Р Е Ш Е Н И Е № 192 Гр. София, 03 януари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 943/17 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5 от НПК, по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на н.о.х.д. № 353/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и отмяна на постановеното по същото определение № 16 от 29.06.2017 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. В искането за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане по изложените в същото съображения. Осъденото лице, П. Г. Ч., редовно уведомено за съдебното заседание, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, адв. В., който намира искането на главния прокурор за неоснователно, като счита, че посочените в същото нарушения не са съществени, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е правилно по вид и не са допуснати нарушения при квалификацията на деянието. Сочи, че с връщането на делото за ново разглеждане няма да се постигне промяна в резултата от осъждането, поради което счита, че искането не следва да бъде уважавано. В представени пред ВКС писмени бележки защитникът на Ч. застъпва тезата, че възобновяването на делото би довело до продължителност на процеса, без да могат да се постигнат целите на института. Сочи, че в протокола от проведеното съдебно заседание, в което е одобрено сключеното споразумение е отразена разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, поради което липсата й в текста на самото споразумение не представлява нарушение на закона. Отделно от това посочва, че възможността да не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба е закрепена в закона, поради което с неналагането на глобата не е допуснато нарушение . Осъденият С. Й. С. не се явява в съдебно заседание пред ВКС и не се представлява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 420, ал.1, пр.2 от НПК по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, определение по чл.382, ал.7 от НПК. Същото не е обвързано със срок относно неговото подаване, тъй като е в полза на осъдените лица. Разгледано по същество, искането за възобновяване се явява основателно по следните съображения: От материалите по делото се установява, че наказателното производство е приключило със споразумение, постигнато между страните - прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора и упълномощен защитник на осъдените Ч. и С., адв. В., което е било одобрено от съда, на осн. чл.382, ал.7 от НПК с протоколно определение № 16 от 29.06.2017 г., по н.о.х.д. № 353/2017 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. Съгласно текста на споразумението осъденият П. Г. Ч. се е признал за виновен относно извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години, при условията на чл.66, ал.1 от НК. Със същото споразумение осъденият С. Й. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и единадесет месеца, на осн. чл.66, ал.1 от НК. Определението е необжалваемо, поради което е влязло в сила на датата, на която е постановено, 29.06.2017 г. ВКС намира, че одобреното споразумение е в нарушение на материалния закон. Видно от текста на протоколното определение, наказанието по отношение и на двете осъдени лица е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Спрямо осъдения Ч. споразумението е за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за което законът предвижда специален минимум от две години лишаване от свобода. Деянието е извършено на 04.01.2016 г., поради което приложимият законов текст е действащата понастоящем редакция на чл.354а, ал.1 от НК, с минимум на санкцията от две години. В определението на съда е посочено, че наказанието е индивидуализирано при условията на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като това за осъдения Ч. е отмерено в рамките на минимума от две години лишаване от свобода, което е в разрез с изискванията на закона когато наказателната отговорност на дееца се реализира при тази разпоредба лишаването от свобода да бъде определено под най-ниския законов предел, който в текста на чл.354а, ал.1 от НК е от две години. Следователно, спрямо осъдения Ч. съдът е одобрил споразумение за налагане на наказание в минималния размер, предвиден в чл.354а, ал.1 от НК, което е в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съгласно която наказанието се определя под минималния размер, с което е допуснал нарушение на материалния закон. По отношение на допълнителното наказание глоба, в текста на писменото споразумение, предложено от страните е отразено, че на осн. чл.55, ал.3 от НК осъдените Ч. и С. се споразумяват да не им бъде налагано допълнително наказание глоба. Едновременно с това в определението, с което се одобрява сключеното споразумение по отношение и на двете осъдени лица липсва произнасяне за допълнителното наказание, каквото не е наложено, но не е посочена и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, която е основанието да не се налага по-лекото наказание глоба. В санкционната част на чл.354а, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е предвидено да се налага кумулативно с наказанието глоба, която е в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а в тази на чл.354а, ал.3, т.1 от НК лишаването от свобода е кумулативно дадено с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. С постановеното определение съдът е одобрил споразумение, с което не е наложил на осъдените Ч. и С. допълнителното наказание глоба заедно с лишаването от свобода. В разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК е предвидена такава законова възможност - когато наказанието се определя при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на дееца може да не бъде наложено по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Преценката за прилагането на чл.55, ал.3 от НК е предоставена на съда и в тази връзка, за да се установи действителната му воля относно допълнителното наказание е необходимо в случаите когато същото не се налага, да се посочи основанието за това, което е разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. В противен случай е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на страните по споразумението. Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно изричната разпоредба на чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда и на осн. чл. 381, ал.5, т.2 от НПК съдържа съгласие по въпроса с вида и размера на наказанието. Сключеното споразумение може да бъде одобрено от съда, само при положение, че посоченото наказание не противоречи на закона. С одобряването на споразумение за налагане на наказание в размер по – висок от предвидения в закона, който в случаите когато се прилага намалената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да е под минимума, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съдебният акт в тази му част е постановен и при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8 от НПК съдът е одобрил споразумението между страните, без да предложи съответните промени, необходими за правилното приложение на закона. По изложените съображения искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, като се възобнови наказателното дело спрямо осъдения Ч. за престъплението по чл.354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и за осъдения С. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като се отмени определението на съда, с което е одобрено сключването на споразумение и е прекратено наказателното производство по делото и същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Определението на съда следва да се отмени в цялост и по отношение на осъдения С., тъй като приложението на чл.55, ал.3 от НК е функция от прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК и не може да се разглежда изолирано от определянето на основното наказание. При повторното разглеждане на делото следва да се отчете, че възобновяването е във връзка с искане на главния прокурор, направено в полза на осъдените лица и с новия съдебен акт положението им не следва да бъде влошавано. По изложените съображения и на осн. чл.422, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 353/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като отменя постановеното по същото дело определение № 16 от 29.06.2017 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор при ОП-Стара Загора и упълномощен защитник на подсъдимите П. Г. Ч. и С. Й. С. и е прекратено наказателното производство и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Стара Загора, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: