Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 109    София, 24 юни 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти февруари . 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ......................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Борислав Йотов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................................ НОХД № .. 46 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК – възобновяване на наказателни дела. В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т. 5 НПК е постъпило искане от адв. П з. на осъдения В. А. , за възобновяване на непровереното по касационен ред и влязло в сила решение № 208 от 28.11.08 год. по ВНОХД № 33/08 год. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 1* от 27.11.07 год. по НОХД № 1159/06 год. по описа на Великотърновския районен съд. Сочат се доводи за нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения от предходните инстанции и явна несправедливост на наложеното наказание – основание по чл. 422, ал.1, т. 5 НПК. Иска се отмяна на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий съобразно решението на ВКС. Искането се поддържа в съдебно заседание. Гражданският ищец Т. Т. моли искането да се остави без уважение. Гражданският ищец В. Г. не се явява, редовно призован. За съдебното заседание не е призован осъденият Р. Р. След разглеждане на делото и произнасянето му от състава, във ВКС е постъпило на 04.03.09 год. чрез адв. А отделно искане за възобновяване. Прокурорът счита искането за неоснователно, поради което пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, доводите на страните и съобрази закона, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че за периода 19.09.02 год. – 15.01.03 год. в гр. В., в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р с неизвестно лице, действайки при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у свидетелите Т и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 17 867.47 лв., от които 12 000.00 лв. на Т. и 5867.47 год. на Г. , като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, извършена повторна в немаловажен случай, поради което и на осн. чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.4, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, които на осн. чл. 47, ал.1, б. „а” ЗИН да изтърпи при първоначален „строг” режим. Радев е осъден по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК на ТРИ години лишаване от свобода, които на осн. чл. 46, б. „б” ЗИН да се изтърпят при първоначален „общ” режим. Двамата са осъдени да заплатят на Т. Т. сумата 12 000.00 лв. ведно със законната лихва, считано от 20.09.02 год., а на Г. – 5867.47 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по държавните такси, разноските и веществените доказателства по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. Соченото нарушение на материалния закон е свързано с неправилна правна квалификация по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.4, вр. чл. 209, ал.1 НК. Липсата на квалифициращия признак „особено големи размери, представляваща особено тежък случай” се мотивира с недоказаност по безспорен и категоричен начин на имотната вреда в размер на 12 000.00 лв. с пострадал свидетеля Т. Само по себе си, това твърдение сочи на необоснованост на съдебния акт в тази му част. Такова основание не е предвидено в чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. От друга с. , двете инстанции по фактите са дали задълбочен отговор на този довод, който се споделя от настоящия съдебен състав. С това са изпълнили задълженията по чл. 305, ал.3, изр.2 НПК от районния съд и по чл. 339, ал.2 НПК от окръжния съд. На базата на приетите фактически обстоятелства относно равностойността на предмета на престъплението и съдебното минало на А. атакуваните съдебни актове са законосъобразни. Не може да се сподели и следващият довод, касаещ допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита. Той е свързан със заличаването като свидетел на Й. С. от първата инстанция и прочитането по реда на чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т. 4 и 5 НПК на показанията му от въззивната, извършено със съгласието на всички страни по делото. Настоящата инстанция не споделя, че е допуснато процесуално нарушение. При първоинстанционното разглеждане на делото съдът е направил всичко необходимо за издирване, призоваване и разпит на сочения от прокуратурата свидетел, което не се е осъществило по обективни причини след многократно отлагане на делото. Във връзка с категоричното несъгласие на част от страните, в това число адв. И з. на А. , сочените пропуски в протокола за разпит на свидетеля пред съдия на досъдебното производство и правилната констатация, че и без показанията на този свидетел делото е изяснено от фактическа с. , съдът законосъобразно и обосновано го е заличил. Тази преценка не противоречи на разпоредбите на чл. 13, ал.1 и 14, ал.1 НПК, тъй като съдът в пределите на своята компетентност и обективни възможности е предприел всички мерки за разкриване на обективната истина. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Видно от мотивите, деянието спрямо пострадалия Т. и неговото авторство е прието за доказано чрез разпита на другите свидетели, дали последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и допълващи се показания, без да са обсъждани показанията на С. Не е осъществил процесуално нарушение и въззивният съд. По изричното доказателствено искане за разпит на С. от адв. П упълномощен з. за инстанцията на А. /л. 24-25 и л. 32/, подържано в съдебно заседание /л. 30/, съдът с определение по реда на чл. 327 НПК е допуснал да се разпита свидетеля. За проведените шест заседания е направил всичко необходимо за издирването и призоваването му по известен адрес в с. В. и чрез органите на МВР и МП.становено е, че не живее на известния адрес, не изтърпява наказание лишаване от свобода, не е задържан под стража, обявен е за ОДИ за изпълнение на присъда по друго дело и е напуснал пределите на страната, намира се в чужбина на неизвестен за близките му адрес. При тези данни, изричното съгласие на подсъдимите и защитниците им /в това число и на адв. П/ и разяснен правен смисъл на процесуалното действие, съдът е присъединил показанията на свидетеля А дадени на досъдебното производство. В този смисъл, изрично е спазена разпоредбата на чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т. 4 и 5 НПК. Във връзка с авторството самите показания задълбочено са обсъдени на л. 5 от решението поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Пред настоящата инстанция не се изтъкват конкретни основания за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Във връзка със съдебното минало на осъдения и приетата правна квалификация от предходните съдебни състави, която се споделя от ВКС, наказанието е законосъобразно. При определянето му са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съобразено е с целите на наказанието, динамиката на този вид престъпления и негативното им отражение върху гражданския оборот в страната. При тези съображения и на осн. чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Н. А. за възобновяване на НОХД № 1159/06 год. по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................