Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 26.06.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април , две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Томов гр.дело № 5107/2016 година. Производството е по реда на чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е по молба на Р. И. Ц. от [населено място] ,уточнена като молба за отмяна на въззивно решение №1865 от 11.11.2015г по в. гр.д 2596/2015г на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2807 от 24.06.2015г по гр.д № 18787/2013 г. на Варненски РС. Въззивното решение е влязло в сила, след като по отношение на молителката е приложен чл. 41 ГПК Молителката е посочила основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК ,тъй като съобщение за решението не е връчено на съответния неин адрес, за който е имало данни по делото в приложеното пълномощно, дадено от нея на другия ищец по делото М. В. И. , неин бивш съпруг и съсобственик на имота . Пълномощното е да я представлява по заведеното от двамата гр.д №18787/2013г на Варненски РС е без други права , в него е посочен и адресът на упълномощителната , който е постянният нейн адрес в [населено място] . Съдът е приел за редовно връчване на адрес на другия ищец по делото в [населено място] , който не е имал пълномощия да получава книжа и след като последният е уведомил съда да дългосрочното си отсъствие от страната , не е следвало Варненски ОС да изпраща съобщения и призовки до ищцата Р. И. Ц. на адреса на М. В. И. . За решението молителката е узнала на 21.06.2016г след като са изтекли сроковете за обжалване. Молбата за отмяна е депозирана като „касационна жалба” на 21.07.2016г . Постъпил е отговор от А. С. К. . Молителката е била упълномощила бившия си съпруг да я представлява ,без да посочи на какъв адрес да я призовават. Молбата е по същество неоснователна , тъй като редът за съобщаване в този случай е приложен законосъобразно. Молбата е допусната до разглеждане по същество с определение №200 от 05.06.2015г по гр. дело № 1682/2015 година на ВКС ІІІг.о. В съдебно заседание по делото лично се е явил М. В. И. , като е заявил ,че поддържа подадената от Р. И. Ц. молба за отмяна и заради нарушение на процедурата, атакуваното решение следва да бъде отменено . Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК не е налице , тъй като нарушение на процесуални правила във връзка с призоваването на страна по делото , връчването на съобщения и осигуряване правото на участие на молителката като страна в процеса , не са допуснати . Въззивният съд не е приемал ,че ищцата и въззивна жалбоподателка Р. И. Ц. има процесуален представител в лицето другия ищец , по силата на изричното и приложено по делото пълномощно, заверено нотариално на 02.02.2015г .. Приел е обратното , тъй като посоченият да я представлява „като ищец пред Районния съд [населено място] ГК, по гр. д №18787/2013г” , М. И. не е имал необходимото качество за процесуално представителство . Исковата молба е подена и подписана от двамата ищци - Р. И. Ц. и М. В. И. , като всеки от тях като адрес за призоваване е посочил [населено място] , [улица]. По същия начин са спазени изискванията за сезиране на съда при подаването на частна жалба вх.№11469/07.05.2014г срещу постановено от В. прекратително опредление по делото , както и други постъпили искания от двамата ищци , включително при подаването на въззивната жалба с вх. № 18932/09.07.2015г срещу първоинстанционното решение , също подписана лично от двамата, но без да се сочи адрес за конеспонденция. Това е сторено с допълнителна молба , подадена само от М. В. И. , като за призоваване отново е посочен същия адрес. Съобщения за проведеното на 20.10.2015г открито съдебно заседание , в което е даден ход по същество , са изпратени на двамата жалбоподатели , като съобщението за молителката е получено от И. , същият при получаването се е обозначил като съпруг на Р. И. Ц.. След провеждането на последното по делото заседание , с молба от 30.10.2015г. И. е заявил на съда , за решението по делото да се съобрази с това ,че той ще отсъства от страната за времето от 01.11.2015 до 30.04.2016г , като друг адрес не е посочен , нито лице за кореспонденция. Въззивното решение е постановено на 11.11.2015г., като съобщенията за постановяването му са изпратени и на двамата жалбоподатели , заедно с постъпила молба на насрещната страна за изменение на решението по чл. 248 ГПК (по която молителката е била ответна страна ).Всички съобщенията - както за решението , така и за определението по чл. 248 ГПК, са върнати в цялост от посочения по делото адрес на двамата жалбоподатели в [населено място] . Поставено е било и удедомление по чл. 47 ГПК , в хода на която процедура е установено и отсъствието на страната от адреса повече от месец . Когато страната сочи свой адрес в титулната част на искова молба, или при обжалване , тя прави волеизявление към съда , че желае да получава съобщения и призовки на него , дори друг адрес да е известен по делото Още при завеждането на исковата молба двамата ищци по отделно са посочили един и същ адрес за връчване на съдебните уведомления и това фактически е адресът на първия от тях , ищеца М. И. . На този адрес същият е приемал призовките както за себе си ,така и за другия ищец ,настоящата молителка, приемала ги е и тяхната дъщеря . В хода на производството , при обжалване на определението за прекратяване на делото настоящата молителка отново е посочила този адрес ,поради което неоснователно се позовава на неизпълнено задължение на съда да й съобщава решението на друг нейн адрес , като вземе данни за него от пълномощното . Нито първоинстнационният съд , нито въззивнвата инстанция са приемали , че ищецът И. може да представалява молителката по делото , което не изключва редовното връчване на съобщения до нея чрез другия ищец и обратното не се твърди.Едва при уведомяване за постановеното от Варненски ОС решение съобщението до Р. Ц. е върнато в цялост с данни ,че същата не пребивава на адреса. След като последната сама е посочила този адрес като свой , нейното задължение за уведомяване на съда ако го напусне или трайно отсъства от него е същото като на другия ищец ,М. И.. След като последният не може да бъде процесуален представител и не е бил посочен изрично за съдебен адресат , молителката е следвало да изпълни задължението си да посочи друг адрес в случай на отсъствие , тъй като пълномощното овластява , но не задължава .Както вече се изтъкна ,правилото е съобщението да се връчва на този адрес ,който страната сама е посочила като свой и ако в хода на делото това се промени , пак страната(ако има пълномощник , и той) е длъжна е да уведоми съда. При неизпълнението на това задължение и предвид констаткираните по делото обстоятелства , съгласно чл. 41 ГПК книжата се прилагат по делото и се считат за връчени . Съгласно правилото на чл.39 ал.3 ГПК , при няколко ищци или ответници , когато интересите им не са противоречиви , съдът може да ги задължи да посочат един от тях за общ адресат , независимо че липсва процесуално представителство. Последиците при неоткриването на страната в този случай са същите , както ако ищците сами са посочили един адрес за съобщения и тези последици са уредени в чл. 41 ГПК. При направеното в исковата молба посочване , съдът не е бил длъжен да изисква или издирва други адреси , постоянни или настоящи, ако на посочения адрес не се осъществи връчване ,поради отсъствие на страната повече от месец. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. И. Ц. на основание чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение №1865 от 11.11.2015г по в. гр.д 2596/2015г на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение №2807 от 24.06.2015г по гр.д № 18787/2013 г. на Варненски РС Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: