Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 04.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 04.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1910/2017 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7196/15.11.2016г.,подадена от НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ,гр.С.,против решение №138/25.08.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№52/2013г. по описа на същия съд,с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №46 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№52/2013г. по описа на Апелативен съд-В. в следния смисъл:приема за установено по отношение на Министерство на отбраната на РБ и на Националния военноисторически музей правото на собственост на М. К. Т. К. върху следните недвижими имоти,находящи се в [населено място],м.представляващи:част с площ от 2210 кв.м от РИ №10135.536.214,оцветена в жълт цвят,част с площ от 409 кв.м от ПИ №536.213,оцветена в червен цвят,ПИ №536.464 с площ от 258 кв.м,част с площ от 899 кв.м от ПИ №536.465,оцветена в сив цвят и част с площ от 188 кв.м от ПИ 536.491,оцветена в зелен цвят,всички оцветявания на скица от 01.04.2010г. от инж.Д. на л.60 от делото,на основание член 108 ЗС.
С определение №10/05.01.2018г. по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,по предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,по правния въпрос:”компетентна ли е въззивната инстанция,която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС,а е потвърдила първоинстанционното решение,да извършва поправка на очевидна фактическа грешка,изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?”
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е недопустимо,като се иска обезсилването му,а в условията на евентуалност-същото е неправилно,поради нарушение на материалния закон,на съществени съдопроизводствени правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд,след като обсъди доводите,във връзка са наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 и член 293 ГПК приема следното:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че изразената в мотивите на постановеното решение воля, не е отразена в диспозитива му и предвид т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС, подадената молба на основание член 247 ГПК е допустима.Съдът е посочил,че с мотивите на постановеното решение е прието за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот,но това не е отразено в постановения диспозитив,поради което следва да бъде допусната поправка в този смисъл,като е отбелязъл,че въззивното решение, в частта му,с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска по член 108 ЗС поради недоказаност на упражнявана от ответниците фактическа власт, е влязло в сила.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
С исковата молба,депозирана от М. К. Т. К.,съдът е бил сезиран с иск с правно основание член 108 ЗС,като с посоченото с петитума на същата се иска да бъде осъден ответника Министерство на Отбраната на Република България,евентуално Националния Военноисторически Музей,да предаде собствеността и владението на описания в молбата недвижим имот,като е образувано гр.д.№2207/2009г. по описа на Варненски окръжен съд,дванадесети състав,приключило с постановено Решение №1623 от 31.08.2012г.,с което се отхвърля иска с правно основание член 108 ЗС.
С решение №46/21.03.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№52/2013г. се потвърждава решението на Окръжен съд,гр.В. от 31.08.2012г. по гр.д.№2207/2009г. по описа на Варненски окръжен съд,като с Определение №20 от 17.01.2014г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение по гр.д.№5544/2013г. по описа на съда,което е окончателно,не се допуска касационно обжалване на решение №46 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№52/2013г. по описа на Варненски апелативен съд по жалба вх.№2622/13.05.2013г. на М. К. К..
С въззивното решение,предмет на настоящата касационна жалба,постановено в производството по член 247 ГПК по гр.д.№52/2013г. по описа на Варненски апелативен съд,се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горепосоченото решение в следния смисъл:
Приема за установено по отношение на Министерство на отбраната на РБ и на Националния военноисторически музей правото на собственост на М. К. Т. К. върху следните недвижими имоти,находящи се в [населено място],местн.”Салтанат”,представляващи:част с площ от 2 210 кв.м от поземлен имот №10135.536.214,оцветена в жълт цвят,част с площ от 409 кв.м от ПИ №536.213,оцветена с червен цвят,ПИ № 536.464,оцветена в сив цвят и част с площ от 188 кв.м от ПИ 536.491,оцветена в зелен цвят,всички оцветявания на скица от 01.04.2010г. на в.л. инж.Д. на л.60 от делото,на основание член 108 ЗС.
Съдебното решение е държавен правосъден акт,т.е. едностранно властническо волеизявление на съда,което разрешава правния спор,като установява какво и правното положение на спорещите ги задължава да се съобразяват с тях.Решението е последният акт на исковото производство,с който то завършва,като то има две страни правоустановяща/декларативна/ и правосъздаваща/императивна/,а по своето съдържание и последици решенията биват:
-Решения,с които уважават, и Решения,които отхвърлят иска,каквото е горепосоченото решение на първоинстанционния съд-Варненски окръжен съд.Първите от тях дават защита на ищеца,а вторите- на ответника.
-Решения,потвърждаващи съществуването на спорното право, и Решения,които отричат съществуването на,като първите,според последиците си могат да бъдат освен установителни ,още осъдителни и конститутивни.
Съгласно предвиденото в ГПК,съдът, при постановяване на решението си следва предвиденото в разпоредбата на член 235 ГПК,а във връзка със съдържанието на постановеното от него решение- тази на член 236 ГПК.Само при съответствието на постановеното решение с тези изисквания на процесуалния закон,този краен акт на съда,завършващ исковото производство,предпоставя наличие на валиден и допустим съдебен акт.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Такава грешка представляват:погрешно посочване имената на страните,на границите на спорния имот,на размера на присъдената сума в решението на съда,2.погрешни пресмятания на суми,3.пропусканията да се отразят в решението на съда,личащи от мотивите,/например произнасянето по отхвърлената част от иска,по един от исковете,по солидарния характер на осъждането и т.н./Относно поправката на очевидна фактическа грешка,съдът се произнася с решение,с което поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила,то образува заедно с поправеното решение едно цяло,като последното важи с поправеното съдържание от деня,когато е било постановено,а не от деня на поправката.
По основателостта на касационната жалба:
В настоящия случай,с влязлото в сила въззивно решение №46 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№52/2013г. по описа на Варненски окръжен съд,с диспозитива на същото се потвърждава решението на Окръжен съд [населено място] от 31.08.2012г. по гр.д.№2207/2009г. по описа на съда,с което е отхвърлен иска с правно основание член 108 ЗС.С постановеното решение по реда на член 247 ГПК по делото от 25.08.2016г.,предмет на настоящата касационна жалба,въпреки наличието на този диспозитив,съдът се произнася,като наред със същия го допълва с такъв,с който признава права на страната и то такива,които са били отречени с постановеното първоинстанционно решение,което изцяло е потвърдено с диспозитива на въззивното решение.С оглед изложеното по поставения правен въпрос,касационният съд намира за недопустимо,по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка,въззивният съд наред с диспозитива,с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд,да постанови и такъв,с който приема за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на процесния имот,мотивирайки се едновременно с това,че/цитирам/:”В частта му,с което е потвърдено решение за отхвърляне на иска по член 108 от ЗС поради недоказаност на упражняваната от ответниците власт,решението е влязло в сила.”
Ето защо,с въззивното решение,по отношение на което е била поискано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка,не е налице произнасяне по същество на спора,напротив потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск,като по реда на член 247 ГПК всъщност се признават права по съществото на спора,приключил с влязлото в сила решение,поради което постановеното решение е недопустимо.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №138 от 25.08.2016г. на Варненски апелативен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по в.гр.д.№52/2013г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |