Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 28.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 86 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Б. против решение №260/28.10.2010 г., постановено по гр.д.№446/2010 г. от Окръжен съд – Смолян. Ответникът е оспорил касационната жалба с писмен отговор, като в съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №231/07.03.2011 г. на състава на ВКС. Касационното обжалване е допуснато във връзка с поставения от касатора правен въпрос, необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Касаторът е представил съдебни решения №140/17.03.2006 г. по гр.д.№797/2005 г. на І г.о. на ВКС и р.№223/05.04.2006 г., по гр.д.№ 14/2006 г. на І г.о. на ВКС, в които е възприето обратното на възприетото от въззивния съд по така поставения правен въпрос, което противоречие е обусловило и допустимостта на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: В разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, до доказване на противното, че владелецът държи вещта като своя, като оборването на тази презумпция предполага доказването, че я държи за другиго. Тогава, когато имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, наследникът, който държи вещта, следва да противопостави на останалите намерението си да владее вещта за себе си. Горното се налага, тъй като се предполага, че сънаследник, който държи цялата съсобствена с останалите наследници вещ, владее своята наследствена част от вещта, а за останалата се предполага, че я държи за тях, упражнявайки фактическата власт върху цялата вещ. В този случай, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като намерението да се свои целия имот, както и противопоставянето на това намерение и неговото довеждане до знанието на останалите съсобственици, следва да се установи по безспорен начин в процеса от лицето, което твърди, че е придобило собствеността върху целия имот, на основание придобивна давност, съгласно чл.79 от ЗС. По касационната жалба на С. Х. Б., състава на ВКС приема следното: Въззивния съд е приел, че делбения имот – апартамент в [населено място], е придобит на основание давностно владение от единия от съсобствениците – В. Б.. Съдът е приел, че декларирането на имота пред органите на данъчната администрация като свой собствен през 1999 година, е достатъчен факт, за да се приеме, че В. Б. е манифестирала публично намерението да свои имота. Съдът е приел, че това действие на единия от съсобствениците не е достигнало до знанието на другия съсобственик, но това се дължи на отсъствието от страната му и неполагане на дължимата грижа, изразяваща се в неизпълнение на задължението му да декларира собствената си идеална част от имота, при което действие той би узнал намерението на другия съсобственик да свои вещта. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Трайна е съдебната практика, че самото деклариране на съсобствен имот, както и заплащането на данъците, дължими за него, не представлява своене на вещта, по смисъла на чл.79 от ЗС. Промяната в намерението на един от съсобствениците по отношение на съсобствен имот, когато съсобствеността произтича от наследяване, следва да бъде доведено до знанието на другите сънаследници. Доказването на това обстоятелство следва да е при условията на пълно и главно доказване. По делото не са събрани доказателства, от които да се приеме за установено по безспорен начин противопоставянето от страна на В. Б. на своето владение върху съсобствения имот на другия съсобственик – С. Б., както и манифестирането на намерението на В. Б. да свои имота, достигнало до С. Б.. Липсата на категорични доказателства в горния смисъл, води и до извод за липса на осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС, т.е. В. Б. не е придобила съсобствения имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. При тези изводи, искът за делба на недвижимия имот е основателен, като В. Б., след прекратяването на съпружеската имуществена общност след смъртта на Х. Б. – неин съпруг, придобива на собствено основание ½ ид.ч. от имота, както и ¼ ид.ч. от същия от дла в съсобствеността на своя съпруг – общо притежаваната от нея квота в съсобствността е ¾ ид.ч. Дъщерята на нейния съпруг – съделителката С. Б., по силата на наследственото правоотношение със своя баща Х. Б., притежава ¼ от собствеността на процесния имот. При тези квоти следва да се допусне и делбата върху имота. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски в размер на 280 лева – 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/03.11.2010 г. и 80 лева заплатена държавна такса за касационното производство. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260/28.10.2010 г., постановено по гр.д.№446/2010 г. от Окръжен съд – Смолян, като вместо него постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. Х. Б. от [населено място], [улица] В. Б. Б. от [населено място], общ. С., на следния недвижим имот: Жилище, представляващо апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.5, ап.44,45 с идентификатор *, при квоти ¾ ид.части за В. Б. Б. и ¼ ид.ч. за С. Х. Б.. ОСЪЖДА В. Б. Б. от [населено място], общ. С. да заплати на С. Х. Б. от [населено място], [улица] на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата 280 /двеста и осемдесет/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.