6
Р Е Ш Е Н И Е № 173
София, 17.01. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3828/2018година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 350 от 02.05.2019г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 3113/16.08.2018 г. на Е. Т. Й. /Й./, подадена чрез адв. С. А., на въззивно решение № 83/09.07.2018г. по възз.гр.д. 79/2018 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което е отменено решение № 156/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 30/2018 г. по описа на Районен съд - Търговище и е отхвърлена като неоснователна молбата на Е. Т. Й., гражданка на Република Турция, със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, срещу [община] за поправка на грешка в акта за граждански брак № 0353 от 28.09.2015 г. /сключен на 15.07.1998 г. в Република Турция/, съставен от [община] по реда на чл. 72, ал. 3-5 ЗГР, в частта относно отразеното фамилно име на съпругата Е. Т. Й., обективираща искане фамилното й име да се отрази в акта за граждански брак като Т. Й. вместо като Т. Й. на основание чл. 547 ГПК във вр. чл. 72, ал. 3, т. 2 и ал. 5 вр. чл. 38, ал. 4, предл. посл. от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и несъобразяване от въззивния съд с разпоредбата на чл 48, ал. 1 във вр чл. 53, ал. 1 КМЧП – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и уважаване на претенцията.
Насрещната страна по касация - [община], не изразява становище по касационната жалба.
Контролиращата страна – Прокуратура на Република България, чрез прокурор Р., в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата.
С цитираното по-горе определение № 350 от 02.05.2019г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото правни въпроси за приложението на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация при наличие на различно отразено име в актовете за гражданско състояние по отечественото право на молителя от това, отразено в актовете за гражданско състояние в Република България, както и за правното действие на актовете за гражданско състояние.
По поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. В чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно - когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /ДВ. бр.67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал. 2 на чл. 19 от същия закон /ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования, като липсва препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл. 15, ал. 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично препращаше към реда на чл. 436 и сл. от ГПК - отм. или действащата понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР в сила от 1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 424 - 435 от ГПК - отм., /респективно чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК/, доколкото разпоредбата на ЗГР не препращат към друг процесуален ред.
Налице са отделни законови норми, касаещи лица, които не са български граждани. Така съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.5 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България. Според разпоредбата на чл. 21 от ЗБЛД, имената на чужденците в българските лични документи се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България, а съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 вр. чл. 53, ал.1 от КМЧП, името се определя от отечествения закон на молителя, който е определящ и за случаите на промяната му.
От тези общи правила законът предвижда някои изключения. Съгласно чл.70 ЗГР когато български гражданин сключи брак в чужда държава и е поискал от местен орган по гражданското състояние съставянето на акт за гражданско състояние, той е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Той може да го представи и направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език – чл.70, ал.2 ЗГР. Съгласно чл.72, ал.3, т.3 ЗГР, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис в «пресъставения» акт за сключен граждански брак имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака. Според алинеля пета на същия законов текст «При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.» Аналогични са и разпоредбите в НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Според чл. 20, ал.1 от Наредбата, при регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ. Разпоредбата на алинея втора гласи, че ако преписът не съдържа всички необходими данни, за съставянето на акта за сключен граждански брак се ползват данни от документите за самоличност на съпрузите или от регистъра на населението. От документа за самоличност на съпруг, издаден от чуждите власти, може да се допълва фамилното му име след сключване на брака, ако същото не се съдържа в преписа или извлечението от акта за сключен граждански брак в чужбина, по писмено заявление от лицето. Въз основа на регистъра на населението се допълват данни за ЕГН, дата и място на раждане, бащино име (ако има) и гражданство на съпруга - български гражданин. Датата и мястото на раждане и гражданството на съпруга - чужд гражданин, може да се допълнят от националния му документ за самоличност. При невъзможност да се попълнят всички данни за този съпруг, в акта се вписват само наличните. Съответно, според алинея трета, която почти дословно възпроизвежда чл.72, ал.5 ЗГР - ако в преписа съпруг е вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението, за съставянето на акта за сключен граждански брак се представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за сключен граждански брак името на този съпруг се вписва така, както е вписано в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел или е добавил към своето име фамилното име на съпруга си, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга така, както е в регистъра на населението. Очевидно и двете норми – чл.72, ал.5 ЗГР и чл.20, ал.3 от наредбата, не правят разграничение дали съпругът, придобил фамилното име на другия съпруг, е български или чужд гражданин. Тези норми се явяват специални по отношение на общите правила досежно вписването и промяната на имената на чуждите граждани в българските документи за гражданско състояние.Специалните правила дерогират приложението на общите, поради което и не може да се обоснове извод за колизия между тях.
По въпроса за правното действие на пресъставените актове за гражданско състояние е налице вече формирана трайна съдебна практика на ВКС,която се споделя от настоящия състав и според която същите нямат конститутивно действие. Те са актове с вторичен характер, които само отразяват един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата.
В случая при съобразяване данните по делото, оплакванията в касационната жалба, доводите на страните и отговора на поставения въпрос, се обосновава извод, че решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди.
Касаторката в процесния случай е сезирала съда с искане за отстраняване на допусната грешка (вписване на неверни данни) в пресъставения от ответната община акт за граждански брак № 0353 от 28.09.2015 г., по отношение на вписаното й фамилно име след сключване на брака – Т. Й. вместо Т. Й.. Няма спор, че в регистрите на населението в Република България съпругът, който е български гражданин, е записан с имената Р. О. Й., като имената Решат Й. и Р. О. Й. са на едно и също лице. Няма спор и относно обстоятелството, че в Акта за сключен граждански брак, издаден от Република Турция , фамилното име на молителката след брака е Т. Й.. Като е съобразил нормата на чл. 72 ал. 5 от ЗГР правилно съдът е обосновал извода, че фамилното име на съпругата след брака следва да бъде такова, каквото е фамилното име на съпруга, записано в регистъра на населението, а именно Й.. Както вече бе посочено, цитираната норма е специална по отношение на общата норма на чл. 9, ал.5 от ЗГР/ред.ДВ бр.91/14.11.2017г.- предишна ал. 4/ и поради това приложима в конкретния случай. Не на последно място следва да се посочи и това, зачетено и от въззивния съд, че общата норма е неприложима и на още едно основание - касаторката е чужд гражданин, но е родена в Република България, поради което не отговаря на изискванията на разпоредбата. В хипотеза като процесната запазването на фамилното име на съпругата Й. би могло да стане само след успешно проведена от съпруга й процедура по чл.19, ал.2 ЗГР.
При този изход разноски за касатора не се следват, а насрещните страни не са претендирали такива.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 83/09.07.2018г. по възз.гр.д. 79/2018 г. по описа на Окръжен съд-Търговище.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |