3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140/15.04.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 4514 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 265267/06.08.2021 г. по гр.д. № 6851/2020 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 78891/29.04.2020 г. по гр.д. № 80884/2018 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 439 ГПК е приел за установено, че поради изтекла погасителна давност „ОТП Факторинг България“ ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Д. С. М. за сумите 12 871 лв. – главница по договор за банков кредит, 2 010 лв. –лихви върху главницата за периода 30.11.2010 г. - 19.05.2011 г. и 886.28 лв. – разноски по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 21965/2012 г. на Софийски районен съд. Решението се обжалва от „ОТП Факторинг България“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Как се прилага чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на парични вземания, образувани до приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? и 2. Прекъсват ли погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД действия по изпълнително дело за събиране на парични вземания, предприети по нов изпълнителен способ, посочен от взискателя след перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? и 3. Прекъсва ли погасителната давност и от кой момент искането на взискателя за нов изпълнителен способ, ако съдебният изпълнител го е приложил със закъснение? Касаторът счита, че са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 116, б. „в“ и чл. 115, б.“ж“ ЗЗД (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ЗЗД). Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. С. М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендира разноски в касационното производство. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет – решението е въззивно и макар делото да е търговско (за несъществуване на изпълняемо право с лихви и разноски по договор за банков кредит), искът е от потребител и е с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но макар първите два повдигнати въпроса да обуславят решението, висящото тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС осъществява привременната пречка за допустимост на касационното производство, произтичаща от чл. 292 ГПК. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че надлежната легитимация по иска по чл. 439 ГПК произтича от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист за лихвоносната главница с разноски, издадени по ч.гр.д. №21965/2012 г. на СРС, с представянето на които е образувано изп.д. № 20138410410981 на ЧСИ Н. М.. Длъжник е ищецът Д. М., а взискател ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД - цесионер по договор от 22.11.2012 г., с който кредиторът по изпълнителното основание и изпълнителния лист му прехвърля лихвоносната главница с разноски (429, ал. 1 ГПК и чл. 99 ЗЗД). Съобразил е също, че ищецът оспорва правото на принудително изпълнение на ответника, позовавайки се само на изтекла погасителна давност. Въззивният съд е приел, че давността е новата 5-годишна по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила поради неподадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а вземанията са установени със сила на пресъдено нещо, подобно на установяването им с влязло в сила решение. Приел е, че тази давност е прекъсвана на 05.11.2013 г. и на 06.12.2013 г. (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Тогава по искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение и на вземанията по банковите сметки до размер на дължимото изпълняемо право (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Приел е, че погасителната давност е прекъсвана и в последствие - с ежемесечните плащания от работодателя, превеждани по изпълнителното дело, погасили дължимото частично според удостовереното на гърба на изпълнителния лист. Последното плащане, постъпило по специалната сметка на ЧСИ, е от 14.11.2014 г. То е и последното валидно изпълнително действие по смисъла на нормативното тълкуване на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Действително, по кориците на изпълнителното дело се установява, че взискателят е посочил нов изпълнителен способ – принудително изпълнение върху движими вещи на длъжника, а с разпореждане съдебният изпълнител е насрочил описа за 20.02.2019 г. Искането и предприетото действие от съдебния изпълнител обаче са невалидни поради предхождащата ги и настъпила на 14.11.2016 г. перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От 14.11.2014 г. е започнал да тече нов 5-годишен срок на погасителната давност (чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК), който е изтекъл на 11.04.2019 г. Фактът следва се зачете като релевантен и настъпил до 05.03.2020 г. – датата на приключилото съдебно дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Заключението е, че отрицателният установителен иск е основателен. При тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат въпрос обуславя решението. С решението е зачетено действието на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 3/2013 г. ОСГТК на ВКС поради приетото от въззивния съд, че погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с която се ползва изпълняемото право, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, е прекъсвана многократно, а е започвала да тече отново по конкретното изпълнително дело (чл. 117, ал. 1 ЗЗД). Тълкувателното решение обяви за изгубило значение ППлВС № 3/18.11.1980 г., а според нормативното тълкуване по ППлВС № 3/1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Конкретното изпълнително дело е образувано преди 26.06.2015 г. При прилагане на нормативното тълкуване на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, извършено с ППлВС № 3/1980 г., е следвало да се приеме, че в рамките на образуваното изпълнително дело погасителната давност не е текла, а е започнала да тече от 14.11.2016 г., когато е настъпила перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обуславящ е и вторият повдигнат въпрос, който е неразривно свързан с първия. Въззивният съд е квалифицирал искането на взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ като невалидно и негодно да прекъсне погасителната давност, само защото следва перемпцията. В решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д. № 2766/202 г. на ВКС, IV-то ГО се приема, че погасителната давност и перемпцията са различни институти, а погасителната давност се прекъсва и след настъпила перемпция, когато взискателят е посочил нов изпълнителен способ. Изпълнителният лист задължава съдебният изпълнител да предприеме конкретните изпълнителни действия по този способ, а задължението му не отпада само защото по искането не е образувано ново изпълнително дело. При прилагането на ППлВС № 3/1980 г. и при отговор на втория въпрос, съответстващ на двете решения на ВКС, крайният изход на спора би бил противоположен. Третият въпрос не е обуславящ. Въззивният съд е квалифицирал като невалидно всяко действие на съдебния изпълнител, предприето по искане за нов погасителен способ, посочен от взискателя след настъпилата перемпция. Т.е. с решението генерално е изключено задължението на съдебния изпълнител да го извърши, а не са обсъждани последиците от евентуална забава/неспазване на приложим срок по ГПК. Обобщението, е че по първите два въпроса са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната), а начинът, по който въззивният съд им е отговорил предопределя крайния изход на спора. При прилагането на ППлВС № 3/1980 г. и при отговор на втория въпрос, съответстващ на двете решения на ВКС, искът би бил основателен. Погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД би имала за начало 14.11.2016 г., тази давност би била прекъсната с посочения от длъжника нов изпълнителен способ след настъпилата перемцпция, а 5-годишният срок не би изтекъл както към предявяването на иска (21.12.2018 г.), така и към приключеното съдебно дирене пред въззивния съд (05.03.2021 г.). Практиката на ВКС по първия въпрос е противоречива, поради което е образувано и висящо тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. Касационното производство следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключването му (така ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. ОСГТК на ВКС). При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : СПИРА производството по гр.д. № 4514/2021 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение на основание чл. 292 ГПК. Делото да се докладва след приключване на тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.