Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 04 април 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 571 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по протест на Военноапелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Военноапелативния съд № 7 от 4.02.2013 г, по ВНОХД № 7/13, с която е отменена присъда на Варненския военен съд № 157 от 20.11.12 г, по НОХД № 157/12, и подсъдимият П. С. Г. е признат за невиновен в това: на 7.02.2012г, в [населено място], във военно формирование ...., Варна, по демонстративен начин, в присъствието на изпълняващ длъжността „Личен състав” на Сектор „Логистика”, да не е изпълнил заповед на прекия си началник капитан Б. Г. Г., Началник Сектор „Логистика” - да остане в канцеларията за получаване на служебни указания и напуснал помещението без съответно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдан по обвинението по чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 372, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 7.02.2012г, в [населено място], във военно формирование ...., Варна, по демонстративен начин, в присъствието на изпълняващ длъжността „Личен състав” на Сектор „Логистика”, не е изпълнил заповед на прекия си началник капитан Б. Г. Г., Началник Сектор „Логистика” - да остане в канцеларията за получаване на служебни указания и напуснал помещението без съответно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 372, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 372, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че неправилно въззивният съд е приложил чл. 9, ал. 2 НК, че едно от най-важните изисквания на военната дисциплина е точното и безпрекословно изпълнение на заповедите на началниците, че деянието е квалифициран случай, че се касае за поведение със завишена степен на обществена опасност, че деецът е наказван нееднократно за нарушение на военната дисциплина. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста и пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Защитата счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Верен е изводът, че деянието не представлява квалифициран случай по чл. 372, ал. 2 НК, а само формално осъществява състава на чл. 372, ал. 1 НК, но не накърнява обществените отношения в такава степен, че да налага прилагането на репресия по НК. Правилно е прието, че конкретният случай не засяга установения войскови ред и не подрива военната дисциплина по начин, оправдаващ използване на наказателна принуда, а представлява нарушение, попадащо в обхвата на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, обуславящо дисциплинарна отговорност, каквато, в случая, е реализирана. Законосъобразно е прието, че и степента на обществена опасност на дееца е ниска. В тази насока е взето предвид, че подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни, женен, баща на две деца, за които полага дължимите грижи. Правилно е становището, че предходните дисциплинарни нарушения на подсъдимия, за които е изтекла предвидената в закона давност, не следва да бъдат съобразявани при преценката на личната му обществена опасност. Като е счел, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Липсата на допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, протестът се явяват неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Военноапелативния съд № 7 от 4.02.2013 г, по ВНОХД № 7/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: