О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143 гр.София, 28.02.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3356 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Ю. против решение № 10323 от 4.4.2021 г., постановено по гр. д. №654 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, втори състав, с което е отменено решение №8413 по гр. д. № 1281 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, постановено е друго за отхвърляне на предявените от С. А. Ю. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради насилствената асимилационна политика през 1984 г. срещу лица с турско етническо самосъзнание и иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. поради продължилия 28 години наказателен процес по производство с последен деловоден номер ДП № П-048/99 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.2б от ЗОДОВ над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е нищожно, недопустимо, необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи вероятна недопустимост на решението и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е с оглед принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност съдът да се произнесе по невъведени от ответника в съдебния процес факти или възражения? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото? 3. Нужно ли е пълно и главно доказване на неимуществените вреди от нарушението на чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС, причинени от прекомерната продължителност на делото? 4. Кои са предпоставките и критериите по чл.2б от ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебно производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза, по отношение на пострадалия от разследваните по същото престъпни деяния, особено ако в извършването им са обвинени висши държавни ръководители и хора, облечени с държавна власт? В частност необходимо ли е ищецът да докаже, че е упражнил правата на частен обвинител и граждански ищец, има ли значение дали може да предяви граждански иск и дали може да упражни защита като граждански ищец по реда на ЗПГРРЛ? Отговорите на тези въпроси зависят ли от други обстоятелства, като това, че делото не е стигнало съдебна фаза, давността за разследваните престъпления е изтекла, какъв е предметът на разследването, липсата на предявяване на материалите на пострадалите, недаване на информация и достъп до делото и до доказателствата на пострадалите под предлог, че делото е секретно, неефективността на проведените производства по чл.368 от НПК по искания на някои от пострадалите и други? Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на С. А. Ю. срещу Прокуратурата на Република България, в която ищцата подробно е изложила по какъв начин е пострадала от т.нар „възродителен процес“ в страната. Описала е изпитанията, на които е била подложена като ученичка по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на нейния баща и лишаването му от свобода в Б., както и от изселването на семейството в Република Турция. След демократизирането на България е започнало разследване за престъпленията, извършени по време на т.нар. „възродителен процес“ и е било образувано следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили. Интерес от развитието на това дело е проявявал до смъртта си нейният баща, тя лично е била разпитана като свидетел през 2001 г. и през 2018 г. е подала жалба срещу определението за спиране. Въпреки това досъдебната фаза на делото продължава вече 28 години, давността за престъпленията отдавна е изтекла и няма изгледи да завърши с присъда. Ето защо е поискала Прокуратурата на Република България да и заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото и на разглеждане и приключване на делото в разумен срок в размер на 100 000 лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ. Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата да заплати на ищцата 40 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди на основание чл.2б от ЗОДОВ и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 100 000 лв. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил отхвърлен и го е отменил в частта, с която искът е уважен, като го е отхвърлил и в тази част. Освен това въззивният съд е счел, че срещу Прокуратурата е бил предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за причинените от ищцата неимуществени вреди от т.нар „възродителен процес“, който е неоснователен, поради което е отхвърлил и този иск. За да приеме, че искът по чл.2б от ЗОДОВ също е неоснователен, Софийският апелативен съд е анализирал разпоредбата на материалния закон и е констатирал, че ищцата претендира обезщетение като лице, търсещо определяне на негови граждански права и задължения. В наказателния процес такова лице може да бъде граждански ищец и частен обвинител. Защита като граждански ищец ищцата е могла да получи по реда на специалния Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, а след изтичане на законовия срок- по реда на ЗЗД. Нито бащата на ищцата, нито тя е била конституирана като частен обвинител, поради което няма право на обезщетение за вреди от забавяне на следственото дело. Така постановеното решение не е нищожно, тъй като след поправката на очевидната фактическа грешка в номера на делото на първоинстанционното решение волята на въззивния съд е ясна и недвусмислена. Въззивното решение обаче е недопустимо в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от т. нар. „възродителен процес“, тъй като такъв иск не е бил предявен. От мотивите на решението е видно също, че отхвърляйки изцяло иска по чл.2б от ЗОДОВ, въззивният съд е дал разрешение на четвъртия въпрос на касатора в противоречие с решение № 60265 от 20.12.2021 г.по гр. д. № 1701/2021 г. на IV ГО на ВКС, поради което в тази част също следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По другите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не се констатира противоречие между дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси и практиката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10323 от 4.4.2021 г., постановено по гр. д. №654 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, втори състав. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 5/пет/ лева държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: