Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 07.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и девети май двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 767/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби изготвени лично от подсъдимия и от служебния му защитник адв. С. К. против въззивно решение № 66 от от 28.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 64/2013 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържа оплакване за допуснато нарушение, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 от НПК, като се излага съображение, че при индивиуализацията на наказанието не са преценени процесуалното му поведение и семейното му състояние. В жалбата и в съдебно заседание от защитника се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.2 и 3 от НПК, в подкрепа на които се излагат съображения, че въззивният състав съществено е нарушил процесуалните правила, като не е отстранил нарушението на първоинстанционния съд, който не се е произнесъл по цялото обвинение и е потвърдил присъдата в частта за размера на наказателната отговорност, който е завишен и явно несправедлив. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде изменено чрез намаляване по размер на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 301 от 24.10.2012 год. постановена по НОХ дело №4597/2012 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Р. С. И. за виновен в това, че на 23.06.2012 год. в гр.С., в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – златен медальон на стойност 202.50 лв. от владението на Е. Х. Х. с намерение противозаконно да я присвои като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 чл. 29 ал.1 б.”б” и чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 66 от 29.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 64/2013 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на процесуалните правила не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя са идентични с оплакването пред въззивната инстанция и се свеждат до това, че първоинстанционният съд съществено е нарушил процесуалните правила, като е отказал да уважи искането му за отлагане на делото за да възстанови имуществената вреда и да бъде постигнато споразумение, а отделно от това не се е произнесъл по цялото обвинение, което въззивната инстанция при наличието на съответно оплакване в този смисъл не е отстранила. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Софийският апелативен съд е проведено в съответствие с разпоредбите на глава двадесет и първа от НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът е сезиран с бланкетна жалба от подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е неправила и се иска да бъде отменена или изменена чрез намаляване по размер на наложеното наказание. В съдебно заседание са развити доводи за съществено ограничаване на правата му с отказа на първоинстанционния съд да му даде срок и възможност да възстанови щетата с оглед сключване на споразумение и с липсата на произнасяне по квалификацията на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. “а"от НК и за явна несправедливост на наказанието. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Самостоятелно ги е оценил поотделно и в логическата им връзка, не е констатирал превратно възприемане на съдържащите се в тях факти и погрешни правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не приема доводите в тяхна подкрепа. Изложените съображения не са произволни и от тях подсъдимият е узнал защо е осъден правилно с присъдата. На стр. 3 от мотивите съдът е възприел оплакването му за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразило се в липсата на произнасяне от решаващия съд по предявената с обвинителния акт квалификация на деянието при наличието на двете форми на “опасен рецидив” по чл. 29 ал.1 от НК. Подробно е обсъдил съдебното му минало и е конкретизирал присъдите, които обуславят наличието на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б.”а” и “б”от НК, каквото обвинение му е предявено с обвинителния акт. Мотивирано е приел, че нарушението е допуснато с квалификацията на деянието като опасен рецидив само по чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, но е изложил законосъобразни съображения, поради които е преценил, че не може да го отстрани в рамките на въззивното производство инициирано само от жалба на подсъдимия, защото не може да утежнява положението му. Незаконосъобразно е разбирането на жалбоподателя, че въззивният състав е бил длъжен да го оправдае за това квалифициращо обстоятелство и като не го е сторил е ограничил правата му да узнае точно за извършването на какво престъпление е осъден. Извършеното от подсъдимия деяние точно е квалифицирано като грабеж извършен при условията на опасен рецидив, по което не се възразява. Пропускът на първоинстанционния съд да посочи и двете форми на опасния рецидив не е довел до различна правна квалификация, но дори и да беще така не съществува процесуална възможност не само за утежняване положението на обжалвалата страна, но и за нейното смекчаване посредством оправдаването на подсъдимия при констатацията, че двете хипотези на “опасен рецидив” са налице. Този пропуск не може да бъде отстранен без съответен протест и не е основание за оправдаване на подсъдимия. Съдът може да отмени присъдата и да оправдае обжалвания подсъдим само ако прецени, че деянието не е извършено, не е извършено от него или не е извършено виновно и когато не съставлява престъпление, а не и когато контролираната инстанция е пропуснала да се произнесе по цялото предявено обвинение. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че производството пред първоинстанционния съд е проведено при спазване правата на подсъдимия, така както са регламентирани в НПК. На стр. 4 от мотивите на въззивното решение, съдът е изложил достатъчно съображения, поради които е отхвърлен довода за ограничаване на процесуалните му права от първоинстанционния съд, който при приключване на съдебното следствие е отказал да отложи разглеждането на делото с оглед евентуалните бъдещо възстановяване на вредите и сключване на споразумение с прокурора. Решаването на делото със споразумение е една правна възможност, за реализацията на която е необходимо постигане на съгласие между прокурора и защитника по въпросите посочени в чл. 381 ал.5 от НПК. То не е право на подсъдимия, упражняването на което съдът е длъжен да осигури, независимо от волята на прокурора. Съдът има контролни функции преди окончателното му одобряване, като може да предлага промени в него и да откаже одобрението му, но не може да замести волята на прокурора, защитника и подсъдимия. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 от НПК също е неоснователно. Извън довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на които беше отговорено, то се мотивира с неправилна преценка на процесуалното му поведение и семейното положение, като обстоятелства от значение за определяне размера на наказателната отговорност. Такива нарушения по делото не са допуснати, като не са допуснати и други, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни опраквания. Въззивният състав, които е сезиран и с довод за явна несправедливост на наказанието по размер е изпълнил правомощията си по чл.чл. 313 и 314 от НПК при проверката на нейната правилност, като е констатирал, че първоинстанционният съд при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 от НПК е отчел всички обстоятелства, релевантни за размера му. Мотивирано е възприел извода, че липсват основания за индивидуализация на наказанието под предвидения за престъплението минимум, при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК, защото приетите за смекчаващи обстоятелства млада възраст и невисока стойност на предмета на престъплението не са изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко и най-лекото наказание от пет години лишаване от свобода. Възрастта на подсъдимия не му е попречила да има изключително богато криминално минало, като престъпните посегателства е започнал да извършва на петнадесет годишна възраст. Стойността на предмета на престъплението сама по себе си също не е основание за допълнително смекчаване на наказателното положение при оказаната съпротива от пострадалата, която успяла да запази част от накита си. В двете фази на процеса не е имал поведение, способствало за разкриване на деянието, поради което неоснователно се поддържа, че е улеснил следствените органи и този факт не е отчетен от съдилищата като смекчаващи отговорността обстоятелство. Под страх от наказателна отоворност в декларацията за семейно и материално положение и за имотно състояние /л.98 от досъд. производство/ не е декларирал наличието на малолетни деца, за които да полага грижи. Доказателства в този смисъл не е представил и в съдебното следствие, поради което неоснователно се твърди в жалбата, че наказанието е индивидуализирано като не е взето предвид, че има две малолетни деца, за които полага грижи. При установената фактическа обстановка и в рамките на приложения материален закон, наказанието от шест години лишаване от свобода е индивидуализирано при постигнат баланс между тежестта на извършеното деяние и определеното за изтърпяване наказание. Не само е определено в рамките на закона, предвидени за престъплението по приетата квалификация, но надвишава само с една година минимума от пет години. Точно са преценени степента на обществената опасност на деянието и дееца, като са отчетени проявената дързост и престъпната упоритост при незачитане на чуждото имущество, намерила израз в предходните шестнадесет влязли в сила присъди, от които една за кражба и всички останали за грабежи. Извършил е деянието само няколко месеца след влизане в сила на поредната присъда за грабеж, придружен с причиняване на средна телесна повреда. Очевидно ефективно изтърпяните за периода от 21.11.2007 год. до 17.11.2011 год. наказания лишаване от свобода по обособените две съвкупности съответно от три и от две години /л. 97 от досъдебното производство/ не са му оказали достатъчно поправително и превъзпитателно въздействие. Налаганите му сравнително леки наказания са създали в него чувство за ненаказуемост. Тези данни подкрепят извода, че следва да бъде изолиран от обществото за приетия от съдилищата срок, за да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да осмисли бъдещото си поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 66 от 28.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 64/2013 год по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 301 от 24.10.2012 год. по НОХ дело № 4597/2012 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: