Р Е Ш Е Н И Е № 31 София , 06.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора К.Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1311/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия Ц. А. П. чрез неговия защитник адвокат В. П. против решение № 308 от 17.11.2017 г. по внохд № 375/2017 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е „ неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.” Заявява се също така несъгласие с размера на определената санкция, преценена като явно несправедлива предвид приноса на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат. Касаторът намира, че въззивният съд се e отклонил от правилата на чл. 303, чл. 339, ал. 1 и чл. 332 от НПК и не е извършил собствена преценка на събраните доказателства и доводите на страните. От този аргумент се извежда генерализирано оплакване, че доказателствата по делото не подкрепят извод за осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав. Отправя се упрек и за безкритично възприемане на заключенията на двете съдебно-технически експертизи въпреки противоречивите им становища относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, мястото на удара с пешеходката и механизма на произшествието. Отбелязва се в критичен план и пренебрегване на доказателства, свързани с отразените в протокола за оглед спирачни следи и предпоставените от тях фактически изводи. В жалбата многократно, се заявява , че липсват самостоятелни мотиви на въззивната инстанция, даващи отговор на направените от защитата възражения. В заключение се отправят в условията на алтернативност две искания – да се отмени въззивното решение и се оправдае подсъдимия поради недоказаност на обвинението или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените съображения, към които прибавя и аргумент за необходимост от прилагане на чл. 55 от НК при индивидуализиране на наказанието поради многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като оплакванията на жалбоподателя са несъстоятелни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Плевенският окръжен съд с присъда № 35 от 14.07.2017 г. по нохд № 898/2016 г. признал подсъдимия Ц. А. П. за виновен в това, че на 18.01.2015 г., около 14.40 часа в [населено място], при управление на лек автомобил „Ф.” без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. В. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 3 , пр.4, б.”б”, пр. 1, във вр. с ал.1, б.”в”, пр.1 и вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 2, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, търпими при общ затворнически режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с решение № 308 от 17.11.2017 г. по внохд № 375/2017 г. оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил чл. 116 от ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата против така постановения акт е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко е наложително да се уточнят параметрите на касационната проверка поради част от аргументите на касатора. В тях той изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция с твърдение, че те не се подкрепят от доказателствата по делото т.е. ясно дефинира оплакване за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание предвид разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Ето защо всички съображения на защитника в тази насока са процесуално недопустими и не подлежат на касационно обсъждане. В неговите рамки остават само тези доводи, които могат да се свържат с процесуални правила, чието нарушаване се претендира. Разгледани в този аспект разсъжденията на защитата са неприемливи. На първо място напълно произволно се заключава, че въззивното решение не е съобразено с чл.303 от НПК. Тази норма има място във въззивната процедура единствено в контекста на проверка на първоинстанционната присъда, но тя не е предмет на касационен контрол. Той е посветен единствено и само на дейността на втората инстанция и постановения като нейна еманация съдебен акт, който не може да бъде съизмеряван с цитираната разпоредба.. На следващо място не може да бъде защитен и упрекът към второстепенния съд в светлината на чл. 339, ал. 2 от НПК. Атакуваното решение напълно удовлетворява регламентирания в този текст процесуален стандарт за съдържание. В мотивите могат да се прочетат, на стр.2 – стр.11, подробни съображения относно доказателствата и доказателствените средства и произтичащите от тях фактически обобщения. Всички възражения на защитата, включително релевираните отново пред настоящия съд, са получили пространен и убедителен отговор на базата на самостоятелен анализ. Жалбоподателят некоректно се позовава на единственото препращане / на стр.15 / към мотивите на първата инстанция в опит да изключи задълбочеността на извършения въззивен контрол и да го сведе до дублиране на присъдата. Непредубеденият прочит на този абзац показва, че той се отнася до част от обясненията на подсъдимия изцяло свързани със скоростта на движение и внезапната поява на пешеходката. Въззивният съд изрично се е солидаризирал с отказа на първата инстанция да верифицира тази информация, но на същата страница подробно и самостоятелно се е занимал с противостоящите й данни от протокола за оглед на местопроизшествието и тяхното експертно интерпретиране. В съдържателен план и пред третата инстанция подсъдимият и неговата защита акцентират върху неубедителност на доказателствата за спирачни следи на мястото на инцидента, оставени от автомобила, управляван от подсъдимия, и върху надцененото доказателствено значение на експертното заключение на тройната експертиза. Въззивният съд изчерпателно е проверил и двете възражения и не е стигнал до извод за тяхната основателност. Касационната проверка също не установи пропуски при извършената от предходните инстанции проверка на обективността на събрания доказателствен материал, послужил за експертно изследване. Протоколът за оглед е изготвен при спазване на процесуалните правила по чл. 128 и чл. 129 от НПК и отразява процесуално-следствено действие, съобразено с изискванията на чл. 156 от НПК. По делото са разпитани и свидетели – Н., Т., К., М., Н. и П., съобщаващи за спирачни следи и шум от използване на спирачки. Ето защо съдът не е имал основание да игнорира данните от огледния протокол за оставени следи от автомобила на подсъдимия и да не цени експертните изводи за скоростта на движение, базирани върху тях. Неоснователни от процесуална гледна точка са и възраженията относно неизяснени противоречия между единичната и тройната автотехнически експертизи. Точно обратното следва от мотивите на въззивния съд. На стр. 6 – стр.10 детайлно са обсъдени базисните данни, посочени от експертите, и произтичащите от тях отговори на поставените от съда задачи. Констатираните различия правилно са оценени като несъществени /стр.17/ и неоказващи влияние върху еднозначните заключения за механизма на възникване и протичане на произшествието. За илюстрация е достатъчно да се посочи, че според единичната експертиза скоростта на автомобила на подсъдимия преди произшествието е била 74.53 кмз/ч, а според тройната автотехническа експертиза – 74.4 км/ч . Най – сериозното различие – относно скоростта на автомобила в момента на удара, е обяснено с различията в използваните методики от експертите. В съдебното заседание на 17.05.2017 г. експертът М. е посочил включването на допълнителни компоненти в тези изчисления и е защитил скорост от около 41 км/ч. Експертът от единичната експертиза изцяло се е присъединил към този извод. Тройната автотехническа експертиза е назначена като допълнителна, поради което участието на вещото лице инж.П., извършил първата експертиза, не е опорочило нейното заключение, още повече, че трите вещи лиза са постигнали пълен консенсус в постигнатите отговори. Обобщено, при постановяване на атакуваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на подсъдимия на защита в рамките на касационно основание по чл. 348, ал. 1 , т. 2 НПК. Доколкото оплакването за нарушение на закона се мотивира като функция от неправилно установените факти, то също следва да се остави без уважение. Правилно съдът е приел, че подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Той не е успял да спре при навлизане на пешеходката в траекторията му в резултата на което тя понесла тежки увреждания, причинили смъртта й. Налице е несъмнена причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство и настъпилите вредни последици. Предприетото от пострадалата пресичане на пътното платно на необозначено за това място, не изключва престъпната съставомерност на действията на подсъдимия, поради което квалификацията на деянието като престъпление по 343, ал. 3, пр. 4, б.”б”,пр.1, във вр. с ал. 1, б.”в”, пр. 1 и вр. с чл. 342, ал. 1, пр. пр.3 НК е законосъобразна. Тук е мястото да се отбележи, че искането на защитата подсъдимият да бъде оправдан, е напълно лишено от процесуално основание. Като инстанция по правото / принципно приоритетна за касационния съд функция с изключението по чл. 354, ал. 5, изр.3 от НПК/ настоящият съдебен състав не може да дава правна квалификация извън установените от предходните инстанции факти, както и да установява нови такива. Доказателствената база по делото напълно изключва твърдението на защитата за обективна несъставомерност на деянието, поради което то не подлежи на удовлетворяване. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. Оправдаването на подсъдимия за нарушаване на чл. 116 от ЗДвП не е обвързвало въззивния съд със задължение да редуцира тежестта на определената санкция, тъй като не е рефлектирало решаващо върху степента на обществена опасност на деянието и дееца. Изтъкнатите от защитата смекчаващи обстоятелства - оказване помощ на пострадалата след инцидента и нейното неправомерно поведение като пешеходката, са оценени по най-благоприятен за подсъдимия начин. Санкцията лишаване от свобода е определена в размер на минималния допустим от закона срок – три години.. Те обаче не могат да обусловят извод за многобройност или изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, тъй кат следва да се ценят наред с отегчаващите обстоятелства – криминалното минало на подсъдимия и поредицата от административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение. Поради същите съображения не може да се приеме и наличието на втората предпоставка за приложение на чл. 55 от НК – извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказала несъразмерно тежко. Минималният обем наказателна принуда е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в този размер е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция без да бъде изменен в желаната от подсъдимия насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал .1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 17.11.2017 г. по внохд № 375/2017 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.