Р Е Ш Е Н И Е № 523 София, 30 декември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Руско Карагогов .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 1952/2013 год. Производството е касационно, образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК, по жалба от подсъдимия З. С. М. против въззивно решение № 1059 от 06.VIII.2013 г. по внчхд № 5327/2012 г. на Софийски градски съд с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията му са, че не му е дадена възможност да упражни правото си по чл. 24, ал. 2, изр. 1-во във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и че са му нарушени правата по чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от НПК. Подсъдимият сочи също така, че постановеният съдебен акт е оставил съмнение върху въпроса за неговата невинност като е следвало да бъде произнесена оправдателна присъда, а не отменително въззивно съдебно решение. Защитата на подсъдимия З. С. М. в съдебното заседание и представена писмена защита оспорва размера на обезщетението и моли същото да бъде намалено от 2000 /две хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна и следва решението на Софийски градски съд да остане в сила. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С първоинстанционната присъда от 17.IX.2012 г. на Софийски районен съд, постановена по нчхд № 21113/2011 г. е ангажирана наказателната отговорност на касатора З. С. М. за това, че на 08.X.2010 г. в [населено място] с жалба от 28.X.2009 г. до ВСС-Комисия за борба с корупцията приписал извършване на престъпление от К. Р. М., а именно клевета по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2-ро във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, разпространена чрез жалба до ВСС-Комисия за борба с корупцията, за което на основание чл. 78а, ал. 5 във връзка с ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2-ро във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно съдебно решение присъдата е отменена в наказателната част и производство е прекратено на основание чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а в гражданската част присъдата е изменена като е намален размерът на обезщетението на 2000 /две хиляди/ лева. Доводите на служебния защитник на подсъдимия относно размера на обезщетението не следва да бъдат обсъждани. Рамката на касационната проверка е очертана от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 НПК и ограничена от чл. 346, т. 4 от НПК. Цитираната процесуална норма допуска касационният контрол да бъде упражняван само по отношение на обжалваната част на въззивното съдебно решение, с която се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, поради което произнасяне по гражданско-правната част е недопустимо. Доводът, който се навежда с касационната жалба е относно приложението на чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК и относно това кой има право да упражни тези права пред съда. Вън от съмнение е, че това може да бъде подсъдимият лично или чрез изрично упълномощен за това от него защитник. След внимателният прочит и анализ на разпоредбите на чл. 24 от НПК се налага извод, че това е право само на подсъдимия, което той може да реализира лично или чрез изрично упълномощен за това негов защитник. Всички хипотези на чл. 24 от НПК са с оглед личността на подсъдимия (intuitu personae) и затова законодателят е предоставил правото по чл. 24, ал. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК на подсъдимия или на изрично упълномощен за това негов защитник. С оглед на това настоящият касационен съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НПК. Ограничено е правото на подсъдимия по чл. 24, ал. 2, изр. 1-во във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд не е следвало да уважава искането по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК на служебния защитник на подсъдимия, а е трябвало да отложи делото за явяването на подсъдимия в съдебно заседание, на което той лично да изрази волята си. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК ВКС Р Е Ш И: Отменя въззивно съдебно решение № 1059 от 06.VIII.2013 г. по внчхд № 5327/2012 г. на Софийски градски съд и връща за ново разглеждане от процесуалния стадий на съдебното следствие на друг състав от същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: