Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 17.02.2015 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 6575/2014 г ., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Т. П. Т.за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 148/13.06.2013 на Апелативен съд Велико Търново, постановено по въззивно гр.д.№ 116/2013 г. Молителят твърди, че това решение противоречи на споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с решение от 07.04.2010 г. по гр.д. № 163/2010 г. от Никополския районен съд и решение № 772/30.10.2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по гр.д. № 5186/2008 г. Ответниците по молбата М. Г. Р. и С. П. Р., чрез адв. Д. Х., са възразили, че молбата по чл. 303 ГПК е неоснователна, тъй като не са налице влезли в сила съдебни решения между същите страни, които да си противоречат. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. М. Г. Р. и С. П. Р. са предявили против Т. П. Т. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С решението, чиято отмяна се иска, Великотърновският апелативен съд е обявил за окончателен предварителен договор от 08.08.2008 г., с който Т. П. Т. продава на М. Г. Р. и на С. П. Р. следния недвижим имот: магазин с площ от 37.70 кв.м.,с идентификатор ., представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор ..,построена в застроено дворно място ., съставляващо УПИ. и УПИ-. в кв.. по плана на [населено място], заедно с 8% ид.части от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 ид. части от правото на собственост върху гореописаното дворно място, при следните права: 1/3 ид.част от имота за М. Р. и 2/3 ид.части за С. Р., при условие,че М. Р. и С. Р. заплатят на Т. П. Т. в сумата 260 000 лева, неизплатена част от продажната цена по следния начин : М. Р. сумата 86 666 лева,а С. Р. сумата 173 333 лева, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила; осъдил е М. Р. и С. Р. да заплатят следващите се разноски по прехвърлянето на имота, както следва; осъдил е Т. П. Т. да заплати на М. Р. и С. Р. направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 3 547.65 лева, а на М. Р. и направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 2 400 лева. Според молителя, това решение противоречи на други две, с които е установено, че той не е собственик на имота, предмет на предварителния договор. Одобрената от съда спогодба между Т. Т. и бившата му съпруга по бракоразводното дело няма как да се ползва със сила на присъдено нещо в отношенията между Т. Т. и насрещните страни по иска с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Следователно, няма качеството на „друго” решение по см. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК Решение № 772/30.10.2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д. № 5186/2008 г., е постановено по реда на чл. 304 ГПК и с него е отменено влязло в сила решение на Русенския районен съд, като делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на необходим другар. Това решение не се ползва със сила на присъдено нещо, така че изобщо не може да бъде основание за отмяна по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК на друго, влязло в сила съдебно решение. Отделно, страните по спора, по който делото е върнато за ново разглеждане на Русенския районен съд, след отмяната, също не са идентични с тези по иска с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено, преди това, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. В случая посочената идентичност не е налице. Цитираното от молителя решение № 431/1998 г. на ВКС по гр.д. № 257/1998 г., 5-чл. състав, няма отношение към настоящия случай, доколкото в цитираното решение е разглеждана хипотеза на идентични от субективна страна дела, като е прието, че между тях има и обективен идентитет. Съдебните решения имат обвързваща сила само в отношенията между насрещните страни по спора, съответно техните частни или универсални правоприемници и трети лица, спрямо които материална норма определя, че са задължени наравно със страните по делото /т.нар. случаи на необходимо другарство/. В случая, безспорно, по всички дела – това, чиято отмяна се иска и по посочените от касатора, насрещните страни са различни. Поради изложеното, не са налице две противоречиви съдебни решения по един и същи спор и молбата за отмяна е неоснователна. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на Т. П. Т. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 148/13.06.2013 на Апелативен съд Велико Търново, постановено по в.гр.д.№ 116/2013 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: