Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
Гр.София, 19.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април, 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора БЛИЗНАКОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.214/23 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1/06.01.23 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.127/22 г., е потвърдена присъда №5/28.02.22 г., постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н.Д. 431/21 г., с която подсъдимият И. И. Д. е признат за невиновен да е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3, б.Б,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.342,ал.1 НК.
Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпил протест на представител на АП-Бургас, в който са развити касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпила е жалба и от частните обвинители М. А. и И. И. чрез техния повереник, в която са развити касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. И в нея е отразено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС.
В съдебно заседание пред ВКС и представителят на ВКП, и повереникът на частните обвинители /последните,редовно призовани, не се явяват/ настояват да бъдат уважени касационните респективно протест и жалба.
Самият подсъдим и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Депозирали са становище, съгласно което сезиращите настоящата инстанция документи не са основателни.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протестът и жалбата на частните обвинители и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Настоящото наказателно производство се отличава с характеристиката фактите да бъдат установени,доколкото е възможно със средствата и способите на НПК, но тяхната интерпретация да е твърде гъвкава според становището на всяка атакуваща страна; и да се цели постигане на благоприятен за нея резултат, независимо от даденостите по процесуалната действителност. Поначало са ясни тезите и на представителя на държавното, и на частното обвинение в насока на претенции по атакувания съдебен акт- относно неправилно приемане на обстоятелството за това кога автомобилът, излязъл от земен път и пресякъл пътното платно на управляваната от подсъдимия кола, е станал опасност за движението, възникнала за възприемане от дееца, от една страна, а от друга-дали са допуснати нарушения на пътното законодателство от Д. и ако да, те в причинна връзка ли са с настъпилия противоправен резултат. Поради извлечените общи проблеми възраженията по протеста и жалбата на частните обвинители ще получат обсъждане с оглед поставената конкретна проблематика.
Най-важното по мнение на настоящата инстанция обстоятелство е, че въпреки положените процедурни усилия- и на ДП, и на съдебното производство- не е установено какво е било движението на автомобила „Сеат Ибиза“, управляван от починалата Ц. П. при излизането й от земен път, със задължение да осигури предимство на движещите се по основното пътно платно автомобили. В назначените по делото автотехнически експертизи, вещите лица по които са изслушани пред съда, е отразена идеята, че поради липса на категорични данни за движението на тази кола, те отговарят вариантно на база на принципни възможности за начина, по който се е появила на пътното платно и е пресякла пътя на движещия се направо лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от подсъдимия. Подкрепящи данни в тази насока липсват. Същевременно, несъмнено вярно е заявено от експерта К., а и е прието от контролирания съд,че началният момент на възникване на опасността е въпрос, разрешим от решаващата инстанция, а не от вещите лица, на базата на събраните доказателствени материали, и в частност на основа на направените технически изводи по съответните експертизи.
Казаното определя несъстоятелност на аргументацията на прокурора в неговия протест за неправилност на направените изводи, несъответстващи на установените по делото факти, с излагане на личен за страната техен прочит. Такова оплакване реферира към необоснованост, която не е касационно основание, а не към изразената словно претенция за допускане на нарушение на чл.348,ал.1,т.2 НПК от БАС. Освен това според изложеното в сезиращия коментиран документ се обсъждат доказателства, както те се струват полезни за обвинителната теза, без да им е придадено съответното съдържание в светлината на мотвировката на съдебната позиция, срещу която трябва да се спори пред върховната наказателна юрисдикция по правото.
Най-напред се уточнява,че моментът на възникване на опасността следва да се приема като по-ранен от навлизане на автобила Сеат на пътното платно, още когато се е движел по страничния черен път, с явното намерение за излизане от него и пресичане на платното на колата, управлявана от дееца. На тази база е изведено заключение, че деецът е можел да забележи лекия автомобил, управляван от П., когато той е отстоял на метър от границата на платното и телената ограда с бетонните колове; и наличната растителност в основата й е ограничавала само частично видимостта на водачите на двата автомобила за стриктно възприемане.
На първо място трябва да се отговори, че позицията за установяване на колата Сеат на един метър разстояние от мястото на пресичане на земния път с главното пътно платно е обсъждана като вариантна от вещите лица- автотехнически експерти в съдебно заседание, при това в статично за водача П. положение. Тя е отхвърлена като технически неправдоподобна, най-общо казано не само поради липсата на обективни данни за подобно поведение на потърпевшата, но и като неустановима поради липсата на следи от тръгване на колата от такова разстояние, които биха били налични, ако е станало. Неслучайно впрочем не присъства подобен отговор в писменото изложение на вещите лица, чиято вариантност при липсата на изходни обективни данни се е фокусирала върху възможни с оглед практиката и житейския опит хипотези. Така е прието от инстанциите по същество и затова те не са намерили за нужно да пристъпят към назначаване на допълнителна експертиза за даване на отговори в обсъждания аспект.
На второ място, в потвърждение на своята теза прокурорът при апелативната инстанция е разкрил като достатъчно установеното за него по експертен път обстоятелство,че подсъдимият е имал видимост към черния път с обратен наклон към пътното платно и лек бордюр, точно понеже вещите лица са заявили,че единствено при намиране на колата на един метър от пресичане на пътищата /ако е спряла обаче/, деецът би могъл да има видимост към нея и да реагира като на внезапна опасност. Ето защо, въпреки неприсъствието на обективни данни за това, както и че С. е имал намерение да продължи с включване в главното платно, без да даде предимство на автомобила на подсъдимия, се релевира възможност да се приеме постановка /този съд добавя-т.6/ по ТР №28/28.11.84 г., постановено по Н.Д.№10/84 на ОСНК на ВС на РБ.
Само с оглед безпределна яснота трябва да се заяви, че посоченото тълкувателно решение е издадено по силата на отменения Закон за устройство на съдилищата от 1976 г. и не е равностойно на актуалните тълкувателни решения по ЗСВ. Изводите по тези актове са ръководни /чл.52,ал.1 ЗУС/, а не задължителни за спазване, каквито са тези по тълкувателните постановления на пленума, издадени по силата на ЗУС /чл.59/, от една страна.
От друга- след като така или иначе обсъжданото тълкувателно решение е цитирано от представителя на държавното обвинение, то позоваването би следвало да се основава на идентична пътна обстановка, за да бъдат обмисляни съответните указания. Простият прочит на цитираното от прокурора в неговия протест установява,че с оглед възприемането на по-ранен момент на опасността,третираният посочен като примерен случай се отнася за движението на пешеходец, който е видим за водача на МПС и с поведението си явно или очевидно показва,че във всички случаи ще навлезе в пътното платно. Казано другояче, налице е неотносимост към настоящия казус поради опорни данни за създаващия опасност, който при това е съвсем различен тип участник в движението от МПС, излизащо от необозначен черен път със задължение на даде предимство на водачите на ППС, използващи главния път. В смисъла на опасност по начина, по който се поставя въпросът от държавното обвинение, по-скоро би било възможно да се обмислят постановките по решение №13/11.05.77 г., постановено по Н.Д.13/77 г. по описа на ОСНК. Те са очертани от решаващата втора инстанция и отнасянето към тях основателно не съвпада с прокарваната в касационния протест теза.
По-нататък, необходимо е да се обсъди и следващият вариант, при който би било възможно да не настъпи удар между Сеата и Фолксвагена, развит като неправилно интерпретирани от БАС отчасти по прокурорския протест, но най-вече по жалбата на частните обвинители. Според последната дори, тази хипотеза не била обсъдена от съдилищата по фактите, в каквато връзка са изложени както общи възражения за качеството на атакувания съдебен акт като несъответстващ на правилата за изготвяне на такъв поради липсата на отговори на отправени доводи на атакуваща страна, така и конкретни изявления на вещи лица, които не били взети предвид.
В жалбата на частните обвинители се сочи необсъдената от ревизирания съд точка 14 от заключение на АТЕ, без да се уточнява кое-при няколко такива очевидно това е оставено да бъде самостоятелно разкрито от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. И тук е нужно е да се съобщи безспорно вярно приетото от БАС, че поради липсата на обективни данни за движението на автомобила Сеат вещите лица са изследвали най-вероятностните случаи. Те са защитавали изводите си в съдебно заседание както пред СлОС,така и пред въззивния съд. За да се възприеме обаче единствената благоприятна за позициите на държавното и частно обвинение хипотеза, не стига само позоваване на нея като разяснявана пред съдилищата, а е нужна и доказателствена подкрепа на същата със способите и средствата, предвидени в НПК.
Собственият преглед на материалите по делото, осъществен от ВКС, установява, че размишленията на недоволните страни се концентрират върху един единствен извод по тройната автотехническа експертиза, приложена на л.82 и сл.от т.2 на ДП, когато би било възможно да не настъпи удар между двата автомобила. Неяснотата относно движението на Сеата обаче не би се преодоляла, което става разбираемо от разясненията на експертите в съдебно заседание. И така, в писменото изложение на експертизата /стр.22 от самата нея,както е цитирано в касационната жалба, или л.105 от т.2 на ДП/ е прието, че автомобил Сеат е потеглил от място на 1,6 м преди дясната граница на платното за движение, което съвпада с най-ниската част преди прехода към границата с най-близката пътна лента. Това е разглеждано като най-вероятна хипотеза. Водачът на Фолксвагена е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то при възприемане на опасността към момента на потегляне на Сеата, при запазване на посоката от страна на подсъдимиия само в собствената лента, при режим на скорост 90 км/ч.и с предприето спиране. Отговорът на въпроса е под №14 /както се цитира в жалбата/ и е отразен на л.110 от т.2 от ДП, като изрично е споменато, че „в този случай е ВЪЗМОЖНО двата автомобила да се разминат без удар.“
Тъй като предмет на разглеждане пред ВКС е съдебният акт на втората инстанция, а пред същата е даден ход на допълнително въззивно съдебно следствие и са преразпитани вещите лица, изготвили обсъжданото по-горе експертно заключение, ще се осъществи преглед на техните разяснения именно пред БАС. Тогава страните за пореден път са били в състояние да уточняват технически позициите си и да задават съответни въпроси. Експертите от своя страна се препотвърдили казаното от тях в съдебно заседание пред СлОС на 28.02.22 г., с допълнителни лично възприети от присъстващите в залата съображения. Така че не може да става дума за необсъждане на заявления, дадени от вещо лице У. в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, каквото възражение се прави в касационната жалба, след като въззивният съд е имал предвид устните разяснения както тогава, така и депозирани в процеса на допълнително съдебно дирене пред него. Това е видно и от съдебните мотиви.
„По делото няма обективни данни, най-вече следи за характера на движението на л.а.Сеат, който навлиза в платното на движение на л.а.Фолксваген. Навлизането е от земен участък-черен път,при което не са отбелязани следи от буксуване примерно или от чисто търкаляне, или някакви други следи, при които можем да обосновем евентуално вероятно движение на този автомобил /Сеата/.“ При тази предварителна заявка, която вече неколкократно се споменава в хода на процесното изложение, и с направени ясни изводи за задължението на пострадалата да осигури безопасно преминаване на движещите се по главния път МПС-та, както и какво е следвало да бъде нейното конкретно поведение в тази връзка, в съдебно заседание на 11.10.22 г.е потвърдено, че не би възникнал удар, ако автомобилът на подсъдимия не е бил в средата на своята лента за движение, а в близост до дясната й граница, ако С. е бил спрял преди да навлезе в пътното платно /на 1,6 м/ и в момента, в който последният е тръгнал и се е движел ускорително, деецът е бил реагирал чрез спиране /л.140, гръб, средата, от въззивното дело/.
На този фон изключително важен е бил поставеният и мотивно разрешен проблем,който категорично се неглижира от атакуващите страни- каква е била видимостта на подсъдимия към автомобила, излизащ от земния път, пресичащ неговото платно за движение? Установено е, че към момента на катастрофата по главния път не е имало никакви знаци, ограничаващи в посоката на движение на Фолксвагена скоростта, нито пък знак, указващ по някакъв начин за намиращ се вдясно земен път. Отстрани на платното е имало ограда от мрежа и циментови колове /по протокола за оглед/, с буйно израсла около нея зелена растителност /видна от снимките по албума към него/, от която само с взиране в статично положение /по думите на експертите/ е било възможно да се възприеме,че по черния път има автомобил. Съзирането на същия е било затруднено в още по-голяма степен поради сливащия се със зеленината цвят на колата, управлявана от П.. Казано с прости думи, видимостта е била ограничена до степен, че водачът на движещия се по главния път автомобил не е можел да възприеме наличието на какъвто и да е път отстрани /твърде несериозно е отправяне на упрек, че след като подсъдимият често пътувал по този маршрут и знаел за наличието на канал вдясно, трябва да е бил наясно и с излаза на черния път към неговото платно за движение/. А този елемент се явява решаващ както за неговото поведение, така и за това на водача на лекия автомобил Сеат, който изцяло е бил длъжен да се съобразява с тази специфика на конкретните пътни условия.
С оглед единствения възможен уточнен вариант за ненастъпване на удар следователно, няма как да се изисква подсъдимият да види колата в момента на потеглянето й от 1,6 м навътре от земния път, за да я възприеме като опасност, на която трябва да реагира с предприемане на аварийно спиране. Това важи и за допустимата за управление в конкретния пътен участък скорост на движение от 90 км/ч. Изложените аргументи, макар и с други думи, са приети и от решаващата втора инстанция, но биват подчертани от този съд, за да се отговори задълбочено на отправените пред него възражения за незаконосъобразен анализ, довел до невярно приложение на правото.
Тук е мястото впрочем, да се вземе отношение по оспорван от прокурора в неговия протест изключен от годната за ценене доказателствена съвкупност източник, а именно – протокола за проведения на 10.06.21 г.следствен експеримент. „Намаляването на доказателствения обем с изключване от доказателствата поради негодност на протокола от проведен следствен експеримент намирам за несправедливо, тъй като с него са били проверени не само показанията на подсъдимия Д. в процесуалното му качество на свидетел, но и отразените обстоятелства в протокола за оглед на местопроизшествието, проведен преди следствения експеримент. /стр.5 от документа на държавния обвинител, сезиращ този съд/.
Непонятно е от една страна за ВКС защо се говори за несправедливост, след като преценката за допустимост или не на доказателствен материал следва да бъде осмисляна по правилата на процесуалния закон, очертаващи същата /чл.13,ал.2 НПК/, а не доколко се струва справедливо или не на коя да е страна в производството да бъде взет предвид ползващ я по нейно усмотрение доказателствен материал. И значи ли това, че макар и да не са налице условията на НПК при извод за недопустимо събрана доказателствена информация, то поради нейното съдържание би следвало тя да се ползва на общо основание? Отговорът, разбира се, е еднозначно отрицателен!
От друга страна в контекста на обсъжданото, въззивният съд е демонстрирал категоричното си становище за основателно изключване от страна на СлОС на обсъждания протокол за следствен експеримент. Няколкото аргумента за това като че са убягнали от вниманието на атакуващата страна и тя се е фокусирала само върху участието в него на подсъдимия, но в качеството му на свидетел, преди да бъде повдигнато съответно обвинение, наред с проверка на заложените обстоятелства по проторока за оглед. Няма съмнение /л.30 и сл.от т.1 на ДП/, че процесният експеримент е проведен с оглед данни, „получени от разпит на свидетеля И. И. Д..“ Това е привлеченият по-късно като обвиняем настоящ подсъдим, което поначало изключва доказателствената стойност на заявеното от него по-рано като свидетел и респективно проверката му със способите на НПК. В този смисъл са изложените от БАС съображения на стр.31 от съдебното решение, с които ВКС се съгласява изцяло.
Установено е наред с казаното, че пътната обстановка при провеждане на третирания експеримент е била коренно различна- най-напред растителността от дясната страна на пътното платно по посока на движение на колата на дееца е била окосена, поради което е имало добра видимост към страничния черен път. При провеждане на самия експеримент автомобилите, за които е било прието че са включващите се в ПТП-то, са били в статично, а не в динамично положение, повтарящо в детайли данните по производството. И накрая, съдът е приел най-вече с оглед пълнота на изследване на изявленията на автотехническите експерти, че дори и да се има предвид информацията по експлоатирания способ на доказване, тя не установява най-достоверния вариант от множеството, разработени от тях, и в крайна сметка не променя изводите им.
Ерго, само позоваването на проверка на данните по огледния протокол не е достатъчна, за да се приеме обсъжданият способ на доказване за валидно присъединим към доказателствената съвкупност. Освен това, и при простия преглед на албума със снимки на местопроизшествието, неразделна част от огледния протокол /л.19 и сл.от т.1 на ДП/ се установява разлика в наличната зеленина вдясно от пътя, която един път придава различен прочит на следствения експеримент, и втори път- влияе в неблагоприятна за обвинението посока относно целените изводи за видимостта на дееца към намиращия се на черния път Сеат в деня на осъществяване на ПТП-то.
И на последно място в процедурен план, ВКС не се солидаризира със становището по жалбата на частните обвинители, че въззивната инстанция не е отговорила на отправените възражения и не е дала да се разбере какви изводи по експертните заключения приема за установени. Изписаните като общ упрек доводи, целящи да се възприеме липса на надлежна аргументация, дължима при изготвянето на съдебен акт, не държат сметка за конкретното съдържание на атакуваното решение и за изводимата воля на решаващата втора инстанция по доказателствените източници и формулираните въз основа на тях факти. Всички експертни изводи са посочени, както и устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание /стр.21-31 от мотивите/, като специално е изясняван и вариантът, който частните обвинители намират,че следва практически да бъде безкритично приет. Прочитът на атакувания съдебен акт ясно насочва защо това не е сторено.
Всичко казано дотук установява липса на процедурни пороци от страна на БАС- било при допускане,събиране, проверка и анализ на доказателствените материали /собствени и при разбор на процесуалното поведение на долния съд/, било при съблюдаване на правилата за изготвяне на въззивно решение- както цялостна проверка на присъдата по силата на официалното начало, така и чрез даване на отговори на всички решаващи отправени пред второстепенния съд възражения на атакуващите страни.
Неоснователна е жалбата на частните обвинители и по отношение на оплакванията за нарушения на материалния закон. Подобни доводи липсват в прокурорския протест, доколкото неговото съдържание е концентрирано върху процесуални оплаквания, чието уважаване ясно би извело и нарушение на материалното право чрез оправдаване на подсъдимия. В жалбата на частните обвинители пък нарушението е релевирано чрез отнасяне към сочения от тях като случил се вариант на спиране и движение на автомобила, управляван от пострадалата П..
На първо място в тази връзка трябва да се каже, че в процесния ден за подсъдимия са съществували само благоприятни фактори за управление по пътя- чудесно време, в средата на светлия ден, неактивно пътно движение и т.н., следователно, не е имало никакви обстоятелства, които да водят до извод за необходимост от неексплоатиране на максималнодопустимата скорост на движение от 90 км/ч., при липсата на ограничение в извънградски условия. Както е установено по доказателствен път, поначало в най-многото варианти при движение с такава скорост би настъпил удар между автомобила,управляван от подсъдимия и този, воден от пострадалата П., поради неспазване от страна на последната на нормата на чл.49 ЗДП. Правилно е прието, че именно поведението на потърпевшата жена стои в основата на причинената катастрофа и настъпилия противоправен резултат.
Въззивната инстанция се е съобразила със становището на първата такава както относно това,че нарушенията на подсъдимия, изразяващи се в управляване на автомобила с превишена скорост /доста близка до максималнодопустимата, трудно откроима в конкретната пътна обстановка/ и отклонението на управлявания от него Фолксваген вляво при констатиране на внезапно появилата се на пътя кола, водена от П. /невлияещо в негативен аспект за дееца поради поведението на пострадалата/, макар и да са реализирани, не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат и следователно не могат да ангажират изведената по обвинителния инструмент наказателна отговорност за дееца Д.. От стр.33 на съдебните мотиви натам БАС е обосновал тезата си, която не се атакува с противопоставяне на същността й. Просто по жалбата на частните обвинители се изразява генерално несъгласие с нея.
Ето защо този съд ще обобщи изявленията във връзка с несъобразяване с постановките на ТР №106/31.10.83 г.,постановени по Н.Д.90/82 г. , както е отразено в сезиращия документ, най-общо като отново подчертае, че не е прието наличие на причинно-следствена връзка на допуснатите от подсъдимия нарушения, подробно обсъдени от решаващите инстанции, с настъпилия вреден резултат. Изложените конкретни предпоставки за предотвратимост на удара не държат сметка за неотчитане на релевиращи по този повод факти при оценка на доказателствената съвкупност от една страна.
От друга- посочването на съдебно решение №172/95 г.,постановено по Н.Д.9794/94 г.по описа на 3 н.о.на ВС на РБ /данните по делото се сочат, както са отразени в жалбата/, съгласно което водачът не може да третира крайна необходимост, ако е причинена смърт или телесни повреди на лица,които не са участвали в създаването на опасността, какъвто е съпругът на пострадалата /пасажер в Сеата/, починал по-късно, но с получени травми от процесното ПТП, не отчита, че последният се е намирал в автомобила, който сам по себе си представлява възникналата опасност, без значение кой е управлявал колата. Просто казано, позоваването на разрешенията по съдебни решения по конкретни дела трябва да има предвид и идентичност на фактите, и същината на решимите проблеми.
На последно място в частта по приложението на материалното право, не може да не се обърне внимание на проблема, по който е взето отношение в съдебните мотиви на БАС, относно вменено допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата,визирано в чл.20,ал.2,изр.1 ЗДП, доколкото същото би било в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Я. е общият наказателен алгоритъм на обвиняване от страна на прокуратурата за допускане на нарушение, свързано с упражняване на режима на скоростта, като в обвинителния инструмент обяснимо възведеното обвинение е за такова по чл.21,ал.1 ЗДП, както и по чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП. В крайна сметка установяването на съставомерните факти пред съд води до прилагането на верния текст. Ето защо поначало обмислянето от страна на БАС на предпоставки по чл.20,ал.1,изр.1 ЗДП се явява само такова в рамките на общата визия по запълването на съдържанието на бланкетната наказателноправна норма. А в останалата част на мотивите, макар и несъмнено да се имат предвид изискванията на чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП, изписани само като такива по чл.20,ал.2 ЗДП /за разлика от задължението по изр.1, отразено на стр.35 от мотивите/, аргументацията на контролирания съд по неприсъствие на същите е ясно определима и споделима от настоящата инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1/06.01.23 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д.127/22 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|