Р Е Ш Е Н И Е                                   № 179      София, 29 април 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                       КАПКА КОСТОВА                                                                                                                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 129 по описа за 2009 година.   Производството е по реда на чл.420 ал.1 вр.с чл.422 ал.1 т.5, чл.348 ал.1 т.2 НПК, образувано по искане на главният прокурор за възобновяване на нохд № 490/99 г. по описа на Районен съд-гр. Пловдив, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане. Осъденият лично и чрез защитата си преценява искането за основателно. Представят се писмени бележки. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 93 от 19.04.2004 г. по нохд № 490/99 г. ПРС осъдил подсъдимият П. Б. П. на основание чл.152 ал.1 т.2 и чл.54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Необжалвана и непротестирана присъдата влязла в сила на 05.05.2004 г. Като съобрази доводите на прокурора, становището на осъдения и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Предметът на настоящото производство се определя от рамките, очертани с искането, подадено от главния прокурор. Възраженията, развити в представените пред касационната инстанция писмени бележки от името на осъдения, надхвърлящи тези рамки, следва да се оставят без коментар. С искането се възразява, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.2 НПК, както следва: решаващият съд не е посочил конкретния фактически състав, при който се провежда задочното производство; в нарушение на чл.277 ал.1 НПК, в съдебното заседание на 19.04.2004 г. са прочетени обясненията на подсъдимия, дадени от него на досъдебното производство, които не са депозирани пред съдия, нито пред друг състав на съда по същото дело; в нарушение на чл.279 ал.1 НПК в същото съдебно заседание са прочетени показанията на св. Х, дадени от него на досъдебното производство, без да са спазени изискванията на чл.279 ал.3 НПК.   Най-напред е необходимо да се посочи, че разглеждането на делото, чието възобновяване се иска, е протекло по време на действието на стария НПК, отменен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на НПК, обнародван в Дв.бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г. 1. Възражението за нарушение на чл.268 ал.3 НПК е неоснователно. Данните по делото указват, че на подсъдимият е бил връчен препис от обвинителния акт; същият е упълномощил за свой защитник по делото адв. М; малко след изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция”, подс. П. не е намерен на посочения от него адрес в гр. В. и не е уведомил съда за промяната му; това предопределило изменение на мярката за неотклонение отново в „Задържане под стража” и обявяването му за общодържавно издирване, до приключване на делото с посочената по-горе присъда, резултатът от последното бил отрицателен – не било установено местоживеенето на подсъдимия в страната, същият не се е намирал в следствените арести на страната, не се е водил на отчет в затворите ни, липсвали данни за задгранични пътувания Вярно е, че ПРС не е посочил изрично при коя от хипотезите на чл.268 ал.3 т.т.1-3 НПК дава ход на делото, но изложеното по-горе очертава несъмнено, че той е имал основание - чл.268 ал.3 т.2 НПК. Допуснатата от съда по същество непълнота би съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила само в случай, че не са били налице предпоставките на която и да било, от предвидените в чл.268 ал.3 НПК, хипотеза. 2. Възражението за нарушение на чл.277 ал.1 НПК и чл.279 ал.3 НПК е неоснователно. Както вече се посочи, разглеждането на делото – на досъдебното и съдебно производство, е протекло по време на действието на стария НПК. По силата на § 249 на ЗИДНПК, публикуван в Дв.бр.70/99 г., в сила от 01.01.2000 г., съдът е имал процесуална възможност да прочете обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля, дадени от тях на досъдебното производство. „Досегашният ред” по смисъла на § 249 от ЗИДНПК е този по чл.277 ал.1 т.2 НПК и чл.279 ал.1 т.2 НПК, в редакцията до изменението с посочения ЗИДНПК в сила от 01.01.2000 г., който е и съобразен от ПРС. Изложеното очертава отсъствието на претендираните от прокурора нарушения на процесуални правила, поради което искането за връщане на делото за ново разглеждане не може да се удовлетвори. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 490/99 г. на Районен съд-гр. Пловдив.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: