1 Р Е Ш Е Н И Е № 623 София, 25.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. И. И. Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 242/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 518 от 20.05.2010г., постановено по настоящото дело № 242/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 335 от 06.11.2009г. по в.гр.д. № 382/2009. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос с какви доказателствени средства може да се докаже правото на собственост, и по конкретно може ли извод за наличие на право на собственост да се основе само на извлечения от имотен регистър, без да се прецени доколко актуална е съдържащата се в документа на данъчната администрация информация. Ответницата по касация Е. И. С. в представения писмен отговор от особения й представител адв. А. Й. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърлил предявения от К. И. С. против Е. И. С. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на две дарения на недвижими имоти по съображения, че ищцата не е установила наличието на трайна нужда от издръжка и освен това притежава имоти, които могат да бъдат източник на доходи. Съдът е приел за установено, че К. С. боледува от психично заболяване и нарушена функция на щитовидната жлеза, за които с решение на Т. от 12.06.2008г. й е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години, за което е необходимо провеждане на постоянно заместително и поддържащо лечение на стойност 18,74 лв. месечно, както й, че необходимата месечна сума за издръжката й е в размер на 244,72 лв. Относно имущественото й състояние съдът е приел, че ищцата не е доказала размера на доходите си от пенсия, че притежава право на ползване върху един от процесните имоти в гр. Ст. Загора, както и 1/2 ид. част от имот в с. Д. и идеална част от гараж, които би могла да отдава под наем на трети лица. В отговор на поставения въпрос ВКС намира следното: Правото на собственост се установява с относимите към съответния придобивен способ доказателства. Тежестта на доказване е на страната, която твърди, че е придобила правото на собственост. Когато се твърди, че правото на собственост е изгубено, доказателствената тежест е за страната, която черпи изгодни от твърдените положителни факти правни последици. В случая ищцата твърди, че се е разпоредила с притежаваните от нея имоти с процесните дарения, за което представя нотариални актове от 1981г. и от 1993г., и че това правно положение не е отразено в последващата декларация от 1998г. по причина, че декларацията не е подадена от нея, а от ответницата - нейна сестра. При така въведените твърдения съдът е следвало да извърши проверка дали ищцата притежава отразените в декларацията имоти като изясни чрез въпроси към страните, а при необходимост и с други доказателства, доколко декларацията е съобразена с извършените разпоредителни сделки. Съдът е поставил въпрос на ищцата относно имота в с. Д., но не са събрани допълнителни доказателства при констатираното противоречие между декларацията от една страна и доказателствата за разпоредителни сделки и твърденията на ищцата във връзка със същата декларация, от друга страна. При липсата на доказателства за доходи, необоснован е и изводът на въззивния съд, че ищцата не е имала нужда от издръжка, тъй като получавала пенсия. Съдът е следвало да напъти страните и да събере доказателства за евентуално получавана от ищцата пенсия за инвалидност, след което да извърши съпоставка с месечно необходимата сума за издръжката й. Изложеното мотивира ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което с доклада по делото съдът следва да укаже на страните доказателствената тежест за събиране на доказателства относно верността на отразените в декларацията от 1998г. обстоятелства и относно евентуални доходи от пенсия на ищцата. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото пред ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 335 от 06.11.2009г. по в.гр.д. № 382/2009г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: