двамата подсъдими. Определеното по размер обезщетение от 35 000 лв., е съобразено с принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, с характера на нараняванията и претърпените болки и страдания. И според настоящата инстанция определената сума е справедлива и достатъчна за овъзмездяване на пострадалия, за причинените му вреди.   С оглед на всичко изложено, жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а въззивното решение оставено в сила. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител е поискал присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, поради което с оглед на представения договор за правна защита № 3951/10.11.2009 г. и разпоредбите на чл. 189, ал. 3, пр. последно НПК, всеки един от подсъдимите Д. Д. и И. К. , следва да бъде осъден да заплати на Н. В. В. от гр. В., по 200 лв., от направените разноски пред настоящата инстанция, общо в размер на 400 лв.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131/17.07.2009 г., постановено внохд № 77/2009 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.   О С Ъ Ж Д А всеки един от подс. И. К. К., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Н. В. В., ЕГН **********, по 200 лв. от направените разноски общо в размер на 400 лв. пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: