Р Е Ш Е Н И Е №39 София, 10.04.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2252 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. чрез пълномощника му адвокат З. Д. против решение № 80 от 1.03.2018 г. по гр.д. № 334 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 97 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Районен съд-Златоград за отхвърляне на предявения от С. А. Б. против [община], при участие като трети лица-помагачи на ищеца на Л. С. Б., Ш. М. Б. и В. С. Б., иск за установяване, че е допусната грешка в ПУП [населено място] от 1987 г. като част от УПИ *-*, кв.* в северната му част с площ 132 кв.м. неправилно е заснета като общинска собственост вместо към имота, съсобствен на ищеца съгласно нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. [община] не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК и не е изразила становище в отрито съдебно заседание. С определение № 577 от 26.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с цел преценка на допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица. В исковата молба ищецът излага твърдения, че по силата на сделка, обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус № * е собственик на ½ ид.ч. от УПИ *-*, кв.* по подробния устройствен план /ПУП/ на [населено място] с обща площ 402 кв.м., застроен с двуетажна масивна жилищна сграда на 88 кв.м., при посочени граници, северната от които е улична регулация с ос.т.233-234. Със заповед № РД-23 от 12.01.1987 г. на кмета на [община] е изменен ПУП на [населено място], като одобреният последен ПУП е незаконосъобразен, тъй като е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на северната граница, вследствие на което около 132 кв.м. от имота преминават в собственост на [община]. Заявен е петитум да се приеме за установено по отношение на [община], че е налице грешка в ПУП на [населено място] от 1987 г. като част от УПИ *-*, кв.* в северната му част с площ от 132 кв.м. е заснет като общинска собственост и да се признае за установено по отношение на [община], че ищецът е собственик на тази площ. Така предявеното искане в частта за установяване грешка в подробния устройствен план, като част от урегулирания поземлен имот с площ от 132 кв.м. е заснета като общинска собственост /улица/, е процесуално недопустим. По сега действащата уредба на ЗУТ ПУП представлява установени с влязъл в сила индивидуален административен акт /заповед за одобряването му/ предвиждания за бъдещото развитие и застрояване на съответната територия. С ПУП в урбанизирана територия се урегулират улици, квартали, както и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване – чл.14, ал.1 ЗУТ. Когато с ПУП се предвижда новопроектирана улица или се отразява улица по предходен план, която не е осъществена, имотите или площите от поземлени имоти, които са необходими за реализирането й, се отчуждават на основание чл.205, т.1 ЗУТ. Държавата, респ. общината придобива собствеността върху тези имоти, респ.части от имоти, след реализиране на административната отчуждителна процедура по глава X. ЗУТ. При режима на З.-отм. застроителните и регулационни планове за обществени мероприятия /мероприятията по чл.22-25 З.-отм./ също нямат отчуждително действие. Държавата придобива собствеността върху имотите или частите от имоти, предвидени по плана за улица, след провеждане на административна отчуждителна процедура по чл.94 и сл. З.-отм. При режима на ЗПИНМ-отм. след изменението на чл.39 ЗПИНМ-отм от ДВ бр.54 от 6.07.1956 г. предвижданията на улично-регулационния план също нямат отчуждително действие. При този режим отчуждаването на имотите или частите от имоти, засегнати от новопроектирана улица, настъпва с изплащане на дължимото обезщетение. Улично регулационния план, с който се предвиждат мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации има отчуждително действие до изменението на чл.39 ЗПИНМ-отм от ДВ бр.54 от 6.07.1956 г., като след тази дата запазването на отчуждителното действие на плана става само при условията на приетия с това изменение на закона нов чл.74а ПР ЗПИНМ-отм. От посочената нормативна уредба следва, че с уличнорегулационен план или регулационния план за обществени мероприятия /според терминологията на отмененото законодателство/, сега подробен устройствен план предвиждането на новопроектирана улица, респ. отразяването на проектирана по предходен план, но нереализирана улица, не рефлектира пряко върху притежанието на правото на собственост, а е предпоставка само за осъществяване на отчуждителна процедура с обезщетяване на собственика за имотите или частите от имоти, необходими за реализиране на предвиденото в плана бъдещо мероприятие. При действието на ЗПИНМ и З. на поправка подлежи грешката или непълнотата в кадастралния план, въз основа на който е изработен регулационния план - § 70, ал.2 ППЗПИНМ-отм. и чл.32, ал.1, т.2 З.-отм., а при действието на ЗУТ – непълнотата или грешката в кадастралния план или кадастралната карта, което е основание за изменение на ПУП. С оглед изложеното относно правната същност и нормативната уредба на ПУП, следва, че с него не се заснемат границите на имотите. Несъвпадането на лицето на урегулиран поземлен имот с имотната граница, когато се касае до новопроектирана улица или отразена улица по предходен план, която обаче не е реализирана, установява възможността за бъдещо отчуждаване на съответната площ при осъществяване на предвиденото в плана мероприятие „улица“, като до реализиране на отчуждителната процедура собствеността на тази площ е запазена. Затова искането за установяване на грешка в действащия ПУП на [населено място] относно лицето на урегулирания поземлен имот, от който ищецът притежава ½ ид.ч. е основано на взаимноизключващи се твърдения и е процесуално недопустимо. Въз основа на посоченото процесуално недопустимо искане, съдът е квалифицирал иска по чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР и се е произнесъл като правно недопустимо е смесил основанието за отразяване в ПУП на част от поземлен имот, като част от проектирана улица и основанията за придобиване собствеността от държавата, респ. общината на част от имот, предвиден по ПУП за улица /като е разгледал и незаявено в срока по чл.131 ГПК възражение на ответната община за придобивна давност/. Постановените първоинстанционно и въззивно решения относно кадастрална грешка в ПУП като част от УПИ *-*, кв.* в северната му част с площ 132 кв.м. неправилно е заснета като общинска собственост вместо към имота, съсобствен на ищеца, квалифицирани от съда като иск по чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР са процесуално недопустими, като постановени по непредявен иск и следва да бъдат обезсилени, като производството се прекрати по посоченото процесуално недопустимо искане за установяване грешка в ПУП. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на предявения установителен иск за признаване, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от площта от 132 кв.м., предвидена по ПУП на [населено място] за улица, която площ е част от поземления имот, придобит с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус № *. Този иск е основан на твърденията, че посочената площ е част от имота на праводателите на ищеца, която е придобил чрез сделката от 2006 г. Непрецизно заявеното твърдение, че с плана от 1987 г. площта неправилно е заснета като улица, собственост на [община], по същество означава, твърдение за липса на отчуждителната процедура по З. и наличие на спор за собственост с ответната община. При липса на подаден отговор на исковата молба от страна на [община], съдът следва при разглеждане на иска на предявеното основание да формира изводи относно границите на правото на собственост на праводателите на ищеца и съответно – границите на придобитото от ищеца право на собственост /като отчете и ограниченията по чл.200 ЗУТ/ и дали спорната площ е била част от имот пл. № *, урегулиран с първоначално с плана от 1974 г. като парцел *-*, а с плана от 1987 г. като парцел *-*, кв.*; налице ли е отчуждаване на спорната площ по предвидения в нормативната уредба административен ред; налице ли е реализирана на място улица като част от общинската улична мрежа /а не дали площта фактически се ползва за преминаване без да е изградена на място улица/. При новото разглеждане на делото съдът следва се произнесе и по искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 80 от 1.03.2018 г. по гр.д. № 334 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян и потвърденото с него решение № 97 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Районен съд-Златоград за отхвърляне на предявения от С. А. Б. против [община], при участие като трети лица-помагачи на ищеца на Л. С. Б., Ш. М. Б. и В. С. Б., иск за установяване, че е допусната грешка в ПУП [населено място] от 1987 г. като част от УПИ *-*, кв.* в северната му част с площ 132 кв.м. неправилно е заснета като общинска собственост вместо към имота, съсобствен на ищеца съгласно нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. ВРЪЩА делото на Районен съд-Златоград за разглеждане на предявения от С. А. Б. против [община] установителен иск за собственост. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на ищеца – Л. С. Б., Ш. М. Б. и В. С. Б. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: