Р Е Ш Е Н И Е
№.295
С о ф и я 17 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ю н и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 598/2015 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Р. М. К. от С. с основание в чл.423, ал.1 от НПК, като се претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда от 09.07.2014 г., постановена по НОХД № 13168/2013 г. от Софийския районен съд и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на районния съд с негово участие.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият К., лично и чрез защитника си адв.Х.Д. от АК-П. моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията му по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 09.07.2014 г., постановена по НОХД № 13168/2013 г. на Софийския районен съд при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, отговорността на осъдения Р. М. К. от С. е била ангажирана за извършено на 24.10.2012 г. на автомагистрала „Т.” в посока С. срещу бензиностанция на „Петрол” престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила на 25.07.2014 г.
В искането на осъдения от 30.03.2015 г. се навежда довод за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради непризоваването му по съответния ред в хода на съдебното производство пред Софийския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за новото му разглеждане с негово участие от стадия на съдебното производство пред районния съд.
В допълнение към искането от защитника на осъдения адв.Д. се развиват пространни съображения за историята, характера и значението на института на възобновяването, при съобразяване и на практиката на ЕСПЧ и като се прави преглед на развитието на наказателното дело в двете развили се фази, се настоява да са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда по реда на възобновяването и за ново разглеждане на делото от районния съд.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.423, ал.1 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което за допустимо, а разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Осъденият Р. М. К. от С. за пореден път на 24.10.2012 г. при управляване на МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ РА-35-32-АМ е бил спрян за проверка от пътен патрул на 08 РУП-СДВР, който констатирал липсата на валидно свидетелство за правоуправление, но и след като същото му е било отнето заради изчерпване на контролните му точки и след наказването му с влязло в сила на 24.01.2012 г. НП № 11821/12.01.2012 г. на началник АНД-ПП-СДВР, т.е. в едногодишен срок от това му наказване по административен ред. На 29.05.2013 г. той е бил привлечен като обвиняем с обвинение по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК, на 18.06.с.г. обвинението му е било предявено и е бил разпитан в качеството му на обвиняем, като е отказал да дава обяснения и е направил изявление, че не желае да му се предявяват материалите от разследването. Досъдебното производство е приключено с мнение за съд на същата дата и на 25.07.2013 г. делото е било внесено в Софийския районен съд с обвинителен акт, за което е образувано НОХД № 13168/2013 г. Същото е било насрочено за разглеждане на 06.11.2013 г., като на 24.09.2013 г. на посочения от осъдения адрес призовката, препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик с указания относно явяването му в съдебното заседание, включително възможността делото да се разгледа в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК са били връчени на живеещия на същия адрес в едно домакинство негов брат К. М. К., от полицейските органи на 06 РУП-СДВР, по разпореждане на съда, след като призовкарят за района е отразил многократните посещения на адреса, при които подсъдимият тогава К. не е бил открит. В протокола от с.з. на същата дата е отразено, че в деловодството на съда е постъпило обаждане по телефона от Р.К., който бил заявил наличие на уважителни причини да не се яви в заседанието, което е станало причина за отлагане разглеждането му. Последвало е неколкократно (на 16.01.2014 г., на 05.03.2014 г. – когато е призован на посочения адрес чрез неговата майка Гр.С. и след ново обаждане по телефона от същия, че е болен и ще представи документ в следващото съдебно заседание, на 30.04.2014 г. – призован отново чрез брат му К. К., на 16.06.2014 г.) отлагане разглеждането на делото, тъй като осъденият Р.К. не е бил откриван на посочения от него адрес. От извършената на 17.01.2014 г. справка (л.38 от НОХД) се е установило, че на посочения от осъдения адрес (включително апартамент) в С. същият живее с майка си Г. С. и с брат си К.. След проверка дали не се намира в арест или затвор или е напуснал пределите на страната, на 09.07.2014 г. делото е било разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК с участието на служебния му защитник и е постановена описаната осъдителна присъда.
Извън изложените виждания за същността на института за възобновяване на наказателни дела в наказателно-процесуалната ни правна система, като гаранция за реалното осъществяване на основните процесуални права на обвиняемия-осъдения, през призмата и на решенията на ЕСПЧ, защитникът на осъдения Р.К. твърде лаконично, в разрез с резултатите от положените от съда усилия за призоваването му за явяване по делото, оспорва изпратените до него на посочения от него адрес за призоваване призовки, обвинителен акт, уведомление за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие да са получавани от „евентуални други получатели – трети лица”, такива да са му предавани, нито да е уведомявал по телефон когото и да било от съда за обективни пречки за явяването му за което и да било съдебно заседание по делото. На тази основа счита за налични условията на чл.423, ал.1 от НПК за отмяна на осъдителната присъда и възобновяване на делото от стадия на съдебното производство пред районния съд.
В тази връзка ВКС намира за необходимо да изложи някои свои съображения за коментирания институт.
Задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Тази възможност обаче не може да съществува безкрайно и да влияе за неопределен период във времето върху стабилността на влезлия в сила съдебен акт, поради което и законодателят я е ограничил до 6 месеца, с компромиса този срок да започне да тече от „узнаване” от страна на осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда и когато е разполагал с реална възможност да се възползва от това си право.
От друга страна, основателността на искането на задочно осъдения е пряко обвързано със спазване и от негова страна на задълженията му във връзка с правилата на НПК за редовното му известяване от органите на досъдебното производство или от съда за извършваните процесуални действия във всички фази на процеса. Когато тези правила за призоваване на осъденото лице са били нарушени от него или той по собствено усмотрение не се е възползвал от правото си на лично участие в хода на наказателното производство, или без уважителни причини не се е явил пред съответния орган или се е укрил, то тогава не са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване заради неприсъственото му осъждане (по аргумент от чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК). Тогава за него остава възможността да иска възобновяване на наказателното дело на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но само ако искането му е направено в 6-месечен срок от влизане на осъдителната присъда в законна сила.
Когато пък правилата за известяването му са били нарушени от органите на досъдебното производство или съда, с което е било нарушено правото му на лично или чрез договорно избран защитник участие в процеса или са били допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон или наложеното му наказание е явно несправедливо, то тогава за осъдения ще е налице възможност да атакува по негов избор осъдителния съдебен акт както на основанието по чл.423, ал.1 от НПК заради задочното му осъждане, така и на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, за възобновяване на наказателното дело, но като същият следва да спази установения в чл.423, ал.1 от НПК (в първия случай) и по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК (във втория) 6-месечен срок от узнаване за постановената му осъдителна присъда.
В настоящия случай районният съд е положил свръхусилия да осигури на осъдения възможност да се яви и осъществи лично защитата си по делото, изисквайки потвърждение за живущите с него на адреса за призоваването му, които са получавали периодично призовките до него, родството им с осъдения, както и данни дали същият не се задържа в арест или затвор или е напуснал пределите на страната. Голословното отричане на редовното му призоваване и връчване на съответните книжа още на 24.09.2013 г. на живеещия на адреса негов брат К. К. не е съобразено с изискванията на чл.180, ал.2 и 7 от НПК, които са били спазени. Няма каквито и да е данни последният да не е изпълнил поетото задължение за връчването им на осъдения, както и при последващите призовавания чрез него и майка им Гр.С.. От тези данни ВКС приема, че осъденият е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, известен е бил още за първото по делото съдебно заседание с възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, както и за постановената му мярка за неотклонение „подписка” със задължение да не напуска и съответно уведоми съда при промяна на адреса си в РБ. А това сочи неявяването му по делото без уважителни причини и защото се е укрил, поради което не са налице условията по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
В искането като порок на осъждането му Р.К. вижда и в разминаванията между исканията на прокурора и защитника му да бъде осъден с наказание пробация и постановеното от съда наказание лишаване от свобода. Този довод би могъл да се разгледа като основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, стига осъденият да бе спазил срока по чл.421, ал.3 от НПК, а той е изтекъл на 25.01.2015 г. (по изложените по-горе съображения относно „неприсъственото” му осъждане). А то и по същество е неоснователно, доколкото в рамките на година той е бил три пъти признат за виновен в осъществяване на престъпления по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК, макар и наказан по реда на чл.78а, ал.1 от НК с административни наказания глоба в размер на 1 000 лв всяко, като деянието по настоящето дело е осъществил на 24.10.2012 г., след влизане в сила на 06.10.2012 г. на осъждането му по НАХД № 7426/2012 г. от Софийския районен съд, отнемащо възможността да му бъде наложено наново наказание по реда на Глава 28 от НПК. Отделно от това, впечатляващ е списъкът с множеството допуснати от него нарушения на правилата на ЗДвП и наложени му тежки административни санкции, което го очертава като изключително опасен за движението водач на МПС. На този фон приложената му по делото санкция е дори твърде снизходителна, включително и с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Воден от горните съображения и на основание чл.426 вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. К. от С., с основание в чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда от 09.07.2014 г., постановена по НОХД № 13168/2013 г. от Софийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |