О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 373

гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4756 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 833/14.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3691/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 4682/03.08.2020 г. по гр. д. № 6557/2019 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на С. Г. Г. сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 289, предл. 2-ро НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 1205/2017 г. на Софийски градски съд. Решението е влязло в сила в частта, с която исковете за обезщетение за имуществени вреди за сумите 8 753,57 лв. и 3 240 лв. са уважени.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, след извършване на преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи обстоятелства; както и за значението им като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика - т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по сходни случаи – решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о. и решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о.
Ответната страна по жалбата – С. Г. Г., представляван от адв. Я. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 289, предл. 2-ро НК – за това, че на 02.12.2016 г. в [населено място], в сградата на Съдебната палата, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – З. З., прокурор при Районна прокуратура – В., да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, нормативно установени в Конституцията на РБ, в НПК и в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като я подбуждал, в качеството на наблюдаващ разследването по досъдебно производство № 1828/2016 г. на 1-во РУ на МВР – В., да вземе решение за прекратяване на досъдебното производство с мотива, че деянието било малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. По това обвинение е бил изготвен обвинителен акт и е образувано нохд № 1205/2017 г. на СГС, по което на 12.04.2017 г. е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 26.04.2018 г.
При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че към момента на започване на наказателното производство, ищецът е заемал длъжността „съдия“ в Окръжен съд – [населено място]. Преди това е работил като следовател, от 1995 г. е съдия, бил е председател на Военен съд – В., заместник-председател на Районен съд – Варна и заместник – председател на Окръжен съд – Варна. Срещу него е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което към момента на повдигането му и на внасяне на обвинителния акт в съда, се е предвиждало наказание „лишаване от свобода от една до шест години. Наказателното производство е продължило 1 година и 1 месец; ищецът е привлечен като обвиняем на 16.03.2017 г. и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Прокуратурата е внесла и поддържала обвинението и е протестирала оправдателната присъда пред въззивната и касационната инстанции. В резултат на воденото наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и тревожност, чувство на несигурност, срам и неудобство в личен и професионален план, ограничил социалните си контакти, изпитвал силни притеснения от медийното отразяване на делото, чувствал се дискредитиран пред обществото. Влошило се здравословното му състояние, като на няколко пъти е постъпвал за лечение в психиатрична клиника и в клиника по кардиология. Въззивният съд е отчел и настъпилите неблагоприятни за ищеца последици, произтичащи от заеманото от него положение на съдия, свързани с личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е счел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на сумата 80 000 лв. е недостатъчно да компенсира ищеца за претърпените морални вреди. За справедлива и достатъчна е счетена сумата от 100 000 лв., в какъвто размер е предявен искът.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора в изложението му правни въпроси, касаещи критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото, са правно релевантни. Същите са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора съдебна практика (относно обстоятелствата, имащи значение при приложението на критерия, установен в чл. 52 ЗЗД), поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 833 от 14.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3691/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.