Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * противозаконно отнемане на МПС * липса на мотиви * лишаване от право на управление на МПС * основание за възобновяване на наказателното дело


Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
Гр.София, 02.02.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА - К.Н.Д. 681/ 2010 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420,ал.1 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.382,ал.7 вр. чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С протоколно определение от 14.07.10 г., постановено по Н.О.Х.Д.2749/ 10 г., състав на РС-Бургас /БРС/ е одобрил внесено от прокурор от РП-Бургас /Б./ споразумение между последния и обвиняемия по ДП ЗМ-03-47/10 г.по описа на РУ на МВР-[населено място] Й. Т. /И. Ю. Т./ и е прекратил производството по посоченото дело. Със споразумението лицето е признато за виновно и осъдено за извършено от него престъпление по чл.346, ал.1 НК, като вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.346,ал.4 НК Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска възобновяване на посоченото по-горе дело, с оплаквания за допускане на нарушения на закона и процесуалните правила. Иска се възобновяване на процесното дело, отмяна на постановеното по него определение на БРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния окръжен съд, от стадия на разпоредително заседание.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор.
Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище по искането.
Назначеният му пред настоящата инстанция служебен защитник набляга единствено на нарушение на материалния закон с лишаване на осъдения от право да управлява МПС, каквото той никога не е притежавал. Моли производството да бъде възобновено и споразумението-отменено само в тази част, като се върне делото за ново разглеждане с оглед нея.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането на Главния прокурор и изтъкнатите в него съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат разглеждани в настоящата процедура, намира за установено следното:

Споразумението е одобрено и производството е приключило на 14.07.10 г. Искането за възобновяване е постъпило на 20.10.10 г.и тъй като касае утежняване положението на осъденото лице, се явява подадено в преклузивния срок, предвиден по НПК. Затова е допустимо.

По същество погледнато обаче, е неоснователно.
Мотивите на искането се съсредоточават върху две основни нарушения на материалното право, водещи и до извод за нарушение на процесуалния закон чрез невръщане на споразумението на Б. за коригиране на същото с прилагане на правилна материалноправна квалификация и налагане на законосъобразно наказание. Едното е,че с осъждането на Т. за извършено от него престъпление “противозаконно отнемане на чуждо МПС”- чл.346,ал.1 НК- е нарушен материалният закон, тъй като, видно от доказателствата по делото, осъщественото деяние се субсумира под състава на кражба по раздел І, глава V от особената част на НК, евентуално при наличие на квалифициращи обстоятелства. Второто оплакване е свързано с прилагане на допълнителното визирано в НК наказание по чл.346,ал.4 НК- лишаване от правоуправление на МПС от страна на БРС, като същото е сторено,без да е ясно дали осъденият въобще някога е имал придобито подобно право. По данни на прокуратурата, посочени в искането за възобновяване, той никога не го е притежавал. По този начин се твърди,че материалният закон е приложен неправилно.
За да се даде отговор дали са допуснати посочените нарушения на чл.348, ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, настоящата инстанция следва да спомене няколко съществени обстоятелства, относими към процесния спор. Първо, видно от воденото досъдебно производство, в хода на същото, поне що се касае до обвинение за поведение спрямо МПС, на Т. е бил вменяван единствено чл.346 НК. С оглед такова престъпление е сключено споразумението между осъдения и представител на Б.. За това си свое процесуално действие държавният обвинител нито е длъжен по закон, нито е изразил някаква мотивировка. Липсата на подобно задължение при одобряване на споразумението се наблюдава и касателно решаващия орган-съда. Последният одобрява споразумението, когато то не противоречи на закона и морала-чл.382,ал.7 НПК. Само ако не е така и се налага делото да бъде върнато на прокурора или да се постигне някаква промяна в споразумението, за да се преодолее противоречието, първостепенният съдебен състав следва да изложи свои съображения.
По конкретното дело, принципни промени са видни съгласно протокола от съдебно заседание на 14.07.10 г., когато прокурорът сам е поискал промяна по повод действителни законови нарушения на приложеното пред съда писмено споразумение, във връзка с квалификация на деянието по чл.346,ал.2 НК, в светлината на решаване на въпроса с наказанието лишаване на свобода за срок от една година по силата на чл.55,ал.1,т.1 НК. Предложена е правна квалификация по чл.346,ал.1 НК и законосъобразно налагане на наказание по чл.55, ал.1,т.1 НК за срок от единадесет месеца лишаване от свобода. Предложен е и различен от писменото споразумение първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. БРС е одобрил споразумението с корекциите, направени в открито съдебно заседание. И по споразумението,и по определението за неговото одобряване не се уточнява дали наказанието ще се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, каквато алтернативност е недопустима, но не се атакува пред ВКС.
Казаното дотук не е самоцелно. Липсата на мотиви както от страна на прокурора, така и от страна на първостепенния съд, при одобряване на споразумение по релевантни изводи за материалноправната квалификация, поставя върховната съдебна инстанция по наказателни дела пред възможността да оценява единствено доводите, изложени по искането на Главния прокурор за допуснати нарушения, а в тази връзка- за пръв път в хода на производството да се дава отговор на повдигнати съществено относими към квалификацията въпроси. Отправените упреци при това касаят само съда. А точно прокуратурата като институция е инициирала производството по споразумението в одобрения от съдебния състав вид, квалифицирайки в хода на цялото досъдебно производство престъпното поведение на Т. като такова по чл.346 НК. Тогава, когато аргументите са свързани с ярко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, въпросът е лесно решим. Например, съществено нарушение на материалния закон би представлявало определяне на условно осъждане в случай,че не са налице материалноправните предпоставки за това или когато осъденият е осъден за несъставомерно деяние.
В случая обаче, извън споменатия вече факт,че държавното обвинение е това, което е обмисляло дължимата материалноправна квалификация, трябва да се отбележи, че разпоредбата на чл.346 НК е тангираща в изключителна степен с кражба, предмет на която е МПС /както и с грабеж/. Поради тази причина в искането на Главния прокурор за възобновяване на съдебното производство с оглед повдигнатата проблематика, е следвало задълбочено да се мотивират разликите между двата текста. В него е трябвало да се анализират наличните фактологически данни, извлечени въз основа на законосъобразно събрания и правилно интерпретиран доказателствен материал, за да се аргументира осъществяване на кражба от страна на Т..
Видно от искането, обсъжданата претенция носи белезите на декларативност. На л.2 от него, абзац 2, е отправено твърдение, че разпореждането с противозаконно отнетата и държана вещ- МПС- чрез продаване на свидетеля В. А., определя съдържанието на умисъла на осъдения като такъв за извършване на кражба. Повече подробности няма. А именно формираният умисъл към момента на отнемането е основен белег, отличаващ кражбата и грабежа на МПС от престъплението по чл.346 НК, ситуирано в раздел ІІ “Престъпления по транспорта” на глава единадесета от особената част на НК “Общоопасни престъпления”. При кражбата, още с установяване на фактическата власт върху чужда движима вещ, у извършителя е наличен умисъл за разпоредителни действия с нея. Това важи и за МПС-то като движима вещ. Към момента на противозаконно отнемане на МПС, намерението на извършителя е да ползува вещта, не и да се разпорежда с нея. Експликирането на този умисъл чрез обективни действия, изводими от доказателствата, не се променя с факта, че по-нататък деецът е променил решението си и е предприел поведение по разпореждане с вещта.
По приложения в хода на досъдебното производство доказателствен материал, умисълът за разпореждане с процесното МПС е възникнал у Т. впоследствие, след осъществяване на друго извършено от него престъпно деяние, което не е предмет на настоящото дело. Разборът на доказателствената маса насочва на извод, че при отнемане на МПС-то намерението на Т. е било да ползува същото, а по-късно е решил да го продаде /разпоредително действие/, най-малко за да не бъде използувана колата като следа в разкриване на другото престъпно посегателство.
С оглед казаното, липсва допуснато нарушение на материалния закон със следващо в тази връзка недопущение на процесуалните правила, изразяващо се в неупражняване на правомощието по чл.248,ал.2,т.4 НПК от страна на съдията-докладчик, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, за да се приложи законът,който е трябвало да бъде приложен. Затова производството не подлежи на възобновяване на обсъжданото основание.

Що се касае до второто възражение по искането на Главния прокурор, за допуснато нарушение на материалния закон чрез лишаване на осъдения от право да управлява МПС,след като никога не е притежавал такова право, същото е основателно. Трябва да се подчертае, че отново представителят на държавното обвинение е предложил налагане на обсъжданото допълнително наказание, без да събере надлежни доказателства дали Т. е придобил споменатото право. Вярно е,че и съдът е следвало да разсъждава по този въпрос по силата на нормата на чл.387,ал.7 НПК. В конкретния казус, във връзка с обсъждания елемент, споразумението действително противоречи на закона. В този смисъл упрекът, заложен в искането на Главния прокурор, е споделим.
Съгласно ППВС 1/87 г. не могат да бъдат лишавани от право като наказание по НК лица, които не притежават съответното право. Изключение правят само временно изгубилите същото, тъй като се презюмира,че след изтичане на срока на лишаването им, те ще го възстановят. В кориците на делото липсват данни Т. някога да е придобивал право да управлява МПС, дори и за различна категория. В искането на Главния прокурор се твърди, че според получени в ОП-Бургас писма № 8765/26.07.10 г. на ОДМВР-Бургас и № 22199/10 г.на ОДМВР-В., на осъдения не е издавано свидетелство за правоуправление на МПС и той не е правоспособен водач.
С оглед гореизложеното, при одобряване на споразумението БРС е допуснал и нарушение на материалния, и нарушение на процесуалния закон, както се настоява в искането на Главния прокурор, неконстатирайки липсата на доказателства за придобиване на коментираното право.
Казаното обаче не е свързано с отговори на визираните в разпоредбата на чл.381,ал.5 НПК въпроси относно извършеното престъпление и обезателно дължимото в тази връзка наказание. Същинската част на споразумението не се нуждае от ревизиране, което може да бъде сторено само от първостепенен съд. Единствената последица в случая, след възобновяване на наказателното производство, за изправяне на допуснатия порок на материалния закон, би била отмяна на наложеното на осъдения наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, тъй като такова поначало не може да бъде определено.
Доколкото коментираното е в полза на Т., а с оглед естеството на нарушението негово съгласие за сключване на споразумение не следва да се търси, няма пречка върховната съдебна инстанция по наказателни дела директно да подходи към отмяна на определението в тази част.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по Н.О.Х.Д.2749/10 г.по описа на РС-Бургас в частта, в която с протоколно определение от 14.07.10 г. е одобрено споразумение между РП-Бургас и Р. Й. Т. /И. Ю. Т./, като на основание чл.346,ал.4 НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

ОТМЕНЯВА определението в частта, в която на основание чл.346,ал.4 НК на Р. Й. Т. /И. Ю. Т./ е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/