4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 781 С., 12.12.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 3544/ 2014 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], [община] срещу Определение № 232 от 30.07.2014 г. по ч.т.д. № 203/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 531 от 12.05.2014 г. по т.д. № 56/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 8 ал. 1 ЗМТА и чл. 19 ал. 1 ГПК производството по делото е прекратено по възражение на ответника за недопустимост на съдебното производство поради уговорена арбитражна клауза, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че е недействителна клаузата в чл. 16 от Договор №95/01.01.2011 г., която има двусмислено значение, което поражда неяснота кой е арбитражният съд, компетентен да разгледа спора - посочен е „АС за търговски спорове - [населено място]”, без да е упомената арбитражната институция, към която принадлежи -съществен порок на арбитражната клауза. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички изложени оплаквания за неправилност, че компетентността на АС не е изрично предвидена поради липса на пълно, ясно и конкретно посочване на АС, задължителен елемент на което е да се посочи институцията, към която е учреден АС, а съдът е тълкувал клаузата разширително и погрешно, тъй като правото на избор, съгласно клаузата, е на продавача. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване формулира решените правни въпроси: поражда ли действия арбитражна клауза, без изрично посочен компетентен арбитражен съд; следва ли съдът да се произнесе по всяко от изложените в частната жалба основания за отмяна на обжалваното определение; как следва да се тълкува съдържанието на чл. 16 от Договора - кой има право да избере институцията, компетентна да разреши спора. Поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като представя копие от Опр.№281/07.05.2012 г. по ч.т.д.№ 215/ 2012 г. на ВКС и аргументира, че следва да се осъвремени съдебната практика по тълкуването на подобни текстове, което ще допринесе за развитието и осъвременяването на правото, както и за уеднаквяването на съдебната практика. Тъй като обжалваното определение е недопустимо поради описаните пороци, съобразно Опр.№ 81 от 14.02.2013 г. по гр.д.№ 55/ 2013 г . на ВКС, І г.о., иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди определението, с което е прекратено производството по делото поради възражение на ответника за недопустимост предвид чл. 16 ал. 2 от Договор №95/01.01.2011 г., въззивният съд е изложил, че страните са уговорили алтернативна арбитражна клауза - спорът да се разреши от съд или арбитраж и право на избор на продавача(кредитора) по договора. Приел е за неоснователен довода на ищеца, че не може да се изведе ясен и категоричен извод към кой арбитражен съд е насочена волята на страните, от начина, по който е формулирана арбитражната клауза: от Държавен съд или от Арбитражен съд за търговски спорове - [населено място], съобразно неговия правилник. Посочил е, че с Решение от 13.09.2006 г. по ф.д.№ 2292/1996 г. на БОС в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел на основание чл.136 и сл. ЗЛС е вписано Сдружение с нестопанска цел - частна полза ”Арбитражен съд за търговски спорове” със седалище [населено място], от което следва, че посоченият в арбитражната клауза арбитражен съд е идентичен със съществуващия Арбитражен съд за търговски спорове - [населено място]. С оглед изложеното изведените от частния жалбоподател правни въпроси, следва да се доуточнят до решените по делото въпроси: за да е валидна уговорена арбитражна клауза, следва ли да е посочено сдружението, към което е учреден АС; тълкувана ли е по чл. 20 ЗЗД волята на страните по чл. 16 от Договора. По тези въпроси е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика - Опр.№281 от 07.05.2012 г. по ч.т.д.№ 215/2012 на ВКС, І т.о.; Опр.№521/17.07.2013 г. по т.д.№ 2377/2013 г. на ВКС, І т.о.; Р.№109/05.07.2012 по т.д.№ 186/2012 г. на ВКС,ІІ т.о.;Р.№ 198/ 16.11.2012 г. по т.д.№ 149/2012 г. на ВКС,ІІ т.о., която е в смисъл, че като самостоятелен процесуален договор, с който страните възлагат на арбитраж да реши техен спор, арбитражното споразумение трябва да отговаря на изискванията за валидност на договорите (дееспособност на страните, неопорочена воля), както и на изискванията за валидност, предписани от процесуалния закон (за арбитруемост на спора и за форма), което споразумение, като договор за арбитраж, е самостоятелно спрямо материално - правния договор. Съдът, сезиран с правния спор, по направено възражение на ответника за неподведомственост поради уговорена арбитражна клауза, следва да се произнесе за съществуването и действителността й. Арбитражното споразумение, като договор, подлежи на тълкуване съобразно правилата на чл.20ЗЗД за тълкуване на договорите, като действителната обща воля на страните следва да е несъмнена относно органа, до който ще отнесат евентуален спор по сключения договор - пред арбитражна институция, надлежно индивидуализирана. Клауза, от която не може да се изведе волята на страните за уговорения овластен орган, е недействителна. Когато арбитражната институция е индивидуализирана по белези, които не оставят съмнение за това, кой е арбитражният съд, който следва да разреши спора, който несъмнен извод се прави от съдържанието на арбитражната клауза, тълкувано от съда по правилата на чл. 20 ЗЗД, е налице валидна клауза, за която индивидуализация не следва да се изисква страните да са посочили и институцията, към която е създаден АС, непосочването на тази институция не прави арбитражната клауза недействителна - налице е воля за арбитраж, арбитражният орган е индивидуализиран надлежно, арбитражната клауза е действителна. С посоченото определение частният жалбоподателя не доказва да е налице противоречива съдебна практика - искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. С оглед посочената съдебна практика не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - не са налице неясни или противоречиви правни норми, по прилагането на които да се налага създаване на съдебна практика; не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика; създадената съдебна практика не се нуждае от осъвременяване или от тълкуване по начин, различен от вложения в приложимите правни норми. Тъй като жалбоподателят на основание оплакванията за неправилност на определението, поддържа и искане да се допусне касационно обжалване поради недопустимост на определението, това искане е неоснователно, тъй като не е налице недопустим съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 232 от 30.07.2014 г. по ч.т.д. № 203/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 5