2 Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр. София, 03.12. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1844 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. „С.х.” – [населено място] срещу решение № 579/18.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 829/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 164/03.09.2012 г. по гр. дело № 773/2012 г. на Козлодуйския районен съд, са уважени предявените от П. В. П. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, като е отменена заповед № 7/17.04.2012 г. на временно изпълняващия длъжността (ВИД) директор на дома-касатор за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „домакин” при дома-касатор; в тежест на последния са възложени и разноските и държавната такса по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се като неправилен решаващият извод на въззивния съд, че процесната заповед за уволнението на ищцата е немотивирана. В тази връзка се изтъква, че във връченото на ищцата предизвестие за уволнението, ясно е посочено в какво се изразява липсата на необходимото образование и ищцата е разбрала причината за уволнението си, като заповедта в случая няма конститутивен характер. Ответницата по касационната жалба – ищцата П. В. П., в отговора си излага становище и доводи за неоснователност на жалбата. С определение № 802/20.06.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 15.03.2012 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие № 37/15.03.2012 г., подписано от ВИД директор на дома-касатор, в което е посочено, че тъй като тя не притежава образование – средно-специално или висше-бакалавър, каквото е изискването за заеманата от нея длъжност „младши специалист - домакин”, на основание чл. 326, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ищцата е предизвестена, че след изтичането на законния срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на посоченото основание. Окръжният съд е приел за установено и че с процесната заповед № 7/17.04.2012 г. на ВИД директор на дома-касатор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, с посоченото предизвестие № 37/15.03.2012 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 17.04.2012 г., при посочени в заповедта причини за прекратяването: изтичане на срока на предизвестието, и добавено „на ръка”: когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 17.04.2012 г. При така приетото за установено, въззивният съд е намерил, че заповедта за уволнението на ищцата не е обоснована и мотивирана – по начин, допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор, което води до невъзможност съдът да провери съществува ли фактът, посочен като основание за прекратяването, и съответства ли на посочената правна норма, както и до невъзможност ищцата да разбере причината, мотивирала работодателя-ответник да прекрати трудовото правоотношение, включително и да организира защитата си срещу заповедта за уволнение. Въззивният съд е изложил и съображения, че от заповедта не става ясно коя е причината за уволнението на ищцата – изтичането на срока на предизвестието, едната от двете или двете, фигуриращи в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, хипотези – липса на образование или липса на професионална квалификация. С оглед на това окръжният съд е извел и решаващия си извод, че немотивирането на заповедта за уволнение е достатъчно основание за отмяната й, тъй като ищцата трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното й уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорване законността на уволнението пред съда. В тази връзка са изложени и съображения, че до необходимата яснота относно точното основание за прекратяването на трудовото правоотношение не се достига и с оглед наличните по делото документи, чието издаване предхожда заповедта за уволнение, а именно – заповедта за промяна и утвърждаване на длъжностни характеристики, последната длъжностна характеристика на ищцата и писменото предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с горните си мотиви въззивният съд е дал разрешение на изведения по делото материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Настоящият съдебен състав възприема, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК константна практика на ВКС, като създадена при точно тълкуване на материалния закон. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, че процесната заповед за уволнение на ищцата била немотивирана, както и че това водело до невъзможност ищцата да разбере причината, мотивирала работодателя-ответник да прекрати трудовото правоотношение, включително и да организира защитата си срещу заповедта за уволнение. В противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС, необосновано и в нарушение на закона, окръжният съд не е взел предвид, че във връченото преди заповедта, предизвестие № 37/15.03.2012 г. за уволнението на ищцата (към което заповедта и препраща) достатъчно ясно, точно, пълно и разбираемо са посочени причините за уволнението й, а именно, – че тя не притежава необходимото образование – средно-специално или висше-бакалавър, каквото е изискването за заеманата от нея длъжност „домакин”; посочено е и правното основание за уволнението – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, което напълно кореспондира с така посочените причини (фактически доводи) за същото. Освен това, от доказателствата по делото е видно, че ищцата е била запозната с измененото от страна на работодателя изискване за образование, още на 12.03.2012 г., когато са й връчени новата длъжностна характеристика, в която е посочено новото изискване за образование - средно-специално или висше-бакалавър, както и заповед № РД-127/12.03.2012 г., с която й е предоставен двудневен срок, в който тя да докаже степента на завършеното от нея образование. Макар въззивният съд да е установил тези обстоятелства от доказателствата по делото, напълно необосновано и в нарушение на материалния и процесуалния закон той не ги е взел предвид и неправилно е приел, че поради немотивираност на процесната заповед, ищцата не била наясно с причините, респ. - и с основанието за уволнението й. Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения и необосноваността на обжалваното решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, трудовият спор следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. По вече изложените съображения, неоснователен е доводът в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението на ищцата, поради това, че процесната заповед № 7/17.04.2012 г. не била мотивирана. Както вече беше посочено, уволнението на ищцата е извършено, не с тази заповед, която в случая има само констативен характер (но не и конститутивен ефект), а с изтичането на срока на връченото й писмено предизвестие за уволнението, в което ясно, точно и разбираемо са посочени фактическите причини и основанието за уволнението. Основателен е обаче другият довод, наведен от ищцата с исковата молба, а именно, - че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като ответникът-работодател недобросъвестно – в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ е изменил изискването за образование за процесната длъжност „домакин” – без то да е необходимо за нуждите на работата, без да има никакво изменение на задълженията и отговорностите при сравнение между старата и новата длъжностни характеристики, и без да е въведено изискване за вида на образованието, като е изменено само изискването за неговата степен. Във връзка с този довод на ищцата следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. Страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. В случая, от съпоставката между предходната длъжностна характеристика за процесната длъжност „домакин”, връчена на ищцата на 25.05.2005 г. и новата такава, връчена й на 12.03.2012 г., е видно, че те са напълно идентични по съдържание (във всичките им раздели – „основни длъжностни задължения”, „основни отговорности, присъщи за длъжността”, „организационни връзки и взаимоотношения”, „необходима компетентност за изпълнение на длъжността” и „изисквания за заемане на длъжността”), с изключение единствено на промененото изискване за образование – от „средно” (по старата длъжностна характеристика) – на „средно-специално” или „висше-бакалавър” (по новата длъжностна характеристика), като са запазени изискванията за „друга квалификация” – „работа с компютри” и за „професионален опит” – „над 1 година трудов стаж по специалността, а при липса на такъв – трудов договор със срок за изпитване”. Изменението на изискването за образование за заеманата от ищцата длъжност „домакин” е извършено от страна на работодателя с изрична заповед № 32/08.03.2012 г., с която са изменени и изискванията за образование и квалификация за още две длъжности, а именно: за длъжността „готвач” също е въведено изискване за средно-специално образование, но е въведено и изискване за завършен курс за готвачи; и за длъжността „рехабилитатор” е въведено изискване за медицинско образование, профил – рехабилитатор. От тези доказателства е видно, че единствено за длъжността на ищцата изискването за образование е изменено само по степен, без да е въведено ново изискване за вид на образованието или за някаква допълнителна квалификация по специалността, и без по какъвто и да било начин да са изменени с новата длъжностна характеристика задълженията, отговорностите, организационните взаимоотношения и необходимата компетентност за изпълнението на длъжността. Наред с това, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че назначеният непосредствено след уволнението на ищцата домакин е със средно-специално образование, но без да е установено каква е неговата специалност. При това положение следва извод, че изменението на изискването за образование за процесната длъжност „домакин” от средно на средно-специално (т.е. – от същата степен, доколкото изискването за висше образование – „бакалавър” е въведено алтернативно), без да е въведено изискване за специалността (например – икономическа, счетоводна или друга подобна, свързана с изпълняваната от домакина работа), няма никакво значение за изпълнението на трудовите задължения на тази длъжност и по никакъв начин не е било необходимо за нуждите на работата, а е въведено единствено с оглед уволнението на ищцата и назначаването на друго лице на тази длъжност. Т.е. при извършеното от страна на работодателя уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с потестативните си субективни права едностранно да измени изискването за образование и да уволни ищцата. С оглед изложеното, макар и по различни съображения, крайните изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението на ищцата и за основателност на предявените от нея по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, са правилни, поради което и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото, на жалбоподателя-ответник не се следват разноски по делото, каквито той претендира, а ищцата не е претендирала присъждане на разноски за производството пред касационната съдебна инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579/18.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 829/2012 г. на Врачанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.