Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство


Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр.София, 18.03.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 439/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на С. К. М. и Д. И. Г. за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски градски съд № 3384 от 19.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1289/ 2013 г., с което е оставена без разглеждане жалбата им вх.№ 150/ 07.01.2013 г. срещу постановление от 27.12.2012 г. за възлагане на недвижими имоти по изп.д.№ 201283904000168 на частен съдебен изпълнител рег.№ ***. Определението е станало окончателно след потвърждаването му от Софийски апелативен съд с определение № 1295/ 31.05.2013 по ч.гр.д.№ 1698/ 2013 г.
Молителите поддържат, че прекратителното определение не е влязло в сила, тъй като в актът на апелативния съд за потвърждаването му е допусната очевидна фактическа грешка. Считат, че с определение № 2840/ 30.12.2013 г. на САС тази грешка не е надлежно отстранена, тъй като определението е нищожно като издадено при липса на надлежно сезиране. Освен това излагат съображения, че съдът се е произнесъл въпреки наличието на основания за спиране на производството по делото, предвид обуславящото значение което има образуваното пред касационния съд Тълкувателно решение по тълк.д.№ 2/ 2013 г. на ОСГТК. Излагат и съображения за неправилност, необоснованост и недопустимост на прекратителното определение – защото не отчело доводите им за липса на искане от взискателя за провеждане на четвърта по ред публична продан, след която е издадено постановлението за възлагане; за нарушения при определяне на продажната цена на имотите; за нередовно направени наддавателни предложения за всеки един от продаваните имоти; за извършени изпълнителни действия след постановено от съда като обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Според тях с постановяването на прекратителното определение без основание им е отказано правосъдие в нарушение на принципите на ГПК. Въз основа на това молят да се отмени това определение и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата им.
Ответната страна, [фирма], оспорва молбата като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна, тъй като изложените в нея обстоятелства не отговарят на действителността и тъй като твърдяните от молителите нарушения не съставляват основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на закона.
Ответната страна [фирма] също оспорва молбата.
Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна.
Отмяна на влязъл в сила съдебен акт се допуска само при изрично предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК предпоставки. Твърденията на молителите не могат да се подведат към нито едно от основанията за отмяна, визирани в т.1-7 на ал.1 на чл.303 ГПК. Те не се позовават на откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, нито на нарушения, довели до невъзможност да участват в производството пред съда или да бъдат надлежно представлявани. Към останалите основания за отмяна, твърденията на молителите не могат да бъдат отнесени, дори условно. Д., че определението за прекратяване не е влязло в сила, тъй като в актът на апелативния съд за потвърждаването му е допусната очевидна фактическа грешка, е логически несъстоятелен, тъй като молителите атакуват прекратителното определение именно по реда, предвиден за отмяна на влезли в сила актове. Независимо от това, очевидните фактически грешки, допуснати при постановяване на съдебни актове, не са пречка за влизането им в сила. Тези грешки могат да бъдат отстранени както по инициатива на страните, така и по служебен почин на съда, без ограничения във времето (чл.247 ГПК). Поради това несъстоятелни са и доводите, че с определение № 2840/ 30.12.2013 г. на САС грешката в отхвърлящото частната им жалба определение на апелативния съд не е надлежно отстранена. За постановяване на определение по чл.247 ГПК съдът не се нуждае от сезиране, той е длъжен да отстрани очевидната грешка и служебно.
Не могат да бъдат подведени към никое от визираните в чл.303 ал.1 ГПК основания за отмяна доводите за неправилност, необоснованост и недопустимост на определението на СГС. Нямат отношение към основанията за отмяна обстоятелствата проведена ли е без искане на взискателя четвъртата по ред публична продан; има ли нарушения при определяне на продажната цена на имотите; редовно ли са направени наддавателните предложения; извършени ли са изпълнителни действия след постановено от съда като обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Това са въпроси по същество на отнесения до Софийски градски съд спор, чието обсъждане в производството по молба за отмяна на прекратителното определение не е допустимо. Възможността да се провери правилността на определението, че самостоятелното оспорване на посочените действия на съдебния изпълнител е изключено съгласно действащата процесуална уредба, е изчерпана. Преценката дали се касае за обжалваеми действия на съдебния изпълнител е приключена с постановяването на определението на апелативния съд, което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. В настоящето производство могат да се разглеждат единствено доводи, касаещи наличие на обстоятелства по т.1-7 на ал.1 на чл.303 ГПК, но не и такива, свързани с правилност на преценката на съда.
Произнасянето при наличие на предпоставки за спиране на производството по делото също не е предвидено като основание за отмяна на влезли в сила актове, така че дори да са основателни твърденията на молителите за съществуване на такива предпоставки, това е ирелевантно като довод по чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК.
Поради това не са налице основанията за отмяна на атакуваното прекратително определение и Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. М. и Д. И. Г. за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски градски съд № 3384 от 19.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1289/ 2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: