Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 139   гр. София, 22   март 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести  февруари,  две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ГРОЗДАН  ИЛИЕВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                             ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР  ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  67/ 2010г.   Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 706/ 2008г., по описа на РС- гр. В., отменяване на влязлата в сила присъда № 100 от 22. 07. 2009г., постановена по същото дело, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона, в резултат на допуснатите при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Гражданският ищец Еленка Д. Върбанова, действаща като ЕТ „Булетос- Еленка Върбанова” поддържа, че искането е основателно и пледира за неговото уважаване. Гражданският ищец „Имеа” ООД, представляван от управителя И. И. Славков, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по искането. Подсъдимият, оправдан с влязлата в сила присъда, Х. Р. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните и провери влезлия в сила съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо- депозирано е от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество е неоснователно. С първоинстанционната присъда № 100 от 22. 07. 2009г., постановена по НОХД № 706/ 2008г., Врачанският районен съд, 4 наказателен състав, е признал подсъдимия Х. Р. Х., от гр. Б., за невиновен в това, че на 30. 10. 2002г., в гр. Б., обл. Враца, противозаконно присвоил чужди движими вещи, на обща стойност 38 145 лв., собственост на „Компекс” ООД- гр. П. и ЕТ „Булетос- Еленка Върбанова”- гр. П., които владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отхвърлил е предявените срещу подсъдимия граждански искове: от „Имеа” ООД, като правоприемник на „Компекс” ООД- гр. П., за сумата 3000 лв., и от ЕТ „Булетос-Еленка Върбанова”- гр. П., за сумата 35 150 лв., претендирани като обезщетения за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото, като неоснователни и недоказани. Присъдата е постановена при второ по ред първоинстанционно разглеждане на делото, след като с решение № 1* от 30. 07. 2007г., Врачанският окръжен съд, е отменил присъда, № 56/ 2007г., на РС- гр. Б., по НОХД № 102/ 2005г., с която подсъдимият Х, за гореописаното деяние, е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 206 , ал. 3, вр. ал. 1 НК, и вр. чл. 54 НК, осъден на три години лишаване от свобода, при общ първоначален режим. С присъдата е извършено е групиране на наказанието, с тези, наложени на Х. по други влезли в сила съдебни актове, на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК, уважени са гражданските искове. Срещу цитираната по- горе присъда, постановена при новото разглеждане на делото е подаден протест от Районна прокуратура- гр. Б., който е бил върнат с разпореждане на съдията- докладчик при РС- гр. В.. По частен протест, срещу връщането на протеста, е образувано ВНЧД № 498/ 2009г., по описа на Врачанския окръжен съд. В съдебното заседание по делото, проведено на 5. 11. 2009г., прокурорът е оттеглил протеста и съдебното производство е прекратено. Така, първоинстанционната оправдателна присъда е влязла в сила, не е проверена по въззивен и касационен ред. Видно от изложените в искането за възобновяване на делото съображения, Главният прокурор поначало не възразява срещу доказателствената дейност на районния съд, като счита, че фактическите обстоятелства са констатирани въз основа на събраните, приети и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Възразява обаче срещу тяхната правна оценка, довела до извода за несъставомерност на деянието, и респ.- до оправдаването на подсъдимия. Макар да е изтъкнал, че в процесния случай е налице превратно тълкуване и оценка на част от доказателствата по делото, с игнориране от съда на онези от тях, които подкрепят обвинителната теза, съображенията в искането очевидно касаят изводите на съда по съществото на делото, доколкото предложената аргументация сочи на несъгласие с редица приети от РС- гр. В. правни изводи, противоречащи на собствените му фактически констатации, изводими от доказателствата. За да счете, че извършеното от подсъдимия Х не съставлява инкриминираното му престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, решаващият съдебен състав е приел, че по делото не била безспорно и несъмнено доказана собствеността на инкриминираните вещи. Напълно основателно се поддържа в искането, че този извод на съда е неправилен, в светлината на правната оценка на собствените му фактически констатации, от гледище на конкретния предмет на настоящото наказателно дело. Така, от една страна, по въпроса за собствеността и произхода на инкриминираните вещи, делото изобилства от достатъчни по обем и съдържание писмени доказателства- договора за замяна (л. 226-227, НОХД № 102/ 2005г., на РС- гр. Б., приемо- предавателния протокол (л. 228), двустранно подписани, и пълномощно, издадено от И. Славков на подсъдимия Х(л. 229), които съдът е приел и обсъдил. От друга страна, той е счел за напълно безспорен фактът, че намиращите се у дееца и претендирани в наказателното производство вещи, са именно тези, предмет на цитирания вече договор и предадени в съгласие с клаузите по него с приемателно- предавателния протокол, превозени до с. П., общ. Бяла Слатина, впоследствие показвани на свид. Славков при посещението му на място, в уверение, че Х. ги ползва по предназначението, указано в договора.становено е също така, че макар и свид. Славков да е страна по договора с подсъдимия, част от вещите са били собственост на ЕТ „Булетос- Еленка Върбанова”, а свид. Върбанова- негова тъща, е дала съгласието си за сключването му при конкретните условия. При тези данни, за решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца, предвид инкриминирания престъпен състав по чл. 206 НК, е необходимо да е доказано, че деецът упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ, на правно основание. Безспорно е, че в случая инкриминираните вещи са чужди за Х. , както и, че те се намират в негово владение на обсъденото договорно основание. За да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние- фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Казано с други думи, за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението. Сам по себе си отказът на дееца да върне вещта след поискването й от собственика, не може да бъде третиран дефинитивно като акт на имуществено разпореждане с нея, всякога сочещ на присвоителна дейност. Затова, във всеки отделен случай съдилищата следва внимателно да преценяват същността на правното основание, водещо до установяването на фактическа власт на дееца върху конкретния предмет, за да преценят налице ли е противозаконно разпореждане с него. Тази оценка, отнесена към релевантната фактология на конкретния казус категорично води до извода, че подсъдимият по никакъв начин не е обективирал присвоителна дейност, отклонявайки се от вменените му с договора задължения. Напротив, той е продължавал последователно да си служи с вещите по тяхното предназначение, уговорено с договора за замяна, изцяло със знанието на своя съконтрахент, без каквито и да било отклонения, от които да може да се прави извод за евентуалното им своене. Вярно е, че той не е престирал договорената пшеница, въпреки дадените му няколкократни отсрочки за реално изпълнение, с последващи уговорки за трансформиране на задължението, включително в парично, и покани за връщане на машините. По този начин той действително не е изпълнил задълженията си по договора. Така обективирано, неговото поведение, установено по делото, недвусмислено сочи на неизпълнение на договор, регулиран от нормите на гражданското право, а не на престъпление. Това е така, защото още със сключването на договора страните са уговорили неустойка за забава за предаване на машините (т. 4), в случай, че подсъдимият не изпълни задължението си да престира пшеницата, с фиксираните в т. 1 количествени, качествени и стойностни показатели. От това следва, че още със сключването на договора, страните са предвидили възможното неизпълнение по него в различните му форми, включително и от подсъдимия при забава за връщането на вещите, уговаряйки като санкция за това именно неустойката, с конкретно фиксиран размер за всеки ден просрочие, след датата на падежа. При това положение е очевидно, че липсва и субективната страна на обсебването- за да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, е необходимо освен съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно основание. Ето защо, ВКС в настоящия си състав счита, че в случая са налице очевидни данни за типичен граждански спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да се прибягва до механизмите на наказателния процес. Оказва се, че с решаването на процесния казус, наказателният съд практически е ангажиран да замести гражданския, без да се съобрази, че законът не допуска това. Компетентен да се произнесе по спорните граждански правоотношения, респ. по основателността на претенциите, произтичащи от неизпълнение на договори, когато релевантната фактология не сочи на деяние, обявено за престъпление от особената част на НК, е гражданският съд, със средствата и механизмите на гражданския процес. В тази насока е и константната съдебна практика: Вж. напр. Р 150- 2002г., ІІІ н.о., Р 345- 2007г., ІІІ н.о. Предвид изложеното атакуваната първоинстанционна присъда, с която подсъдимият Х. Р. Х. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като краен резултат се явява законосъобразна, доколкото в случая не е налице осъществен нито от обективна, нито от субективна страна инкриминираният престъпен състав, макар и основанията за оправдаването на дееца да не се споделят изцяло от настоящата инстанция, за което бяха изложени обстойни съображения. Присъдата е съответна на закона и в частта й, с която са отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове. Известно е, че гражданският иск в наказателния процес може да има за основание само и единствено непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, в резултат на деянието, но не и решаването на спорни гражданско-правни отношения, произтичащи от неизпълнението на договори. Доколкото в случая не е налице деликт, на това основание гражданските искове са отхвърлени правилно, а претенцията на гражданските ищци към подсъдимия, основана на техните договорни отношения, следва да бъде насочена към гражданския съд, в чиято компетентност е разрешаването на възникналия правен спор. Съобразно изложените съображения, настоящата инстанция намира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е неоснователно- при отсъствието на обективните и субективни признаци на състава на инкриминираното престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, липсва основание за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила оправдателна присъда, постановена по отношение на подсъдимия Х. Р. Х.. Впрочем, самото искане за възобновяване е мотивирано с аргументи, изведени от установените в процеса (и безспорни) договорни отношения между страните, и неизпълнението на задължението на дееца като страна по договора, за връщане на вещите в определеното по сделката време и условия, по който въпрос ВКС взе становище по- горе. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 706/ 2008г., по описа на Районен съд- гр. В., 4 наказателен състав, отмяна на влязлата в сила присъда № 100 от 22. 07. 2009г., постановена по същото дело, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: