РЕШЕНИЕ № 41 гр. София, 26.03.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Йорданов като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 130 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ответниците Ф. А. М., Е. Д. М. и А. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение. Ищецът „Юробанк България“ АД оспорва молбата. Първоинстанционното производство по гр. д. № 654/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд е било образувано по искова молба на „Юробанк България“ срещу молителя А. М. и наследниците на К. М. П. за присъждане на вземания по договор за банков кредит. С допълнителна молба от 29.10.2020 г. ищецът е посочил наследниците на К. П., а именно молителя А. М. (съпруг) и молителите Ф. М. и Е. М. (деца). Ищецът е посочил адреси за призоваване на ответниците, както следва: за молителя А. М. – Лондон според исковата молба и Плевен, [улица] според допълнителната молба, а за останалите молители – Плевен, [улица]. На посочените адреси са били изпратени преписи от исковата молба. Съобщението до ответника Ф. М. е било върнато по делото като връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на 11.11.2020 г. с извършено от длъжностното лице – връчител отбелязване, че по сведения от бабата на лицето той живее в Англия, никога не е влизал на територията на България и няма връзка с него. По същия начин и със същото удостоверяване е било извършено и връчването по отношение на ответника Е. М.. До ответника А. М. препис от исковата молба е бил изпратен на посочения от ищеца адрес в [населено място] с адресат Д. В. като пълномощник. Документите са били върнати по делото невръчени с отбелязване от връчителя, че при извършените на 09.11.2020 г., 22.11.2020 г. и 10.12.2020 г. посещения на адреса не е открил лица, на които да предаде съдебните книжа, а по сведения от съседи Д. В. живее в София и не се прибира на адреса. С разпореждания от 01.12.2020 г., съответно 29.12.2020 г., съдът е разпоредил извършването на справки за регистрираните адреси на ответниците, въз основа на които е установил, че ответникът А. М. няма регистрирани адреси, а регистрираните постоянен и настоящ адреси на останалите ответници съвпадат с адресите, посочени от ищеца и на които са били извършени връчванията. С разпореждане от 30.12.2020 г. съдът, приемайки първите две връчвания за редовни, е разпоредил назначаване на особени представители на ответниците Ф. М. и Е. М., а с определение от 14.01.2021 г. е назначил за техни представители адв. Х. Т., съответно адв. Е. П., представлявали двамата ответници до влизането в сила на първоинстанционното решение. По отношение на призоваването на ответника А. М. съдът с разпореждане от 11.01.2021 г., съобразявайки липсата на регистрирани адреси, е указал на ищеца да потвърди с декларация по чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Такава декларация ищецът е представил с молба от 05.02.2021 г., в която изрично е заявил, че не му е известен адрес на ответника в чужбина. Въз основа на подадената декларация съдът е призовал ответника по реда на 48, ал. 1 ГПК със съобщение в ДВ, бр. 16/2021 г., и с разпореждания от 17.03.2021 г. и 31.03.2021 г. на основание чл. 48, ал. 2 ГПК е назначил за особен представил адв. Н. Д., представлявал ответника до влизане в сила на първоинстанционното решение. Отмяна на влязлото в сила решение се иска на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК с твърденията, че още преди завеждане на делото ответникът А. М. е поддържал връзка с банката за уреждане на отношенията по договора за кредит във връзка с настъпилата смърт на К. П. и съответно на ищеца са били известни както личният адрес на ответника в Лондон, така и адресът на представляващия го адвокат, с оглед на което направената от ищеца декларация по чл. 48, ал. 1 ГПК се явява с невярно съдържание. Поддържа се също, че същият адрес се явява такъв и на молителите Ф. М. и Е. М., както и че по отношение на тях са били извършени единствено справки в регистрираните им адреси. Ищецът оспорва искането за отмяна с възражения за недопустимост поради просрочие и за неоснователност, като поддържа, че адресите, на които е било извършено призоваването, са били единствените му известни. Позовава се на обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство, образувано за изпълнение на решението, чиято отмяна се иска, е установено, че имотът, предмет на изпълнението, се владее именно от ответниците чрез трето лице. Поддържа, че представеното от самия него пред първоинстанционния съд пълномощно не установява актуален адрес на молителя А. М., тъй като същото предхожда делото с повече от десет години. Молбата за отмяна е допустима като подадена от легитимирани лица срещу влязло в сила първоинстанционно решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователно е възражението на ищеца, че молителите Ф. М. и Е. М. са узнали за решението на 19.10.2021 г., съответно 18.10.2021 г., доколкото последното им е било връчено лично от първоинстанционния съд. От първоинстанционното дело се установява, че решението е било връчено на посочените дати, но на назначените от съда особени представители, а не лично на страните, поради което така извършените връчвания не представляват действително узнаване по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това и доколкото не се установява дата на узнаване, по-ранна от посочената в молбата за отмяна и установена и от писмените доказателства по изпълнителното дело, а именно 04.11.2022 г., молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в срок. По същество молбата е основателна. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството - ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Когато по делото са налични данни, че ответникът е с местоживеене в чужбина, ищецът следва да удостовери с декларация, че адрес не му е известен (в хипотезата на липса на адресна регистрация по чл. 48 ГПК), а ако му е известен (независимо от адресната регистрация), призоваването следва да се извърши от действителния адрес чрез съдебна поръчка. В разглеждания случай от първоинстанционното дело се установява, че на 30.06.2021 г. ищецът е представил като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена от консулската служба при посолството на Р България в Лондон на 10.06.2014 г. с което К. П. и молителят А. М. са упълномощили трето лице да ги представлява пред ищеца във връзка със същия договор за кредит. В пълномощното изрично е посочен адресът на молителя в Лондон. Посоченото обосновава извода, че на ищеца е бил известен адрес на молителя в чужбина, поради което подадената декларация по чл. 48, ал. 1 ГПК се явява с невярно съдържание. Също така, при установеното по делото, че на ищеца е бил известен адресът в чужбина на първия молител, че същият е баща на другите двама молители, и че в хода на процедурата по призоваване връчителят е събрал сведения, че последните живеят постоянно в същата държава, следва да се приеме, че на ищеца е бил известен адрес в чужбина, на който е възможно да пребивават и другите двама молители и поради това с оглед изискването за добросъвестност по чл. 3, изр. 2 ГПК е бил длъжен да го посочи по делото, независимо от наличието на регистрирани постоянни и настоящи адреси. Не са били налице следователно всички изисквани от чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съответно чл. 47, ал. 6 ГПК, предпоставки за призоваване на молителите по приложения от първоинстанционния съд ред и за назначаване на особен представител. Като резултат молителите са били лишени от възможността да участват в исковото производство - лично или чрез избран от тях пълномощник, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователни са изложените от ищеца възражения в смисъл, че според пълномощното посоченият в него адрес е отпреди повече от десет години. По аргумент от чл. 48, ал. 1 ГПК ищецът е длъжен да посочи всички известни му адреси на ответника в чужбина, а не само тези, които самият той смята за актуални. Доколко адресът на ответника в чужбина е действителен и актуален се установява в хода на самата процедура по призоваването. По изложените съображения молбата е основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, което следва да започне с връчване на преписи от исковата молба. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 282/14.010.2021 г. по гр. д. № 654/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Връща делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане, което следва да започне с връчване на преписи от исковата молба. Решението не подлежи на обжалване. Председател: ............................................. Членове: 1 ............................................ 2. ...........................................