Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * реституция * косвен съдебен контрол * сила на пресъдено нещо * благоустройствени мероприятия * възстановяване правото на собственост


Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

С., 12.05.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 345 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация [населено място] срещу решение от 16.12.09г. по гр.д.№695/08г. на Кюстендилския окръжен съд.
Жалбоподателят счита за неправилно решението на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, въз основа на което на ищеца е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху спорния имот, съответно – неправилно е и обжалваното въззивно решение по чл.108 от ЗС, което е основано на тази незаконосъобразна реституция.
Ответникът в производството С. Б. К. оспорва жалбата. Счита, че основанието за реституция на спорния имот е чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а освен това по въпроса за собствеността на имота имало формирана сила на пресъдено нещо, произтичаща от няколко съдебни решения по спорове между същите страни за неоснователно обогатяване на ответника, който ползва същия имот без основание.
С определение №960 от 29.10.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли ответникът по иск за собственост да възразява срещу наличието на условия за реституция по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността.
За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Кюстендилския окръжен съд е оставил в сила решението от 07.10.08г. по гр.д.№460/08г. на Кюстендилския районен съд, с което [фирма] [населено място] е било осъдено да предаде на основание чл.108 от ЗС на С. Б. К. владението на реална част с площ от 2595 кв.м. от УПИ ......... по плана на [населено място], ведно с построените в тази част на имота две масивни сгради, съответно с площ от 47 кв.м. и 685 кв.м.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бивша земеделска земя, попадаща в имущество на ДЗС, включена през 1968г. в строителните граници на кр.К. и отредена за складове и работилница на СП “ВиК” К.. Земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на ищеца, в качеството му на наследник на М. и С. К., след постановено съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. По силата на чл.92 от ЗС, ищецът е станал собственик и на построените върху земята сгради. Искът за собственост е уважен, като е прието, че ответното дружество владее земята и сградите без правно основание.
Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е следният: може ли ответникът по иск за собственост да възразява срещу наличието на условия за реституция по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността. Междувременно по този въпрос са постановени решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №407 от 13.07.2010г. по гр.д.№289/09г. на ВКС, І ГО; решение №201 от 30.06.2010г. по гр.д.№79/09г. на ВКС, ІІ ГО, решение №15 от 25.01.11г. по гр.д.№1302/09г. на ВКС, ІІ ГО. В тях най-общо се приема, че в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, съдът може да упражни косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделския имот в стари реални граници, както и върху съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което по същество се признава правото на възстановяване на собствеността. В случай, че тези решения са незаконосъобразни, съдът, който разглежда спора за собственост, може да не ги зачете и да приеме, че собствеността не е възстановена.
Тази принципна позиция следва да бъде приложена и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Установено е по делото, че още през 1968г. спорният имот е бил включен в регулация и е бил отреден за мероприятие на държавата - за складове и работилница на СП “В и К” К.. Имотът е бил застроен с две сгради - съответно с площ от 47 кв.м. и 685кв.м., които са се използвали за нуждите на държавното предприятие, а понастоящем се ползват от ответното дружество.
От тези данни следва, че е била налице пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността за целия или за част от целия имот. Върху него е проведено мероприятие на държавата, което не позволява възстановяване на собствеността. Без значение е обстоятелството, че няма данни дали сградите в имота са законно построени или не, тъй като, за разлика от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство – в този смисъл са например решение №565/15.10.10г. по гр.д.№4522/08г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №711 от 08.10.09г. по гр.д.№179/08г. на ІІІ ГО на ВКС, решение №947 от 17.12.09г. по гр.д.№2790/08г. на ІІІ ГО, решение №77 от 09.03.10г. по гр.д.№4209/08г. и др. Неоснователен е доводът на ответника в настоящото производство, че реституцията е извършена при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Този текст не обхваща случаите, при които върху бившата земеделска земя е проведено мероприятие на държавата по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Неоснователен е и другият довод на ответника по касация, свързан с водените преди това между същите страни дела по чл.59 от ЗЗД. Влезлите в сила решения по тези дела не се ползват със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на спорния имот, тъй като този въпрос не е бил предмет на делото. Силата на пресъдено нещо обхваща само спорния предмет, но не и преюдициалните въпроси /какъвто в случая е въпросът за собствеността/, които не са били предмет на инцидентен установителен иск – в този смисъл решение №168 от 30.03.2011г. по гр.д.№392/10г. на ВКС, І ГО.
В заключение - като не е извършил косвен съдебен контрол на решенията по чл.14, ал.1 и чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, от които се ползва ищецът, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, а освен това е допуснал и смесване на текстовете на чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението, с което искът по чл.108 от ЗС е уважен изцяло, е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, то следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който с помощта на вещо лице следва да изясни каква е застроената част от процесния имот по смисъла на чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ, включително и прилежащият терен, която не може да бъде реално възстановена, поради пречката по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно – има ли незастроена площ, за която може да се приеме, че решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на С. К. е произвело действие.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 16.12.09г. по гр.д.№695/08г. на Кюстендилския окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: