Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
София, 16 февруари 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1460/2014 година.
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата С. И. В. против решение № 111/21.07.2014год. по внохд № 60/2013год. на Варненския апелативен съд. С нея се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила в дейността си по оценката на доказателствения материал, което е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите, включени в предмета на доказване. Доводът срещу постановената присъда, както и възраженията срещу неправилното приложение на закона са останали без отговор от страна на въззивната инстанция, въпреки задълженията й по чл. 339, ал. 2 от НПК, с което съществено е нарушено правото на защита на подсъдимата. Прави се искане поради несъставомерност на деянието по наказателния състав, по който е призната за виновна и осъдена, тя да бъде оправдана или при условията на алтернативност въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В жалбата е отразено, че защитата ще представи писмени бележки, с които ще развие допълнителни доводи по сочените основания за касационна проверка и отмяна на обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата и защитникът й, редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът от ВКП излага становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 11 от 27.03.2014год. по нохд № 186/2013год. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимата С. И. В. за виновна в това, че на 14.08.2000г. в [населено място] избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 91 295,02 лева, като потвърдила неистината, че е извършвала реални сделки с предмет-доставка на пшеница, описани в тринадесет броя фактури от [фирма]-Ст.З. и тринадесет фактури с издател [фирма]-Добрич /със съдържание за номера на фактурите, дата на издаването им, количество на пшеницата и стойност в лева, подробно описани в присъдата и мотивите към нея/ в справка - декларация с вх. №8235/ 14.08.2000г., подадена пред Данъчно подразделение-гр. Добрич, която се изисквала по силата на чл. 100, ал. I от Закона за данък върху добавената стойност /обн.в ДВ.бр. 153/23.12.1998г., в редакцията му след изменението, публикувано в ДВ.бр. 63/01.08.2000г./, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1/отм./, във вр. с чл. 255, ал. 1 /ред. ДВ. бр.67/1997год./ и чл.55, ал.1, т.1 НК й е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Не може да се сподели поддържания довод от защитата за допуснато нарушение от съдилищата в дейността им по оценка на събрания по делото доказателствен материал и за наличие на фактически основания, за да се приеме, че формирането на вътрешното им убеждение е било опорочено поради неспазване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Напротив, от присъдата и решението, с което тя е потвърдена е видно, че предишните две съдебни инстанции са спазили разпоредбата на чл. 14 от НПК при извършената проверка и последвалата оценка на доказателствената съвкупност, от която са изведени фактическите положения, съдържащи признаците за съставомерност на инкриминираното с обвинителния акт деяние, което е позволило да се изведат и правилните изводи за виновното поведение на подсъдимата. Първоинстанционният съд е обсъдил всички първични документи, отразяващи дейността на В. в качеството й на едноличен търговец / [фирма]/ през инкриминирания период от време и е установил, че посочените в съобразителната част на обвинителния акт документи, каквито са фактурите за доставка на стоки, не отразяват реално извършени сделки-доставки и заплащане на отразеното в тях количество пшеница.Данъчните фактури с право на пълен данъчен кредит, представляващи и първични счетоводни документи с невярно съдържание, са били използвани при изготвяне на подадената от касатора справка-декларация /СД/, която е представила в указаните от закона срокове пред съответните данъчни органи за определяне на ДДС, който следва да й се приспадне.
От фактическа страна двете решаващи по същество делото инстанции са приели следното:
С актове за възлагане на данъчна ревизия с № 1-1302/04.09.2000г., № 1-1849/30.11.2000г. и № 1-999/27.08.2001г. на [фирма] била извършена данъчна ревизия, като констатациите от ревизионното производство били отразени в ДРА №1-23-999/26.09.2001. За данъчен период 01.07.2000 - 31.07.2000г. данъчните органи не признали на [фирма] правото му на приспадане на данъчен кредит по 26 броя фактури, за извършени покупки, отразени в подадената справка декларация вх. №8235/14.08.2000г., тъй като включените в справката- двадесет и шест броя фактури не отразяват реално осъществени сделки, по които ЕТ е бил участник. Първите тринадесет от инкриминираните фактури са с издател [фирма]- [населено място], а вторите тринадесет - с издател [фирма] - [населено място].В наказателния процес актовете от административното производство нямат предварително установена или задължителна сила, но те са част от доказателствата, които се преценяват по реда на чл. 107 НПК, наред с всички останали, която принципна постановка е утвърдена със съдебната практика на ВКС и е изразено ясно в ТР № 1/2009 г. на ОСНК. В тази насока съдилищата са обсъдили установените на базата на събраните писмени и гласни доказателства факти, въз основа на които са направили своите аргументирани фактически констатации и правилни изводи за правната квалификация на инкриминираното деяние.
Касационният състав не споделя становището на защитата за допуснатите нарушения при установяване на фактическите положения, относно първичната счетоводна отчетност, защото видно от съобразителната част на присъдата, възприета с въззивното решение, всяка фактура е била предмет на задълбочено изследване по отношение на съдържание и авторство на издателите.
По отношение на [фирма]-съгласно проверените счетоводни документи на този търговец, количеството пшеница, документално описано в тринадесетте броя инкриминирани фактури, свидетелката закупила от [фирма]-гр.П. Т.; [фирма]-гр.Т.; [фирма]-гр.Бургас и [фирма]-гр.Бургас, а по отношение счетоводните документи на [фирма], пшеницата, описана в останалите инкриминирани фактури, този търговец-В. Ж. закупила от предходен доставчик, а именно - [фирма] - [населено място], с управител на дружеството-свидетеля Р. Д. Р..
Насрещните проверки от данъчните служители на счетоводните документи на доставчиците на [фирма] и [фирма], установили, че през инкриминирания период те не са извършвали сделки с пшеница с двамата търговци и съответно-отразеното в двадесет и шестте описани фактури за покупко-продажба на пшеница между тях [фирма] и [фирма] и между [фирма] и [фирма] е невярно, тъй като не съответства на действителното положение на нещата.
Неистинността на отразеното в справката-декларация и обсъжданите фактури е възприето от съда не само от констатациите отразени в акта на ДРА № 1-23-999/26.09.2001год. на ТДД-Добрич и решение № 1099/04.03.2002год. на Регионалния данъчен директор на [населено място], но и въз основа на заключението на вещото лице Н.Л. по съдебно-счетоводната експертиза /т.5 л.17 от досъдебното производство, изслушано и прието от съда при провеждане на съдебното следствие/. В неговата т. ІV. 4. по изследвания данъчен период- 01.07.2000г.-31.07.2000г. заключението е изключително детайлно и изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства. На базата на събраната писмена документация експертът установил, че по изследваните тринадесет доставки на пшеница на [фирма] по фактури № 1324/04.07; № 1325/05.07; № 1326/06.07; № 1327/10.07; № 1328/11.07; № 1329/12.07; № 1330/13.07; № 1331/17.07; № 1332/18.07; № 1455/20.07; № 1456/22.07; № 1457/23.07 и № 1458/26.07.2000год. са отразени извършени доставки от [фирма]- [населено място]/, която пшеница от своя страна документално оформено, [фирма] е получила от четирима свои доставчици- [фирма]; [фирма]; [фирма] и ЕТ ”С.-И. Д., но реално такива сделки между всичките съкотрахенти-доставчици и поддоставчици не са извършвани.
На базата на цялата събрана доказателствена съвкупност, подкрепена и от дадените пред съда показания на свидетелите Р. Р., че реални сделки за покупко-продажби на пшеница между неговото дружество и [фирма]-Добрич не са осъществявани, доставка на жито не е извършвана и плащане между двете дружества не е имало, съдът е стигнал до правилния извод, че липсва доставка на пшеница между [фирма] и [фирма] по фактури № 51/03.07; № 52/07.07; № 53/07.07; № 54/07.07; № 103/19.07; № 69/20.07; № 104/21.07; № 70/22.07; № 105/23.07; № 71/24.07; № 106/25.07; № 72/26.07 и № 107/28.07 /всички от 2000год./, което е подкрепено и от обстоятелството, че такива сделки не са отразени и в дневника за продажби на [фирма], което изключва възможността същата стока да бъде предмет на сделка и между дружеството на подсъдимата и [фирма].Не са останали вън от вниманието на съда и дадените пред него показания на свидетеля П. К.-собственик на [фирма]-с.П. К., че представената му фактура № 501/27.07.2000год. за покупко-продажба на 282.820 тона пшеница на стойност 49263.84лв и начислен ДДС 9252,24лв. не е съставена и подписана от него, сделка между дружеството му и [фирма] не е имало и поради това не е описана в дневника за продажби на този търговец, при което са направени верните изводи, че и описаната във фактурата доставка на същото количество зърно, от [фирма] на [фирма] с произход от [фирма] е фиктивна, което изключва възможността същото зърно де е било предмет на реална сделка за доставка с [фирма].
В изложената последователност съдът е подложил на внимателен анализ всички писмени доказателства и показанията на останалите разпитани свидетели, които са били от съществено значение за установяване предмета на престъплението. Тях съдът е съпоставил и изложил мотивирани съображения, кои от доказателствените материали възприема, а други отхвърля, което е в изпълнение на задължението му по чл. 305, ал. 3 от НПК.
Фактът, че В. е използвала инкриминираните фактури като първични счетоводни документи е безспорно установен. Изводите на съдилищата по отношение на невярното съдържание или неистинността на документите са обосновани с еднозначна, безпротиворечива доказателствена съвкупност включваща, както свидетелските показания на лицата, посочени по документите като доставчици, така и извършените насрещни проверки на фирмите, посочени за доставчици. Съгласно счетоводните документи пшеницата по 26-те фактури /издадени за извършени доставки/ е доставена на [фирма] от [фирма] - [населено място] /издал първите тринадесет от посочените по-горе фактури/ и [фирма] - [населено място]/ издал вторите тринадесет фактури/. Тъй като на въпросните фактури е придадена привидна документална изрядност, която обаче не съответства на обективната действителност- подсъдимата да е извършвала търговска дейност, което да оправдае избягване плащането на данъчното й задължение за периода, в размер на 91295.02лв.
По отношение обективните и субективните признаци на това престъпление и защо те са налице в случая, както и в какво се изразява избягване плащането на данъчни задължения чрез потвърждаване на неистина, в конкретния случай, първостепенният съд е изложил пространни съображения в мотивите на присъдата, които напълно се споделят от настоящия състав, така както са споделени и от въззивната инстанция и е ненужно тяхното повторение, в отговор на възражението от страна на защитата. Данните в съставените фактури, посочени в обвинителния акт, вписани в дневниците за покупки и продажби на [фирма] и в съответните дневници на вписаните във фактурите като доставчици фирми, са създали привидна изрядност, но тъй като по тях обективно не е осъществявана търговска дейност, подсъдимата е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила неистина в справката –декларация с вх- № 8235/14.08.2000год. пред Данъчно подразделение-гр.Добрич, която се изисквала по чл. 100 от ЗДДС/отм./, че е извършвала сделки с предмет-доставки на пшеница.
Съдът е разсъждавал върху елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 257, ал. 1, във вр. чл. 255/ в редакцията му на ДВ, бр.62 от 1997 г./, съпоставяйки го с редакция на сега действащия текст на чл. 255, ал.1, т. 2 от НК и е стигнал до верния извод, че по- благоприятна за подсъдимата /с оглед санкциите, предвидени в двете норми/ е предходната, отменена разпоредба на чл. 257, ал.1, във вр. с чл. 255 от НК и като е приложил тази правна квалификация в изпълнение на правилото на чл. 2, ал.2 от НК, е приложил правилно закона.
Тези изводи се споделят и от настоящия касационен състав, който намира, че поради липсата на визираните в касационната жалба основания, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Предвид на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/21.07.2014год. постановено по внохд № 60/2013год. на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|