Решение по т.д. №490/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №. 78 гр. София, 07.05.2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №490/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Иванова А. и П. Т. А. срещу решение № 554/09.04.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4408/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено частично първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 80 000 лева на всеки до пълнопредявените размери от 300 000 лева за първата и от 200 000 лева-за втория ищец. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди: претърпени от ищците страдания от смъртта на техния син при ПТП на 21.09.2010 г..Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че загиналото момче е единствен син на ищците и е било едва на 17 години към датата на смъртта, както и изключително тежкото душевно състояние, в което са изпаднали ищците след загубата на сина им. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при произнасяне на обжалваното решение , съдът се е съобразил с ППВС № 4 /1968 .т.8 . С определение №836 от 13.11.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е счел за справедливи по размер присъдените на всеки от двамата родители на загиналия при ПТП син на ищците Т. А. обезщетения за неимуществени вреди, съдът се е позовал на установеното със сила на пресъдено нещо основание за ангажиране отговорността на застрахователя: застрахователно правоотношение срещу риск ГО“ на водача на МПС, с което е причинена смъртта на загиналия, виновното противоправно поведение на водача, довело до самото ПТП. Това следва от обстоятелството, че въззивната жалба е била подадена само от ищците и относно занижения размер на присъдените обезщетения. Въззивният състав е приел за справедливи размерите от по 120 000 лева за всеки ищец като ги е рдуцирал до присъдените размери, с оглед установеното съпричиняване на 1/3 от вредоносния резултат, доколкото вещите лица по назначените и изслушани А. и МЕ са категорични, че колата, в която се е возил като пътник загиналият е била оборудвана с предпазни колани на предните и задни седалки и същият не се е ползвал от тях, поради което е изхвърчал от удара извън колата, вследствие на което е получил наранявания и разкъсвания на жизнено важни органи, което е довело до смъртта му. Относно правният въпрос от значение за изхода по спора е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС-ППВС№4/68 , която изисква при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, решаващият спора съд да обсъди всички конкретни обстоятелства имащи значение за конкретния спор и да изложи своите мотиви по тях. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че загиналото момче е непълнолетно и се явява единствен син на двамата ищци, както и че същите са преживели изключително тежко внезапната му смърт:затворили са се за външния свят и оплакват неговата загуба /свид. показания на св.В./. Става въпрос за особено тежък случай на внезапна загуба на изключително близък човек с последица непоправима душевна травма и за двамана ищци , поради което и настоящия състав на ВКС,ТК,Второ т.о. счита, че следва да се определи обезщетение в максимално общопретендирания и за двамата размер от по 200 000 лева на всеки. От друга страна е доказано по категоричен начин и съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал при ползване на предпазен колан последиците от удара при ПТП биха могли да не са смъртоносни. Ето защо при приет размер на съпричиняването от 1/3 и липса на оспорване с жалба от ответната страна споменатият размер на обезщетението за всеки един от двамата родители следва да се намали с по 1/3 или следва да се присъдят от по 133 333,33 лева на всеки. Ето Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на 2 133,33 лева, както 2 770,20 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П. на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по минимума по Наредба №1 от 2004 г. на ВАС Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 554/09.04.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4408/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено частично първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на С. Иванова А. и П. Т. А. срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 80 000 лева на всеки до пълнопредявените размери от 300 000 лева за първата и от 200 000 лева-за втория ищец, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. София да заплати на С. Иванова А. и П. Т. А. сумите от по 133 333,33 лева на всеки - застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 21.09.2010 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 133,33 лева, съобразно уважената част от иска в настоящото производство, както и 2 770,20 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П..на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв., определен по размер, съгласно Наредба №1 от 2004 г. на ВАС ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.