Р Е Ш Е Н И Е № 286 София, 13.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 962 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 257 от 21.03.2011г. по касационна жалба на Д. С. З. и С. П. Ц. е допуснато касационно обжалване на решение № 106/16.04.2010г. по гр.д.№ 87/2010г. на Ловешки окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 259,т.ІІІ от 16.12.2009г. по гр.д.№ 190/2008г. на Троянски РС в частта, с която е уважен предявеният от касторите иск по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ против Д. Д. Т. и Й. Д. Й. и вместо това е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1245/7091 ид.ч. от поземлен имот 028042, находящ се в землището на [населено място], м. “Колибите”, целия с площ 7,091 дка. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - неправилно приложение на института на придобивната давност и на ЗСПЗЗ, нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и необоснованост. Излага и теза, че процесния имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, защото е част от застроен имот в околовръстния полигон и е заграден към дворното место на ищците. Ответниците по касация оспорват касационната жалба, а твърденията в нея квалифицират като голословни и не подкрепящи се от събраните доказателства Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Ловешки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима От данните по делото се установява следното: С първоначалната искова молба ищците са твърдяли, че преките наследодатели на страните С. И. В. и Д. И. В. са братя и са получили около 1930г. от баща си по пет дка земя в м. “Колибите, декларирана от всеки от тях в емлячния регистър от 1949г. и внесена в ТКЗС от всеки по отделно като 4 дка нива и 1 дка овощна градина. С Решение № 1277/23.03.1993г. била възстановена собствеността в съществуващи реални граници върху тези два земеделски имота на наследници на С. И. В.. С Решение № 6565/22.09.1997г. на ответниците, като наследници на Д. И. В. са признати за възстановяване общо 8 дка в м. “Колибите /с три дка повече/ С окончателни решения № 11564/28.02.2006г. в м. “Бърдо” /Колибите/ на ищците са възстановени имот 028044 от 0,640 дка и имот 028047 с площ 2,806 дка.,или общо 3,446 дка. На ответниците с окончателно решение № 11598 от 20.10.1997г. е възстановен имот № 028042 с площ 7,091 дка. Ищците считат, че терен с площ 1245 кв.м. е неправилно възстановен на ответниците в очертанията на имот 028042 и са формулирали петитум за установяване правото на собственост върху тази площ към настоящия момент. С решението по гр.д.№ 254/2006г. РС-Троян е квалифицирал този спор като такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е уважил иска. При първо въззивно разглеждане на делото Ловешки ОС с решение по гр.д.№ 219/2007г. е обезсилил решението на РС и е върнал делото за ново разглеждане от РС, като е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищците са искали установяване правото на собственост към настоящия момент, изложили са обстоятелства в тази насока и защото процедурата по възстановяване на собствеността вече е приключила. Това решение не е обжалвано. При новото разглеждане на делото, ищците са уточнили с молба от 30.05.2008г., че предявяват иск за установяване правото им на собственост на основание давност, наследство и реституция на 1245/7091 ид.ч. от имот 028042, но са поискали и произнасяне на съда инцидентно относно правото на собственост на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС. Съдът не е приел за разглеждане инцидентния установителен иск с мотив, че при новото разглеждане на делото не могат да се предявяват нови искове. С определение № 389 от 08.12.2008г. по гр.д.№ 190/2008г. съдът е приел, че установителения иск за собственост към настоящия момент е недопустим, тъй като за спорната площ не е ясно все още дали се възстановява на ищците и е прекратил производството по делото. Няма спор, че тя е възстановена на ответниците. Това определение е отменено с определение по ч. гр.д.№ 81/2009г. като е прието, че заявените основания за правото на собственост давност, наследство и реституция по ЗСПЗЗ са конкуриращи и следва да се уточни последователността, в която съдът да ги разгледа. След извършеното уточнение, съдът се е произнесъл по иск по чл. 97 от ГПК, като в мотивите си е разгледал спора кому принадлежи правото на възстановяване върху спорната площ, т.е. наследодателят на коя страна е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС. По същество, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната площ с решението на ОСЗГ от 2006г., а с решението от 1993г. признатите за възстановяване и възстановени в съществуващи реални граници 4 дка нива и 1 дка овощна градина не са достатъчно индивидуализирани, тъй като са посочени само границите към момента на колективизацията и няма скица, която да ги индивидуализира. Съдът е приел, че ищците не са придобили по давност спорната площ дори да се приеме, че са я владели от 1993г., от когато е първото решение за възстановяване, тъй като с издаване на решението за възстановяване на спорната площ на ответниците през 1997г. давността е прекъсната. Затова е отменено решението на РС и вместо това предявеният иск, квалифициран като такъв по чл. 97 от ГПК /отм/ е отхвърлен.. Касационно обжалване е допуснато за преценка допустимостта на възивното решение, съгласно т.10 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК и т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК В обстоятелствената част на исковата молба, ищците са изложили факти, касаещи правото на собственост на наследодателите си към момента на образуване на ТКЗС. Формулираният петитум е бил за установяване правото на собственост към настоящия момент. Това сочи на нередовност на исковата молба, която възивният съд при първото разглеждане е констатирал, но въпреки това е върнал делото на РС за произнасяне по предявения иск в нарушение на т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК. При новото разглеждане на делото с уточняваща молба от 30.05.2008г. ищците са изразили воля съдът първо на установи правото на собственост на наследодателят им към момента на образуване на ТКЗС, като са посочили, че предявяват този иск като инцидентен установителен, но съдът с определение от 07.07.2008г не го е приел за разглеждане, поради това, че е недопустимо предявяване на нови искове. Действително при връщане на делото за ново разглеждане не могат да се предявяват нови искове, но съдът е следвало да квалифицира предявеният иск, като съобрази изложените обстоятелства и формулираното искане, което сочи на воля съдът да се произнесе първоначално по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Действителният спор между страните е кой от двамата наследодатели на страните е притежавал спорното место от 1245 кв.м. към момента на колективизацията, а това определя и правото на възстановяване на собствеността. Наследодателите на страните не са били съсобственици и неправилно ищците са насочени да предявят иска за идеална част. С първоначалните решения на всяка от страните е признато правото на възстановяване на собствеността на по пет дка. С тези решения не е възстановена собствеността, а е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници на имоти към момента на образуване на ТКЗС, описани с границите им към същия момент. Тези решения нямат конститутивно действие въпреки, че в тях е посочено, че се възстановява собствеността, тъй като имотите не са индивидуализирани към настоящия момент. Реално възстановената площ за ищците е намалена, а на ответниците, площта на възстановения имот е увеличена. Тезата на ответниците, че така е съобразена извършена замяна от наследодателят им с друг имот в центъра на селото с трето лице не е доказана. Дори да е имало такава замяна, поради това, че е неформална, единствения способ за придобиване на собствеността върху заменените имоти е владението, но не е доказано, че то е продължило в достатъчния за придобиване по давност период от време. Относно това, че към 1930г. бащата е разделил имотите в тази местност между синовете си и на наследодателите на страните дал по 4 дка нива и по 1 дка овощна градина, страните не спорят, а и писмените доказателства – декларациите за влизане в ТКЗС подкрепят това твърдение. От декларацията на наследодателят на ищците С. В. е видно, че двете части са съседни. Неправилно възивният съд, разглеждайки наличието на придобивна давност към настоящия момент е приел, че с издаване решението на ОСЗГ през 2006г. в полза на ответниците е прекъснато течението на давността за ищците. Това е акт на административен орган, адресиран не до владелеца, а до трето лице, не участващо в тази административна преписка, поради което решението не засяга правата му. В производство по спора за материално право се установяват действителните права на страните. Недопустимо е съединяване на иска по чл. 14, а.4 от ЗСПЗЗ с иск за собственост към настоящия момент, тъй като след постановяване на решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва ОСЗГ да издаде въз основа на него първо решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да се води както по време на висящата административна процедура, така и при приключила вече такава. И в двата случай ОСЗГ ще се съобрази с постановеното решение по спора по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като при уважаване на иска ще издаде решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Произнасянето при нередовна искова молба, уточнявана при неправилни указания от съда е основание за отмяна на постановеното въззивно решение, в частта, в която е допуснато до касация и връщане на делото на възивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на ищците да приведат петитумът на исковата молба в съответствие с изложените обстоятелства, за да се произнесе съдът по предявения иск. Предвид този резултат, решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да се присъдят в зависимост от произнасянето по иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 106/16.04.2010г. по гр.д.№ 87/2010г. на Ловешки окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 259,т.ІІІ от 16.12.2009г. по гр.д.№ 190/2008г. на Троянски РС в частта, с която е уважен иска по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/, предявен от Д. С. З. и С. П. Ц. против Д. Д. Т. и Й. Д. Й. и вместо това е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1245/7091 ид.ч. от поземлен имот 028042, находящ се в землището на [населено място], м. “Колибите”, целия с площ 7,091 дка. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: