Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 11   София, 09  март 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари .... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кр. Колова ........................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 655 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК – възобновяване на наказателни дела. В срока по чл. 421, ал.1 НПК е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на непровереното по касационен ред и влязло в сила решение № 127/19.09.08 год. по ВНОХД № 258/08 год. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е изменена присъда № 668 от 23.04.08 год. по НОХД № 202/08 год. на Районен съд – гр. Ш.. Иска се да се възобнови производството, да се отмени постановеното срещу осъдения М. М. решение и делото да се върне за ново разглеждане. Сочат се доводи за незаконосъобразност, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание относно приложеното от второинстанционния съд условно осъждане – основание по чл. 422, ал.1, т. 5 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. А. Ст. К. – защитник на М. , моли да не се уважава искането. Представя писмени бележки, с които обосновава молбата си. Такова е и становището на осъдения. Останалите страни по делото не вземат отношение по искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, доводите на страните и съобрази закона, намира искането на главния прокурор за ОСНОВАТЕЛНО. Производството е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК. С цитираната присъда подсъдимият М от гр. В. е признат за виновен в това, че на 14.08.07 год. в гр. Ш., при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с М. Д. , като я принудил към това със сила, поради което и на осн. чл. 152, ал.1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на ДЕВЕТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място направил опит да извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 год. М. Д. , чрез употреба на сила, поради което и на осн. чл. 150, вр. чл. 18, ал.1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на съответните пробационни мерки. М. е признат за виновен и в това, че на същата дата и на същото място е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години П. Г. , чрез заплашване, поради което и на осн. чл. 150 и чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на съответните пробационни марки. На осн. чл. 23, ал.1 НК на М. е определено едно общо наказание, а именно ДЕВЕТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален общ режим, като е приспаднато времето на задържането му под стража, считано от 15.08.07 год. до 09.10.07 год. С присъдата подсъдимият е осъден по предявените граждански искове да заплати на М. Д. сумата 6 000.00 лв., а на П. Г. – 1 000.00 лв., ведно със законните последици. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото. По протест на прокурора, жалби на гражданските ищци и частни обвинители и жалба на подсъдимия с атакуваното по реда на възобновяването решение въззивният съд е изменил присъдата. Отложил е изпълнението на наказанието лишаване от свобода от девет месеца с изпитателен срок от три години и девет месеца, а изпълнението на общо определеното по чл. 23, ал.1 НК наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца е отложил за срок от три години и шест месеца. В гражданско-осъдителната част е увеличил размера на присъденото обезщетение на М. Д. от 6 000.00 лв. на 7 000.00 лв., а на П. Г. от 1 000.00 лв. на 2 000.00 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира се противоречие между обстоятелствената част и диспозитив на съдебния акт. В мотивите единствено е отразено, че „целите на наказанието по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати и без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 9 м. лишаване от свобода, поради което ще следва присъдата да бъде изменена в тази й част, като се постанови отлагане изтърпяването на това наказание за максимално предвидения изпитателен срок”. В диспозитива е залегнало, че се изменя присъдата в наказателноосъдителната й част, като се отлага изтърпяването на наказанието 9 м. лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 г. и 9 м., а в частта, с която на осн. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание, се постановява отлагане на изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 г. и 6 м. Липсват мотиви относно последния срок. В случая е опорочена последователността по чл. 301, ал. 1 и 2 НПК за определяне на: наказанията по отделните престъпления, включени в множеството от престъпления извършени от М. , определянето на общо наказание по чл. 23 и сл. НПК, евентуално възможността да се приложи института на условното осъждане, както и съответно обсъждане на тези въпроси при постановяване на решението със отразяването им в обстоятелствената му част. Неясна остава волята на Окръжен съд – гр. Ш. по отношение на изпитателния срок - три години и девет месеца или три години и шест месеца. Когато не се касае до явна техническа грешка, какъвто не е случая поради липса на съответни мотиви, противоречието между обстоятелствена част и диспозитив на съдебния акт винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита и съответно е пречка да се провери от контролиращата съдебна инстанция истинската вола на решаващия съд. Допуснато е и второ съществено процесуално нарушение. Отлагането на изпълнението на наложеното наказание по реда на „условното осъждане” е възможно само при кумулативна даденост на установените в чл. 66 три категории предпоставки, от които първите две представляват общоважащи положения, а третата е свързана с индивидуални особености на дееца и неговото деяние. Видно от мотивите окръжният съд се е съобразил с първите две, но е подходил едностранчиво по отношение на последната. Тя изразява най-ясно характера и основанието на условното осъждане. Свързана е с конкретния случай и особености на дееца. Въззивният съд е обсъдил индивидуалните особености и обществената опасност на М. , преценени от гледна точка на поправително-възпитателната и възпиращата функция на наказателната дейност. Като изхожда обаче от комплексната цел на последната, ВКС в своята постоянна практика приема, че при прилагането на условното осъждане не може да се игнорира въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани / п. 6-61 – Пл., т. 7/. Това е и изричната вола на законодателя, изразена в чл. 66, ал.1, вр. чл. 36, т.3 НК. Следователно необходимо е и тук диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната, като съдът е длъжен да изложи убедителни мотиви в тази насока. Мотиви относно реализирането на генералната превенция липсват в съдебното решение, което е съществено процесуално нарушение. Подхождайки едностранчиво при постановяването на съдебния акт, окръжният съд е допуснал и явна несправедливост на наказанието, поради неправилно приложено условно осъждане. Извън преценката на второинстанционния съд са останали: реалната степен на обществената опасност на извършените четири деяния, квалифицирани в три отделни престъпления срещу половата неприкосновеност на две пострадали; проявените дързост, престъпна упоритост и бруталност; пораженията върху психиката на пострадалите свидетелки и липсата на критичност, проявена на досъдебното производство – обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, с които М. се е съгласил по чл. 371, т.2 НПК, приемайки благоприятните последици по чл. 373, ал.2 НПК. От друга страна, горните аргументи игнорират доводите на защитата в лицето на адв. К, отразени в писмените му бележки вх. № 130/23.01.09 год. по описа на ВКС. Дали дадено съдебно решение подлежи или неподлежи на институционален контрол, не отменя законовото задължение на решаващия съд, да мотивира съдебния акт съгласно изискванията на чл. 305, ал.2 НПК в неговата пълнота. В случая, правно ирелевантен е и доводът за употреба на сила в по-значителна степан от приложената за сломяване на съпротивата на свидетелката Д, след като употребената е била достатъчна за това. Искането касае само явната несправедливост на приложението на института на „условното осъждане”, с допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на вземане на решението в тази му част. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира че производството по делото следва да бъде възобновено. С оглед обаче на обстоятелствата, че вината по отделните престъпления е законосъобразно установена, касационната инстанция не е сезирана по размера на наложените отделни наказания и обезщетенията по гражданските искове са правилно определени от Окръжен съд – гр. Ш., решението следва да бъде отменено само в атакуваната наказателно-осъдителната част относно приложението на чл. 66 НК, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав само в тази му част. При тези съображения и на осн. чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 258/08 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ш.. ОТМЕНЯ постановеното по делото решение № 127 от 19.09.08 год. срещу осъдения М. М. М. от гр. В. в наказателноосъдителната му част относно приложението на чл. 66 НК. ВРАЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр. Ш.. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................