Р Е Ш Е Н И Е     № 218     София, 27 май 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 153/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. Н. Н. против въззивно решение № 19/05.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 8/10 г. от Апелативен съд - Бургас, с което е изменена частично осъдителната присъда на Окръжен съд - С. С първоинстанционната присъда № 32 от 25.11.2009 г. по НОХД № 506/09 г., подсъдимият П. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 21.12.2008 г. при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 6 и чл. 21 от ЗДП) и причинил по непредпазливост смъртта на Й. Й. С. и средни телесни повреди на А. Н. К. - престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б. “б” от НК. Наложените наказания са определени при условията на чл. 54 от НК, а именно : лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за четири години на основание чл. 66 от НК; лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като е прецизирана правната квалификация, както и е постановено оправдаване на подсъдимия Н за допуснато нарушение по чл. 6 от ЗДП. Жалбата на подсъдимия Н се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия Н от процесуални представители. Частните обвинители А. К. и Н. Д. не се явяват, редовно призовани, като последната се представлява от повереник, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Постъпило е писмено възражение от повереника на К. , с което се изразява същото становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност жалбата на Н. , тъй като значимите обстоятелства не са били изяснени по изискуемия се ред на НПК, довели до ограничаване правото на защита, което налага отмяна на решението и ново разглеждане на делото във въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна. Въззивният съдебен акт е неправилен единствено поради отказа на съда да уважи доказателствените искания, направени от името на подсъдимия – да бъде назначена комплексна медико-автотехническа експертиза и/или експертизи. Идентични искания са правени още в хода на досъдебното производство (виж първоначалното предявяване на разследването - протокол от 12.06.2009 г. – л. 147 от досието на досъдебното производство), подновено и пред първата инстанция, а отхвърлянето им е било и основен акцент при оспорване правилността на присъдата пред въззивния съд. С въззивната жалба отново е поставено същото искане, с твърдения за неизясненост на съществени моменти, значими за правилното решаване на делото, тъй като в съдебното заседание пред първата инстанция вещите лица са заявили, че не са извършвали динамичен анализ на движението на телата в МПС, а отразеното в СМЕ – липса на повреди по предното стъкло на автомобила “Ауди”, компрометира изводите и прочие. Въззивният съд с определение, постановено в разпоредително заседание, също е отхвърлил доказателствените искания на защитата, при съображението, че механизма на ПТП е безспорно установен, установена е причината и начина на настъпване на съставомерния резултат, експертизите са извършени от компетентни лица, отговорили на всички поставени въпроси, относими към предмета на доказване по делото. Последното определя неправилността на отказа, който се състои в това, че изясняването на обстоятелствата, посочени във въззивната жалба, посредством КМАТЕ и/или медицинска експертиза според съда са неотносими към предмета на доказване. Това не е така, защото подсъдимият Н е искал да се изясни (установи), дали твърдението за налична повреда върху предното стъкло на автомобила (отречена от вещото лице по СМЕ) има отношение към травмите, получени от пострадалия, динамичен анализ на движението на телата, съответно при първия и втория удар, да се изследва и евентуалната възможност “камшичният удар” да бъде получен при първият от тях други въпроси, които няма как да бъдат определени, като неотносими към предмета на доказване. Вярно е, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция (виж протокол за с.з. от 25.11.2009 г., л. 56-61), вещите лица, изготвили автотехническата експертиза, са заявили, че не са извършвали динамичен анализ на движението на телата, защото такава задача не им е възлагана, а в последствие са уточнили, че движението на телата в автомобила не би могло да повлияе върху изводите им. Това крайно заключение, направено от експертите, се отнася до някои от поставените въпроси, то поначало може и да е вярно, но отказа на съда да изследва посочените обстоятелства, го прави неубедително. В същото вероятно се е убедил и въззивният съд, защото в мотивите на проверявания акт, при оценка възраженията на защитата, макар и да е утвърдено разбирането за “неотносимост” към предмета на доказване, съдът е излагал съображения вече и за липса на противоречие в експертизата относно посоката на удара – кос и/или челен и прочие. Аргументацията в тази насока обаче не е достатъчна за правилността на съдебния акт, при отказаната проверка на възраженията, пряко относими не само към тези обстоятелства. Недостатъкът при постановяване на обжалваното решение е ограничил правото на защита на подсъдимия и може да бъде отстранен при ново разглеждане на делото във въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по допускане на исканите пред нея доказателства. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 19/05.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 8/10 г. от Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на разпоредителното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.