РЕШЕНИЕ № 50 София, 06. март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3359 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № ІІ-165/10.02.2014 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1463/2013, с което е потвърдено решение № 33/12.04.2013 на Средецкия районен съд по гр.д. № 657/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на сумата 10.000 лева, получена на неосъществено основание по чл. 55 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум. Върховният касационен съд намира, че първоинстанционният съд не е обвързан от посочената от страните правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права, претендирани от ответника и на направените възражения, реплики и дуплики. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК той е длъжен служебно да посочи в доклада вярната правна квалификация на всички правоотношения, предмет на делото. Въззивнит съд не прави доклад по чл. 146 ГПК. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите, тъй като е обвързан от посоченото в тях. Въззивният съд обаче не е обвързан от приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на правоотношенията, предмет на делото. Когато проверява за нарушения на материалния закон, въззивният съд не е ограничен от посоченото в жалбите и отговорите и може определени вярната правна квалификация като приложи императивна правна разпоредба, на която страните не се позовават. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е превел на ответника сумата 10.000 лева, за да закупи определен комбайн на името на двамата, ищецът не знае да е закупена машината, поради което искът следва квалифицира като такъв за връщане на даденото с оглед на неосъществено основание по чл. 55 ГПК. По делото няма спор, че ищецът е превел на ответника исковата сума за закупуването на определения комбайн, такъв не е закупен, но получената сума не е върната. Страните са обвързани от договор за мандат, в който не е уговорен срок за изпълнение на поръчката, цена на комбайна и нейното разпределение между страните, както и други условия. По делото е установено, че в деня на превода ответникът е сключил договор с трето лице договор за доставка на комбайна като е превел на продавача авансово сумата 57.800 лева, но в уговорения едномесечен срок продавачът не е изпълнил задължението си да предаде машината, поради което ответникът е завел частичен иск срещу продавача за връщане на част от платения аванс. Предявеният иск е неоснователен, тъй като след получаването на превода ответникът е предприел действия по сключването на договор за покупко-продажба. Окончателен договор не е сключен, но след като не е определен краен срок, това продължава да е възможно нито има данни договорът за поръчка да е прекратен на някое от основанията по чл. 287 ЗЗД. Няма евентуално предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, но дори да е предявен такъв, ищецът може да иска постановяването на допълнително решение. Правилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за мандат, както и че предмет на този договор е закупуването на определен комбайн на името на двете страни – доверителя и довереника. Също правилно съдът е приел, че доверителят е предоставил на довереника сумата 10.000 лева, необходима за изпълнение на поръчката, както и че същият ден ответникът е сключил, но само от свое име, предварителен договор за доставка на комбайна, като е превел на обещателя авансово сумата 57.800 лева. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че исковата сума се претендира на отпаднало основание. Доверителят е предоставил и довереникът е получил сумата 10.000 лева, необходима за изпълнение на поръчката. С предявения иск доверителят иска отчет от довереника, който заявява, че е извършил отделни правни действия по закупуването на комбайн, но очевидно не в изпълнение на поръчката, тъй като пред третото лице той е действал само от свое име. По делото не се твърди страните да са се уговорили довереникът да действа за себе си и като скрит пълномощник на доверителя. Ответникът признава, че се е разпоредил с получената от ищеца сума, като е заплатил част от цената по сключения предварителен договор за покупката на комбайна, но доверителят не е страна по този договор. Този договор нито го ползва, нито може да му навреди. При сключването на този договор ищецът е действал само от свое име и съответно последиците от изпълнението или неизпълнението му могат да настъпят само в неговата имуществена сфера. Като се е разпоредил с получената сума не по предназначението й ответникът като довереник дължи отчет на доверителя. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 22.06.2012 г. ищецът е превел на ответника сумата 10.000 лева, за да закупи определен комбайн на името на двамата. В деня на превода ответникът се е разпоредил с получената сума като е превел авансово 57.800 лева на обещателя по сключен само от негово име договор за доставка на комбайна. Отношенията между ответника и продавача на комбайна във връзка изпълнението на договора са извън предмета на делото, тъй като ищецът не е страна по този договор. Видно от изложеното страните са били обвързани от устен договор за поръчка, съгласно който ответникът се е задължил да купи на името на двамата определен комбайн. В изпълнение на договора ответникът е получил сумата 10.000 лева, необходима за изпълнение на поръчката. Действително по делото не е установено дали страните са уговорили срок за изпълнение на поръчката и какво ще е участието им съсобствеността и съответно в плащането на цената, но довереникът не е изпълнил задълженията си по договора. Той е сключил договор за доставка на комбайна на свое име, като се е разпоредил с исковата сума не по предназначение и без да даде дължимия отчет на довереника. С исковата молба поръчката е оттеглена от доверителя, но това не освобождава довереника от задължението да даде отчет за извършеното в изпълнение на договора. Като не е изпълнил това свое задължение, довереникът дължи исковата сума със законната лихва от предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като освен разноските в заповедното производство той дължи и всички разноски в настоящото производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № ІІ-165/10.02.2014 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1463/2013. ПРИЗНАВА съществуването на вземането на Г. Н. С. от Б. от Д. С. Ч. от С. за сумата 10.000,00 лева на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 06.11.2012 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и разноски в заповедното производство до размера на 750,00 лева. ОСЪЖДА Д. С. Ч. от С. да заплати на Г. Н. С. от Б. сумата 909,10 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.