Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 06.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3856 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. И. Н., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2 – адв. А. Г., срещу решение № 395 от 15. 10. 2015г. по в. гр. дело № 1460/2015г. на Старозагорски окръжен съд, ІІ граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 452 от 14. 05. 2015г. по гр. дело № 459/2015г. на Старозагорски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен частичен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от касатора Н. срещу ответника [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получената вследствие на трудова злополука, настъпила на 19. 03. 2013г., фрактура на глезена на десния крак, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19. 03. 2013г. до окончателното плащане, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за сумата 1 583. 34 лв.. В частта, в която частичният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за сумата 12 500 лв., ведно със законната лихва от 19. 03. 2013г. до окончателното плащане, първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното решение, е влязло в сила. Касаторът релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, твърдейки, че определеният от въззивния съд размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди е занижен, несъобразен с обективните критерии на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД за конкретното материално правоотношение. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което частичният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде уважен за целия му предявен размер, както и да му бъдат присъдени направените пред въззивната и касационна инстанции съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба - [фирма] подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С определение № 168 от 02. 03. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с цитираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос са постановени ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС /напр. № 149 от 02.05.2011г. по гр. д. № 574/2010г., ІІІ г.о.; № 67 от 16.03.2012г. по гр. д. № 1101/2011г., ІІІ г.о.; № 136 от 01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г., ІІІ г.о.; № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009г., ІІІ г.о.; № 259 от 19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г., ІІІ г. о. и др./, според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. С горецитираното определение за допускане на касационно обжалване е прието, че възприемайки за справедлив размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука сумата от 12 500 лв., въззивният съд не е преценил всички относими към спора горепосочени факти и доказателства и не е оценил в изискуемата съвкупност тяхното значение и тежест за определяне на обективно справедлив размер на претендираното обезщетение, който в най-пълна степен да постигне обезщетяване за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания - резултат от процесното вредоносното действие /трудовата злополука/. По съществото на касационната жалба: Предявен е частичен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за сумата 25 000 лв. от общ размер на обезщетението в размер на 60 000 лв.. Въззивният съд правилно е приел, че между ищеца и ответника - работодател е бил сключен трудов договор, през времетраенето на който, на 19. 03. 2013г., работникът - ищец е претърпял трудова злополука, при която му е причинена фрактура на глезена на десния крак /открито счупване/. Изложил е лаконични съображения при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки по - продължителното при ищеца от обичайното възстановяване при здрав организъм – от 6 до 12 месеца при травма като процесната, обусловено от характеристиката й на травма с открита фрактура, при която лесно може да се получи инфекция, който случай оздравителният период е индивидуален. Посочил е също, че определеният от първоинстнационния съд размер от 12 500 лв. е справедлив и достатъчен да покрие претърпените неимуществени вреди от процесната трудова злополука. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 19. 03. 2013г. неимуществени вреди, въззивният не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в т. 11 на ППВС № 4/68 г. и в горепосочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК, като не е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение. Въззивното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон /чл. 52 ЗЗД/ и като такова следва да бъде отменено за разликата над присъдения от второинстанционния съд размер от 12 500 лв. до целия предявен размер от 25 000 лв. по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, поради следното: От приетото по делото заключение на медицинската експертиза на вещото лице д-р М. С. и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че оздравителният процес при ищеца продължава към момента на приключване на съдебното дирене, като е преминал през следните етапи: през първия етап е направена репозиция на луксацията и директна екстензия през петата, голямата рана на глезена е дезинфекцирана и затворена със ситуационен шев; на втория етап при проведена хоспитализация е направена операция под обща анестезия с репозиция и фиксиране на фрактурата на фибулата с два винта, направено е хирургическо възстановяване чрез шев на делтоидния лигамент, хирургически е зашита ставната капсула, като е наложена гипсова имобилизация за 2 месеца, след снемане на която е проведена рехабилитация с постепенно натоварване на увредения крак, но раната започва да секретира; на третия етап поради хронифициралата инфекция, 1 година след трудовата злополука, се налага изваждане на двата метални винта от фибулата, почистен е фистулния ход, проведено е антибиотично лечение, но инфекцията персистира; на четвъртия етап уврежданията на костта налагат извършване на 12. 12. 2014г. на нова операция за вътреставно почистване на ставните повърхности на глезена и обездвижване на увредената става с гипсова имобилизация, налична към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза. Лечебно – възстановителният процес при ищеца продължава по-дълго от обикновеното при здрав, жизнен и тонизиран организъм / при който най – кратния срок за излекуване е от 6 до 12 месеца/, поради откритата фрактура, създаваща предпоставки за възникване на инфекция, дори от допир с външни агенти или дрехи, поради което продължителността на лечебния процес е строго индивидуална, а ако инфекцията засегне и кост, както е в случая, възстановяването може да продължи години. От медицинска гледна точка се очаква движенията на увредения крайник да се възстановят след приложена рехабилитация, т.е. прогнозата е благоприятна, но към 30. 03. 2015г. /две години след непозволеното увреждане/ ищецът все още не е оздравял, тъй като скоро е свален гипса от последната операция и трудно стъпва с увредения крак, изпитва болка. Горепосочените установени по делото факти за усложненията от процесната фрактура, болките и страданията, търпени от трите оперативни интервенции и два пъти поставяните гипсови имобилизации, невъзстановеното здраве на ищеца към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция /2 г. след трудовата злополука/, както и активната трудоспособна възраст на пострадалия /44г./, при която продължителната неработоспособност се отразява негативно на личностната себеоценка като съпруг и родител, осигурявал издръжката на семейството, не са взети предвид от въззивния съд при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди, чийто справедлив размер според настоящия съдебен състав възлиза на сумата 25 000 лв.. Съобразно изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният частичен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ да бъде уважен за разликата над 12 500 лв. до 25 000лв.. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2 400 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната съдебни инстанции, съставляващи платен хонорар за един адвокат. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 395 от 15. 10. 2015г. по в. гр. дело № 1460/2015г. на Старозагорски окръжен съд, ІІ граждански състав в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен частичен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от Н. И. Н. срещу [фирма], за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от получената вследствие на трудова злополука, настъпила на 19. 03. 2013г., фрактура на глезена на десния крак, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за сумата 1 583. 34 лв., и вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, да заплати на Н. И. Н., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2 – адв. А. Г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата 12 500 лв. /разликата над присъдените 12 500 лв. до предявения размер от 25 000 лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 19. 03. 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19. 03. 2013г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на Н. И. Н., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 400 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.