1 Р Е Ш Е Н И Е № 80 [населено място], 09.07. 2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 5554/2013 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК . Разглежда се касационна жалба на П. В. К. с пълномощник адв.Г.Г. от САК срещу решение №125 от 06.03.2013г допълнено с решение №1020 от 18.04.2013г по гр.дело № 1349/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което в обжалваната част е обезсилено решение от 02.04.2012по гр.д. № 1135/2009 на Старозагорски окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане в следствие на извършена на 09.02.2012г в ответното болнично заведение хирургическа операция . В. съд е обезсилил решението на Старозагорски окръжен съд като недопустимо основано на нови твърдения по фактите относно действията на медицинските лица при ответната болница , нанесли вредата при извършването на операцията и делото е върнато за повторно разглеждане на първа инстанция Оплакването на касаторката е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като въззивният съд е счел , че уточнението по съдържанието на един израз в обстоятелствената част на исковата молба представлява изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК,заявено след първо заседание. Относно вида увреждащо действие ищцата не разполага със специални знания , поради това още в исковата молба е поискано допускане на съдбно-медицинска експертиза. Въпросът относно вида увреждащо действие при хирургическата манипулация , е въпрос по същество ,той не може да бъде изяснен с депозирането на исковата молба . В отговор ответникът по касационната жалба МБАЛ Проф.д-р [фирма] я оспорва. Твърдението в исковата молба е за „ срязване на нервите на гласните струни ”от лекарския екип и безспорно ищцата е променила своя иск , щом вече не твърди това , а претендира увреждане на тези нерви чрез прекъсване , прегъване необезопасяване по време на операцията и пр. чрез уточнения в допълнителна молба , депозирана след като пределно допустимият момент за въвеждане на нови твърдения в процеса е вече изтекъл. Изтъква се ,че въззивното решение е правилно и законосъобразно ,претендират се разноски . С определение №23 от 08.01.2014г на ІІІг.о на ВКС до разглеждане е допусната настоящата касационна жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК, по въпроса кои факти са основание на иска и че не всяко уточнение по фактическите твърдения представлява изменение по смисъла на чл. 214 ГПК. В случая се касае за вида на увреждащото действие при извършена операция от лекарски екип ,за което е търсена отговорност от здравно заведение и въпросът е разрешен от Пловдивски апелативен съд в противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания по въпроси от служебна компетентност . В установената практика на ВКС , вкл. решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ г.о на ВКС , реш.№454 от 2010г по гр.д №195/2010г ІV г.о на ВКС е посочено , че основание на иска представляват фактите , с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси. При търсена отговорност за увреждащо действие на екип от лекари при извършване на хирургическа операция , основанието на иска не се извежда от буквалното съдържание на употребените в исковата молба изрази , с които увреденият квалифицира действията на медицинските лица , засегнали увреждащо при операцията съседен вътрешен орган, или квалифицира въздействието им върху своето здраве. Ищецът , ако твърди да е пострадал от лекарска грешка, не е длъжен да означава изложените с иска обстоятелства нито с езика на закона ,за да имат те значението на фактически състав , нито с езика на медицината , за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника . Допълнително уточнение на ищеца, че не се ангажира с твърдение за точния вид неправилни медицински манипулации , а това е доказателствен въпрос за причинно-следствена връзка при необходимост от специални медицински знания , не са основание за прилагане на ограниченията при въвеждане на нови обстоятелства .Пояснения относно смисъла , който имат употребени в исковата молба изрази при изложението на фактическата обстановка по спора и че от фактическа страна под „срязани нерви на гласните връзки ” следва да се разбира и друг вид засягане „също прегъване или някаква друга травма” ищецът може да направи и предвид постъпилия отговор на исковата молба , ако фактическите му твърдения се възприемат неточно , или превратно . В този случай не се касае за въвеждане на нови обстоятелства, на които искът се основава . Пловдивски апелативен съд се е отклонил и от практиката на ВКС, формирана и в решения №439/2010г по гр.д. № 476/2009 ІV г.о. , реш.№226/11 по гр.д № 1470/2010г ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 155 от 2012 ІІІ г.о , реш. №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г ІV г.о , реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о.,реш №329/2011г по гр.д.№1789/2010г ІІІ г.о по въпроса на кои обстоятелства се основава иска , как предявяването им определя границите на спорния предмет и каква е компетентността на въззивната инстанция , когато следи за допустимостта на обжалвани решения , която практика по реда на чл. 290 ГПК настоящият състав на ВКС ІІІ г.о намира за правилна и съответна на насоките дадени на съдилищата в т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г и ТР №1/04.01.2001г ОСГК на ВКС. По касационната жалба. В. съд е постановил неправилно решение , основавайки изводите си за недопустимост на първоинстанционното решение поради въведени в процеса нови факти по основанието на иска , преклудирани от срока на първото проведено съдебно заседание. Касационната жалба е основателна в основния си довод , за съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част с указания , които не съответстват на закона и спорния предмет на делото. Обезсилено е допустимо постановено решение , произнесено по спорния предмет без да е бил нарушен чл. 214 ГПК , нито е било присъдено нещо различно от исканото .Ответната болница се е защитавала по фактическите твърдения на ищцата с процесуални възражения и превратното тълкуване на исковата молба във връзка със спорния предмет. Първостепенният съд , съответно на съдържанието на исковата молба , а не на изолирани изрази в нея , е възприел изложеното от ищцата относно конкретната неправилна медицинска манипулация при операцията , което не се изчерпва с твърдение за буквално „срязване” на гласовите нерви. Ответникът в отговора е възприел защитата теза , че ако при операцията е имало „срязване” , то клиничната картина щеше да е друга. Становището на ответника по фактите е дало основание на ищцата в съдебно заседание ,в присъствие на представител на ответната страна , да поясни „това което твърди” и на което основава иска си : прекъстване , не задължително сразване , може да се дължи на прегъване или всякаква друга травма на гласовите нерви, поради непредприемане на достатъчно предпазни мерки от опериращия лекар. Постъпилата след съдебното заседание писмена молба на ищцата е съдържала както формулираната задача по допуснатата медицинска експертиза , така и допълнителен коментар по фактите в същия смисъл , че твърденията по иска не се изразяват и не следва да се разбират като буквално срязване. Постъпването на тази молба след проведеното първо съдебно заседание е ползвало ответника в тезата му ,че с нея ищцата се опитва да промени предмета на делото , да въвежда нова фактическа обстановка. Същата молба е предпоставила и оплакването във въззивната жалба , че постановеното решение е недопустимо. Като е приел за основателни подобни доводи , въззивният съд неправилно е обезсилил допустимо постановеното решение на първоинстанционния съд . Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на П. . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №125 от 06.03.2013г, допълнено с решение №1020 от 18.04.2013г по гр.дело № 1349/2012г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е обезсилено решение от 02.04.2012по гр.д. № 1135/2009 на Старозагорски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане , от друг състав на Пловдивски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: